Бойко Борисов: Чакаме първо китайския премиер, после престолонаследника на Саудитска Арабия

Китайският премиер Ли Къцян пристига на посещение в България на 5-8 юни, заедно с голяма бизнес делегация, а след него се подготвя визита у нас на престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман бин Абдулазиз Ал Сауд, който се очаква в края на август.

Новината за предстоящите визити беше съобщена от премиера Бойко Борисов на Виенския икономически форум днес, който се провежда в рамките на българското европредседателство и събра лидерите на България и Западните Балкани с големия бизнес.

Бизнесът е изпреварил политиците по отношение на свързаността на Балканите и нека политиката не пречи, а да подпомага този процес, беше един от основните изводи на форума.

"С една дума, така както ми се подиграваха в България, защото у нас много обичаме да се подиграваме, но темата "Западни Балкани" така се вдигна, че сега всички големи геополитически играчи искат да дойдат в България да участват в тази тема... И Турция през мюсюлманското население, и Русия през православието имат своето влияние у нас, не трябва да се конфронтираме с тях, а да градим мостове", заяви Бойко Борисов.

Не сте скъпи гости, а сте наши първи приятели, само заедно могат да ни забележат, обърна се премиерът към лидерите от Западните Балкани, участници във форума. Западните Балкани ще се превърнат в строителна площадка и това е най-явният резултат от срещата на върха, каза още Борисов.

В изказването си Борисов припомни постигнатите по време на срещата на върха ЕС-Западни Балкани споразумения за реализация на много проекти - от газификация до цифровизация, и "тази вълшебна думичка "свързаност", изключително важна за нас на Балканите". 

"Помогни си сам, да ти помогне и Господ... На вечерята на Европейския съвет дадох пример - колко трудно наложихме тази тема Западни Балкани, това е регион, който има икономиката на Словакия и са по-малки по население от Румъния. Това ли ни плаши Европа, това ли не можем да преодолеем, това ли ни пречи да се движим напред", заяви премиерът. "Чехия и Словакия - и те бяха една държава, и те се разделиха като държавите в Югославия, но не се избиха..."

Според него лидерите на ЕС са дошли на форума "много предубедени", но са си тръгнали с "по-различно мнение". Борисов даде пример за "приятелската дискусия" между премиера на Албания Еди Рама и президента на Франция Емануел Макрон и как "Тачи (премиерът на Косово - б.р.) и Вучич (Александър Вучич - президент на Сърбия - б.р.) си подават ръце, с канцлера (Ангела Меркел - б.р.) си говорят".

Може и Еди да не е напълно доволен, но повярвай ми, братко, огромна работа е направена, чуха те, ще си го мислят, обърна се Борисов към албанския премиер. В Европа отдавна са си свършили техната работа, те са си построили техните магистрали, и ние скоро видяхме какво е да има климатик в рейса, в трамвая, добави Бойко Борисов.

Д-р Елена Кирчева: Имам една мечта от 30 години - влак до Македония

Генералният секретар на Виенския икономически форум (VEF) - Елена Кирчева, заяви, че икономическата активност зависи от политическата работа. Аз ви приканвам да мислим и говорим преимуществено за икономическото развитие на региона, там, където не достига политическа стабилност, няма как да има предпоставки за растеж, заяви Кирчева.

"Политическото сътрудничество изостава, а чрез фокусиране върху икономическата интеграция, регионалната политика и регионалната икономика могат да допринесат за обединен Балкански регион, за обединена Европа. Вярвам, че най-доброто, което могат да направят политиците, е да гледат на регионалното икономическо сътрудничество като приоритетна цел", отбеляза д-р Кирчева, която е сред основателите на VEF.

"Имам една мечта, която ми е мечта от 30 години. Искам да се возя на влак от Деве баир (на българската граница - б.р.) до Крива паланка (в Македония - б.р.)", заяви Кирчева. 

За железопътното свързване на Македония и България се говори от над 25 години. След подписването на Договора за транспортна общност миналата есен, се предвижда в периода 2025-2027 г. да приключи строителството на линията от македонска страна, която обхваща три отсечки (Куманово - Беляковце, Беляковце - Крива паланка и Крива паланка - граничен пункт Деве баир), и от българска страна от Гюешево до македонската граница. Общата дължина на бъдещото жп трасе е 34 км.

Премиерът на Сърбия Ана Бърнабич отбеляза, че в процесите на свързаност бизнесите трябва да водят, а политиката трябва да ги следва.

"Бизнесите по природа са по-целенасочени, те са прагматични, докато политиците не са. Бизнесът намира начини за преодоляване на граници и пречки, докато политиката налага пречки", заяви Бърнабич, посочвайки, че е била повече време в бизнеса, отколкото в политиката. 

Тя даде пример с търговски панаир, състоял се в столицата на Косово - Прищина, където, въпреки проблемите в двустранните отношения, са участвали десетки сръбски фирми и тяхното участие е било много успешно.

Сръбският министър-председател отбеляза, че "ако Сърбия абсолютно подкрепя в нещо Албания, то е, че вярваме, че Албания има заслуги да започне преговорите за членство в ЕС. В региона трябва да има мир, хората да виждат перспектива за себе си, започване на преговорите за еврочленство с Македония и Албания е правилната крачка и те го заслужават".

В изказването си премиерът на Албания Еди Рама определи като "много тежък, но ползотворен" вчерашния ден - срещата на върха ЕС-Западни Балкани, определяйки тази връзка като "малко трудна любов". Той се обърна към Борисов с думите: "...благодарение на вас беше много ползотворен" и коментира:

"Едно е сигурно. В ЕС има магистрали, има метро, но никога няма да имат нашето чувство за живот, смятам, че можем да внесем малко радост и щастие в ЕС".

Рама отбеляза, че прогресът, постигнат на Балканите през последните 4-5 години, е исторически. Като пример за свързаност и преодоляване на исторически проблеми той посочи подписаните вчера в Белград между министрите на туризма на Албания и Сърбия много важни споразумения за общи пакети за туризъм за туристи, идващи от Азия - Китай, Южна Корея, Япония, които все по-често използват сръбските авиолинии, за да кацат в нашия регион, ще използват и нашия морски излаз.

"Без политиката това нямаше как да се случи, значи политиката е двигател за добро, констатира премиерът на Албания. Все повече има интерес за инвестиции към нашия регион."

Еди Рама акцентира върху това колко е важно Западните Балкани да не губят търпение. "Говорейки за стратегията за разширяване и умората, трябва да внимаваме да не се поддадем на умората, защото процесът е дълъг, но трябва да продължим с него, тъй като е уникален начин за модернизиране на нашите страни. Трудоемък процес е, и не винаги всичко е честно, но реалността е такава и трябва да продължим да вървим напред", заяви премиерът на Албания.

Президентът на Косово Рамуш Харадинай отбеляза колко голяма загуба ще бъде за ЕС, не само за региона, "ако Албания бъде спряна по своя път към ЕС". Ние силно подкрепяме старта на тези преговори, тъй като това решение е много важно, посочи той.

Харадинай припомни, че "Косово е малка територия, населението е под 2 милиона", и инвестират собствени средства от бюджета си, за да изграждата инфраструктура. Изграждаме абсолютно нови магистрали до Тирана, към 2019 г. се радваме, че ще бъде завършена тази до Скопие и пътят дотам ще се съкрати до 2 часа и 40 минути, имаме нужда от по-добра свързаност с Черна гора, каза Харадинай.

Възстановяват се и жп връзките със Сърбия.

Македонският премиер Зоран Заев припомни част от разговора между френския президент Макрон и албанския премиер Рама. "Г-н Макрон попита г-н Рама защо искате да станете членове на ЕС, а отговорът беше: Ами преди сватбата просто искаме, може би след това ще съжаляваме. Но това е шега. Много силно вярваме в ценностите на ЕС, може би повече дори от някои в ЕС".

Заев изрази надежда, че Македония и Гърция ще намерят положително решние на проблема с името, който съществува от 25 години, и че посланието за сътрудничество и свързаност е ценност и трябва да се насърчава. Министър-председателят на Македония изтъкна проблема с превозвачите, които прекарват 80% от времето в чакане по границите и само 20 на сто в реална дейност. 

"1 милиард евро чакат на границите, затова трябва да работим за отпушването на този поток, да направим региона по-приветлив за бизнесите", призова той.

Душко Маркович, премиерът на Черна гора, поздрави Заев и Еди Рама, че на срещата на върха ЕС-Западни Балкани са повдигнали въпроси, които никога досега не са били тема на разговор. Той беше категоричен, че през юли Македония и Албания трябва да започнат преговори за членство. "Ние сме в процес на преговори от 6 години, но преди председателството на България никой не говореше за присъединяването на Западните Балкани", отбеляза Маркович. 

"От общо 33 преговорни глави сме представили 32 преговорни позиции, но не можем да продължим напред, ако и останалите страни в региона не получат тласък", заяви Маркович. 

Министърът за европредседателството Лиляна Павлова призова политиците и бизнеса от Виенския икономически форум да превърнат софийския дневен ред в реалност, а темата свързаност да бъде максимално широко поставена занапред, за да станат Балканите като регион "атрактивни в своята цялост".  

С поетите конкретни ангажименти от страна на финансовите институции, с постигнатите договорености показахме, че когато сме заедно, можем да привлечем инвестиции, заяви и външният министър Екатерина Захариева. Тя даде пример с ръста от над 5% на търговията между Македония и България след Договора за приятелство и сътрудничество.

Еврокомисарят Мария Габриел благодари на Елена Кирчева за неизчерпаемата й енергия и визионерството, с което са белязани срещите на Виенския икономически форум - "да се стреми да гради мостове, което форумът винаги е правил".

Виенският икономически форум разглежда целия регион като нещо неделимо, чрез нашата консолидация ще допринесем за консолидацията на Европейския съюз, заяви генералният секретар на VEF.  

На 19 ноември във Виена Виенският икономически форум ще има своята 15-а среща под същото мото, както и днес: "Политиката среща икономиката", в рамките на австрийското председателство. 

Vienna Economic Forum си поставя за цел да подпомага прилива на инвестиции в Югоизточна Европа. Сред основателите и членовете му са ръководителите на големи австрийски фирми, политици и дипломати от Австрия и Югоизточна Европа, в т.ч. и България.