Герхарт Баум (86 г.) е работил във вътрешното министерство при управлението на Вили Бранд, а впоследствие става вътрешен министър в правителството на Хелмут Шмид. По време на студената война винаги се е застъпвал за източната политика на Бранд. Видният адвокат и либерал в момента е в Москва за участие в симпозиум. Там той дава интервю за кореспондента на германския в. «Ханделсблат» Андре Балин. Баум не крие тревогата си от водената от Кремъл външна политика и отрицателните последици за гражданското общество.

Предлагаме ви с незначителни съкращения мнението на уважавания и до днес политик Герхарт Баум.

Герхарт Баум.

По време на управлението на Вили Бранд вие участвахте в осъществяването на една нова източна политика. Как оценявате курса от последните години на германското правителство спрямо Русия?

Тогавашната източна политика трудно може да се сравни с днешната обстановка. На нас се удаде да сложим край на студената война, което ще рече признаване на границите и на ГДР. В онези времена това разтърси обществото ни из основи. Днес политиката спрямо Русия е поляризираща, но навремето този процес беше още по-обострен. На улицата хората ме заплюваха. Твърдеше се, че Германия кляка и се предава на комунистите. Ние бяхме длъжни да се променяме и да признаем фактите от войната, но в Германия имаше силни реваншистки течения.

Мисля, че госпожа Меркел се държа добре. Тя има значителен принос за постигането на Споразумението от Минск. Тя има особено отношение към Путин, но не се поддаде на изкушението да подмени трансатлантическите отношения с нова ос с Москва.

Виждате ли наченки на решение в Източна Украйна? Споразумението от Минск беше прието през 2015 г. От прилагането му обаче сме твърде далеч. Как да продължим по-нататък?

Важна стъпка според мен е разполагането на сини каски на ООН в Донбас. Основното обаче е да стабилизираме Украйна, тъй като едно е ясно: Путин ще продължи да дестабилизира Украйна, ако има такава възможност. В неговите очи страната е дразнител.

Не се ли нуждаем и от повече диалог с Русия?

Изненадан съм, че постоянно се настоява за повече диалог. Зигмар Габриел (външен министър на ФРГ през 2017 г. – бел. ред.) почти непрестанно беше в Русия. Това, което ме безпокои, е пълното отвръщане на руското ръководство от Запада. То върви по свой път с всичките си действия, които засягат и нас: дезинформация или опити за разделението на Европа чрез финансиране на френската дясна популистка Марин льо Пен. Навън руското правителство демонстрира агресивност, която сега е овладяна, а вътре в страната – потисничество. Наред с това при контактите ми с представители на гражданското общество в Русия установих, че свободата бавно умира – късче по късче.

Интересно е, че оценката ви е противоположна на тази, изразена от някои членове на германското правителство – в сравнение с 2014 г. положението леко се е подобрило.

Не знам как се е формирала подобна оценка. Да погледнем само един факт – все повече се затруднява допускането на кандидати до избори. Все по-проблематични са и условията, в които работят неправителствени организации. «Мемориал» е в много трудно положение. Когато преди две години държах реч в центъра «Елцин» в Екатеринбург, организацията «Мемориал» беше глобена с 13 000 евро, защото и тя била изпращала покани за участие в мероприятието. Причината? Не се била обозначила като чуждестранен агент. Все повече политическите противници се окачествяват като престъпници. Антитерористичният закон е инструмент, който се прилага спрямо противници. Това, което непрестанно чувам от мои събеседници е, че са подложени на произвол. Изведнъж днес нещо е позволено, а утре отново е под възбрана.

Как оценявате положението със свободата на изразяване на мнение?

Донякъде я има в глобалната мрежа. Но свободата на изразяване на мнение е жалка и все повече ограничавана. През 90-те години на миналия век видях мъж на Червения площад, който крещеше: «Елцин е престъпник!» Опитайте днес да изкрещите: «Медведев е корумпиран!» Под заплаха са хора, които публично изразяват несъгласие с режима.

Когато германското правителство заговори по тази тема, не е ли по-скоро подминаването й вместо диалог?

Това е абсолютно типично за много държави по света. Шест години бях пълномощник на германското правителство по човешките права към ООН и обиколих много държави. Навсякъде едно и също. Повдигаш въпроса, насреща ти казват: «Не е така». Примерно в Иран ми казаха, че преследваните не били противници на режима, всички били наркодилъри. Всичко се отрича, но все пак остава някакво впечатление. Значи трябва да се повдигат въпроси. Нашата конституция ни задължава в цял свят да се застъпване за човешки права. Не можем да водим външна политика, която занемарява човешките права.

Говореното на висок глас ли е най-добрата тактика?

Някои неща са по-успешни, когато не стават публично достояние. Осбождаването на политически затворници функционира по-добре, когато не придобива гласност. Така беше в случая с Михаил Ходорковски, за чието освобождаване спомогна Ханс-Дитрих Геншер. Но ние бихме загубили достойнството си, ако неглежираме това, което се случва в Русия. Общество, лишено от свобода на изразяване на мнение, е агресивно. Него можете да подведете. Кой знае за какво още ще бъде подведено руското общество.

В спор със Запада Путин непрестанно твърди, че подобни неща имало и там – било то Гуантанамо или преследването на журналисти в Украйна.

Не върви да сочиш с пръст други, за да релативираш собсвената си неправда. Упрекът, че човешките права били инструментализирани, идва от онези, които не обичат да им напомнят за спазването им. Те дискредитират човешките права като инструмент за вмешателство отвън, защото искат да задържат властта си. Аз не искам да съм настойник на други държави, но се боря за свободата на всеки и го правя навсякъде, също и в Германия. У нас се боря срещу тенденцията за превръщане на  страната в полицейска държава. Но ние живеем в свободна страна, където можем да говорим открито. Това е разликата.