Нетолерантността към различните е типична за Западните Балкани - за хората от региона тези, които не харесват, не са равни на тях. 20% от гражданите на Западните Балкани подкрепят физическото насилие над малцинствата, ромите и хомосексуалните. Това съобщи Горан Милетич, директор за Европа на Защитници на гражданските права и организатор на Белград прайд, на Конференцията на високо равнище относно икономическото и социалното сближаване в региона на Западните Балкани.

Конференцията, в която участва външният министър Екатерина Захариева, се проведе в навечерието на Срещата на върха ЕС-Западни Балкани. Тя се фокусира върху теми като европейската перспектива на региона и процеса на икономическото и социалното сближаване. Акцент се поставя и върху правата и овластяването на уязвимите групи в държавите от региона. Форумът се организира от Европейския икономически и социален комитет и Програмата за техническа помощ и обмен на информация на Европейската комисия

"На Балканите не харесваме малцинствените групи, циганите и хомосексуалистите. И в шестте западнобалкански държави дискриминацията си вирее. В нашите държави за приобщаване на тези групи се говори съвсем кратко и отгоре-отгоре. От 45 до 50% от хората от региона на Западните Балкани например вярват, че хомосексуалността е болест и това е много сериозен процент", каза още Милетич.

Той уточни, че между 10 на сто и 20 на сто от гражданите подкрепят използването от физическо насилие срещу тези три групи. По думите му над 70% от тези три общности споделят, че са били жертва на дискриминация на работното място. Като други типове дискриминация той посочи поведението на полицейските служители, както и дискриминация от страна на правосъдната и образователната системи.

"Правителствата в региона използват всичко това, за да не прилагат европейските стандарти относно малцинствените групи", коментира още Милетич.

Според Зора Попова, асоцииран преподавател по права на малцинствата в Университета във Фленсбург, Германия, има много предизвикателства, с които Западните Балкани трябва да се справят. Като едно от най-големите тя посочи преодоляването на негативните нагласи към малцинствата в района, но това не е приоритет на правителствата на страните и интеграцията на ромите е проблем за всяка една от тях.

"Проблем е и преподаването на историята. Ако се замислим за историята, която нашите деца учат в училище, ще видим, че тя е пълна с омраза, винаги ние сме жертвите, а другите страни и общности са лошите. А ако искаме да постигнем интеграция на Западните Балкани в Европа, този подход трябва да бъде променен", коментира Попова и посочи, че е нужна добра държавна политика и законодателство в защита на малцинствата.

 
Некачественото образование, миграцията на младите хора и неравенството в доходите са сред основните проблеми за интеграцията на Западните Балканите - около това становище се обединиха участниците във форума. Уилям Барлет - координатор на научноизследователската мрежа LSEE, обясни, че се наблюдава неефективност на образователната система във висшето образование на страните от Западните Балкани.
 
"Висшето си образование завършват около 53% от всички учащи. Едва половината от тях успяват да си намерят работа през първите от една до три години след завършването, като едва 13% от тях успяват да започнат да работят по специалността си", каза още той.

Барлет посочи, че според изследването на LSEE eдва 6% завършили висше образование наистина притежават умения, чрез които да могат да допринасят за просперитета на компанията, в която започват работа.

Валентина Дисоска от Асоциация на жените в бизнеса в Македония посочи, че най-големият проблем в страната ѝ е миграцията на младите хора. Мирна Юшич от Център за социални изследвания ANALITIKA в Босна и Херцеговина посочи, че според тяхно изследване неравенството на доходите е един от най-сериозните проблеми на Западните Балкани. "То е най-високо в Сърбия и Македония, докато в Хърватия нещата се доближават до средното ниво на ЕС. Последиците от това са социално изключване, популизъм и намаляване на икономическите възможности", каза още тя и посочи, че неравенството в доходите може да подкопае интегрирането на региона в ЕС.  
 
Българската Православна църква пак е срещу прайда

Междувременно Българската православна църква (БПЦ) излезе с поредна декларация по повод поредния прайд в София с призив "Отървете се от греха". 

"Във връзка с обявения гей парад в София на 9 юни 2018 г. Св. Синод на Българската Православна Църква и тази година изразява своята принципна и непроменена позиция на категорично несъгласие за провеждането на парада и на отеческа загриженост и призив към благочестие и неучастие в такава демонстрация на греха. Зачитайки свободата на волята, светата Православна Църква отново се обръща към своите чеда, братя и сестри и с обич им напомня, че свободата е отговорност, и че истински свободният човек, ако поиска, може да се освободи от греха с помощта на Бога и на ближния в лоното на св. Православна Църква".

Всяка човешка душа е по-ценна от целия свят, затова Св. Синод припомня, че Бог не иска смъртта на грешника, "но да се отвърне той от пътя на злото и греха и да бъде жив", се казва в декларацията.