Непонятно е защо текстът на Захари Стоянов за Баташкото клане отпадна от уроците в училище - той е сакрален за нашия народ, заяви в интервю за агенция "Фокус" историкът проф. Пламен Павлов по повод 142 години от зверствата.

Проверка на Клуб Z показа, че Баташкото клане не е отпаднало от учебниците по история, а текстовете на Захари Стоянов от "Записки по българските въстания" всеки учител може да преподава по свое усмотрение, тъй като не са в задължителната учебна програма. 

"Мисля, че Иван Вазов го е описал най-добре, но не по-малко въздействащо е и това описание на Батак, което дава Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". И за мен е непонятно защо в българското образование Записките на Захари Стоянов на практика отпаднаха от уроците по история и литература, а от тях се учеше именно Баташкото клане и събранието в Оборище. А Баташкото клане показва подвига на обикновените хора, на българина от средната класа - въобще на тогавашния патриотичен български народ, и тази голгота, която изживяват хората от Батак, а с тях и цяла България през кървавия май 1876 г. Събранието в Оборище пък показва, че там имаме истински народни представители, истински ангели. Там Захари Стоянов говори без ярост, без критика, без омерзение спрямо някои прояви в българския парламент след Освобождението", отбелязва историкът.

Той призовава, когато се правят програми и учебни пособия, описанието на Баташката трагедия в никакъв случай да не отпада. Това е текст, който за нас в някаква степен е сакрален и напълно вярно отразява настроенията на нашия народ по време на Априлското въстание - неговото желание за свобода и готовността му за саможертва в името на свободата, казва проф. Павлов.

"Подвигът на населението на Батак, организацията му по време на въстанието и неговото желязно поведение по време на потушаването на бунта и на ужасяващите кланета са образец за нас като нация. Батак за нас е образец на свято място - от най-светите места в нашата национална памет несъмнено е Батак. И опитите за пренаписване на историята, които преди години се опитаха да ни налагат отвън, са нелепи и бяха посрещнати с огромно обществено възмущение", заяви  още проф. Павлов и уточни, че това не е нежелание за помирение или мирно съществуване на днешните народи на България и Турция, а е просто отстояване на историческата истина.

Той посочи, че и досега споменът за тези събития говори за геноцидната същност на самата Османска империя.

"Независимо от планираните реформи, от обещанията за конституция и от други какви ли не пропагандни трикове, на практика тя си остава една мракобесна сила. И опитите днес да бъде реабилитирана или, както прави президентът Ердоган, да се представи за едва ли не стожер на цивилизацията, са крайно неверни. Османската империя има своята ислямска цивилизация, но виждаме, че нейната политика по отношение на обикновеното население - а да не говорим на иноверното, на християнското население - продължава да бъде ужасяваща, продължава да бъде геноцидна даже и през 1876 г. - 20 години след поредното обявяване на реформи, на права, на свободи и др.“, каза още той.

През 1876 г. при потушаването на Априлското въстание е извършено Баташкото клане под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията, кмет на населеното с българомохамедани село Барутин. Той е командвал османския башибозук и българомохамедани, извършили нападенията. 

Батак е бил селище от деветстотин къщи и с около 8000 или 9000 жители, пише в своя репортаж американският журналист от ирландски произход Джанюариъс МакГахан, благодарение на чиито репортажи светът узнава за случилото се - кореспонденциите му са публикувани в Daily News, "Московские ведомости" и други големи всекидневници между август и ноември 1876 г.

Според статия във в. "Култура" на Мартина Балева, публикувана на 3 май 2006 г., Джеймс Кларк - първият чужденец, посетил Батак два месеца след началото на погрома, разказва, че всички 529 къщи на селото били разрушени, а жертвите възлизали на 1900 души. "Опустошението на Батак е започнало на 12 май (30 април стар стил) и е продължило до пристигането на международната комисия по разследването на погромите в Тракия, Средногорието и Родопите в селото през август 1876 г., а и след това. Броят на разорените села в този период е възлизал на около сто, а общо жертвите на около 15000. По данни на гръцкия консул във Филипопол само в Татар Пазарджик в същия период са се намирали 12000 бежанци, предимно жени и деца от засегнатите села на едноименната кааза. Поради липса на безпристрастни източници до този момент не е възможно да се установят извършителите", пише авторката.

Статията е в рамките на проект на Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа към Берлинския свободен университет за отразяването в изкуството на Баташкото клане и мита за него.

"Записките" - както от съдържателна, така и от хронологическа гледна точка – не са могли да послужат като историко-литературен извор за Пиотровски (и неговата картина "Баташкото клане", която се намира в НГЧИ - бел.р.), тъй като те разглеждат основно героичната отбрана на Батак и смелата борба на българите, които проливат кръвта си за свободата на народа. Никъде Стоянов не говори за невинно изклани или изнасилени баташки жени, а по-скоро грижливо заобикаля темата, за разлика от картината, която предполага точно обратната интерпретация", констатира Балева.