Три сценария за бъдещето на АЕЦ "Белене" и един очевидно предпочитан от властта - "за" изграждането на втората атомна централа и 5 варианта за начина на реализация на проекта. Това съдържа доклад на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, изпратен в Народното събрание, с който Клуб Z разполага.

Документът съдържа пълен преглед на историята на проекта досега, данни за направените разходи и наличните активи, за издадените, действащи и изтекли разрешителни. На база на това са разгледани три сценария за бъдещето. На няколко места в доклада се споменава как страната ще има нужда от нови енергийни мощности в средносрочен план.

В един от изводите, направен в частта с преглед на действащите мощности и перспективите за потребление на електроенергия за вътрешния пазар и данните за износ, пише:

Въз основа на изложеното по-горе може да се направи извод, че след 2026 г. България ще има необходимост от инсталиране на нови базови мощности, които да гарантират сигурността на електроенергийната система. Това се потвърждава и от доклада на БАН от ноември 2017 г., свързан с възможностите за рационално използване на активите за проекта АЕЦ "Белене", както от разработените от ЕСО прогнозни мощностни баланси, отразени в доклада на работната група. 

Ето и вариантите на Темежунка Петкова за бъдещето на проекта:

Първият вариант е "да не се предприемат никакви действия" - тоест проектът да остане спрян. Тази опция е оценена като негативна, става ясно от документа, тъй като носи финансов риск за НЕК и БЕХ.

Вторият вариант - да се продаде закупеното вече оборудване от "Атомекспортстрой". И тази опция е оценена като финансово неизгодна и изрично е подчертано, че преговори за продажба на реакторите и останалата техника не могат да се водят без одобрението и участието на руската държавна компания. Описано е, че практиката показвала, че трудно може да се постигне добра цена за активите. 

Третият вариант е за строеж на "Белене".

Той е разделен на 5 подварианта:

- Реализация на проекта изцяло от БЕХ или НЕК. В тази опция се предвижда намиране на финансиране, което може да достигне 18 млрд. лв. 

- Възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество. Тук са изброени много позитиви, в това число и "осигуряване на заетост и доходи" и "развитие на образованието" за осигуряване на кадри. Три са недостатъците - например вероятността външният инвеститор да поиска държавна гаранция или договор за дългосрочно изкупуване на енергията, ядреният риск остава за държавата, искане за актуална оценка на площадката "Белене" и активите.

- Реализация на проекта по модела на АЕЦ „Пакш II“, Унгария. При тази опция е разказан унгарският случай за строеж на атомна централа съвместно с Русия. В този случай "финансирането на проекта се осигурява на базата на държавно гарантиран заем въз основа на сключено междуправителствено споразумение. В този случай е задължително да бъде приложена процедура по нотификация на държавна помощ от страна на ЕК", пише в документа. Сред недостатъците, които са посочени при тази опция, е увеличение на държавния дълг и нужда от осигуряване на средства чрез държавно гарантиран заем и започване на нови преговори с "Атомстройекспорт" и междуправителствено споразумение. 

 - Реализация на проекта чрез продажба на частен инвеститор. Този вариант може да бъде реализиран чрез продажба на акциите на НЕК в новоучреденото дъщерно дружество. Анализът показва, че изцяло частна АЕЦ без никакво държавно участие е безпрецедентно и много сложно за реализация решение. Тук следва да се има предвид това, че независимо от неучастието на държавата нейните задължения, свързани с безопасността, международните отговорности, включително и ядреният риск остават за държавата. Наред с това реализацията на подобна възможност отново е пряко свързана и зависи изцяло от конструктора на проекта – "Атомстройекспорт", пише в документа. Недостатъците са като при подвариант 2

- Реализиране на част от активите за проекта АЕЦ "Белене" чрез изграждане на нова ядрена мощност – седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Вариантът за използване на оборудването от проекта АЕЦ "Белене" за изграждане на седми блок на АЕЦ "Козлодуй" е възможен от технологична гледна точка. Следва да се има предвид, че реализацията на този вариант може да се осъществи само със съгласието и съдействието на конструктора на проекта АСЕ. Този вариант предвижда проектът да се реализира от АЕЦ "Козлодуй" чрез неговото дъщерно дружество АЕЦ "Козлодуй -Нови мощности“ ЕАД. По първоначална информация необходимият ресурс за реализация на подобен проект е в порядъка на 5 млрд. евро, пише в документа. 

Тук като позитив е изтъкнат фактът, че подобно развитие ще удоволетвори цитираната нужна от нови енергийни мощности, ще доведе до икономическо развитие на региона и т.н. В този подвариант са изброени обаче и доста недостатъци, особено по отношение на спънките за бърза реализация - липса на разрешения за ОВОС и за строеж, липса на одобрена площадка и т.н. Според анализа в доклада на Теменужка Петкова изброените процедури ще отнемат между 4 и 7 години.

Само преди ден тричленен състав на Върховния административен съд отмени решението на ОВОС за нов блок в АЕЦ "Козлодуй", макар че това подлежи на обжалване. 

 
В доклада на Петкова не се говори и за това, че през 2012 г., когато първият кабинет "Борисов" и след това Народното събрание прекратиха проекта "Белене", една от препоръките бе именно да се направят постъпления за нов блок в "Козлодуй". Не става ясно какво е свършено от 2012 г. досега по въпроса (в изпълнение на решенията на Министерския съвет и на Народното събрание).

Предложенението на Петкова - да строим със стратегически инвеститор 

Ето какво пише в заключителната част на доклада, където Теменужка Петкова и властта излизат с конкретно предложение за рестарт на проекта "Белене":

В резултат на извършения анализ на отделните варианти за рационално използване на активите за изграждане на проекта АЕЦ "Белене", както и анализирайки предимствата и недостатъците на всеки един от тях, считам, че най-подходящ вариант за рационално използване на активите на проекта АЕЦ „Белене“ е Вариант №3.2: Възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество. 

Основният аргумент в подкрепа на този вариант е свързан с това, че само реализацията на проекта дава възможност на НЕК, БЕХ, респективно българската държава да възстановят напълно направените през годините разходи, свързани с проекта АЕЦ "Белене", както и да бъде гарантирана в дългосрочен план енергийната сигурност на страната. Наред с това следва да бъде отчетен и заявеният в последната година и половина сериозен инвеститорски интерес към възможността за реализация на проекта. 

При реализацията на този вариант се предвижда българската държава да участва в проекта чрез НЕК ЕАД с наличните активи за проекта АЕЦ "Белене". 

Направените анализи и прогнози както от страна на ЕСО ЕАД, така и от страна на БАН показват, че в дългосрочен план ще е налице необходимост от нова базова мощност не само в България, но и в региона. Следва да се има предвид и дългосрочната визия на ЕС, свързана с големите горивни инсталации. По повод приетия от ЕК референтен документ от април 2017г. България ясно е заявила своята позиция за необходимост от получаване на дерогация за ГГИ, тъй като същите са основна базова мощност за електроенергийния сектор на страната и осигуряват повече от 41% от електрическата енергия, необходима на България. Изграждането на нова ядрена централа на площадката на АЕЦ "Белене" с наличното и платено оборудване и изградена и лицензирана площадка е възможност за търсене на решение относно енергийната сигурност на страната в дългосрочен аспект. 

Съществено предимство на проекта АЕЦ „Белене“ е, че същият е нотифициран от ЕК през 2007 г. в съответствие с член 43 и член 105 от Договора за "Евратом". 

Наличието на платено оборудване и изградена и лицензирана площадка за АЕЦ "Белене" са фактори, който дават предимство на този проект спрямо други 24 подобни проекти в региона приблизително с 8-9 години. Това ще даде възможност на България да гарантира своята енергийна сигурност, както и да запази позицията си на лидер в производството на еленергия в региона. 

БАН изготви доклад и финансов модел, свързан с различните варианти за рационално използване на оборудването на АЕЦ "Белене". Същият съдържа различни сценарии, в т.ч. и вариант, в който стойността на капиталовите разходи е максимално завишена до 10,500 млрд. евро, размерът на лихвата е над 4,5% и съотношението дълг собствен капитал е различно от 70 към 30%. При този сценарии проектът не е финансово жизнеспособен, но при параметри под 10,000 млрд. евро, лихва под 4,5% и съотношение дълг-собствен капитал 70 към 30% са налице редица варианти, при които проектът е финансово жизнеспособен.

Възможността за реализация на проекта на пазарен принцип и наличието на стратегически инвеститор, респективно диверсифицирането на пазарния риск, свързан с продажбата на произведената еленергия, е важен аргумент в подкрепа на предложения вариант. 

Безспорно реализацията на проекта ще даде много сериозен икономически тласък не само на Северна България, но и за цялата страна. В процеса по изграждане, а впоследствие и при въвеждане в експлоатация на централата ще бъдат ангажирани български компании, респективно ще се осигурят заетост и доходи. 

Реализацията на проекта ще даде възможност за развитие на средното и висшето образование с цел създаване на висококвалифицирани кадри в областта на ядрената енергетика.

Участието на НЕК ще гарантира най-малко блокираща квота при вземане на решения, свързани с дейността на дружеството, и ще представлява гаранция за управлението на централата в интерес на цялото общество. Това е важно от гледна точка на обстоятелството, че ядреният риск остава за държавата.

Ето и целия доклад на министъра на енергетиката, пратен в Народното събрание, след като депутатите я задължиха да го изготви. По искане на БСП:

По-рано днес по БНТ министърът на енергетиката изрази надежда, че проектът за АЕЦ "Белене" може да бъде реализиран в следващите 7-8 години. Тя подчерта значимостта на руската компания "Росатом" за сбъдването на втора атомна. Наскоро "Росатом" изрази желание да се включи в проекта под каквато и да е форма.

Участието на "Росатом" в реализацията на АЕЦ "Белене" е ключово, заяви Петкова.

Според нея нямало да има проблем с хранилището за АЕЦ "Белене", защото този въпрос бил решен още през 2004 г. Но не уточни къде ще е то. Този въпрос беше повдигнат от Мартин Димитров, част от "Демократична България", който тази седмица запита къде ще е хранилището и кога държавата ще обяви решението си предвид съпротивата, която би възникнала от съответната община.

Очаквайте подробности.