Запазване на броя на лицата, срещу които е поискано използване на СРС и ръст в отказите на съдилищата да разрешават проследяване, подслушване и други видове тайни способи за разследване - това са две от констатациите в новия доклад на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства за цялата 2017 г., публикуван на сайта на Народното събрание. "Контролирани" от службите и прокуратурата през миналата година са били 2748 души - точно с 1 повече от 2016 г. За целия период 2011-2017 г. обаче броят бележи чувствителен спад като спрямо 2011 г. той е три пъти. Тогава броят на подложените на СРС е бил 8184.

Общият брой на заявените СРС през миналата година е 17 714. Числата в предходните години са, както следва: 2016 г. - 14 382 бр., 2015 - 11 507 бр., 2014 г. - 19 698 бр. По традиция МВР, прокуратурата и ДАНС най-много харесват подслушването като метод за разследване или установяване на самоличност. Ръст обаче има при исканията за физическо наблюдение и проследяване на лица. Специално за подслушване през 2017 г. спецслужбите и прокуратурата са отправили 5843 искания. Първенец по брой заявления за миналата година е МВР - над 56 на сто от исканията за СРС са от полицейските служби. Ръст на заявките за подслушване и проследяване има и при прокуратурата -  близо 37% от общия брой искания за СРС при 33,3% през 2016-а и 30 на сто година по-рано. Спад има при заявките от ДАНС, а външното разузнаване (ДАР) и част от военните служби изобщо не са искали СРС миналата година. 

Съдилищата постановяват откази за използване на СРС срещу лица най-вече заради това, че в исканията на МВР, прокуратурата и ДАНС (най-често) няма достатъчно данни за съпричастност на дадено лице към разследваната престъпна дейност. Има и случаи, в които исканията на службите противоречат на закона в частта, която казва, че подслушване, проследяване и останалите видове специални способи за разследване се прилагат само в случай на тежки умишлени престъпления. При част от съдебните откази мотивът е непознаване на правната рамка от самите заявители, както и непредоставяне на съдията на всички материали по разследването, въз основа на които се иска ползване на СРС.

"Макар и негативни за заявителите (прокуратура, МВР и ДАНС най-вече - б.р.), тези данни са основание за извод, че съдебният контрол върху процедурите е чувствително завишен", пише в доклада на Бюрото за контрол на СРС.

ДАНС осуетява проверки, прокуратурата не реагира

В доклада на Бюрото за контрол на СРС са отбелязани и случаите, заради които председателят му Бойко Рашков влезе в конфликт с прокуратурата и ДАНС в последната година. В документа са описани три случая, в които от ДАНС официално и с писмо е отказала достъп на служитеите на Бюрото до документи, въз основа на които службата е поискала СРС срещу определени лица. Според Бюрото това е възпрепятстване на Бюрото, а оттам отнемане на правото на гражданите за защита срещу неправомерно органичаване на свободите им чрез използване на СРС, "което е недопустимо".

Описани са и случаите, в които Бюрото е сезирало прокуратурата за установени нарушения при използването на СРС, но оттам реакция все още няма. Единият от тях е отказът на ДАНС да предостави документи, а другите два са свързани с противозаконно съхраняване на данни за приложени СРС извън допустимия срок и за неправомерно прилагане на СРС спрямо магистрат. 

"В периода 2014-2017 Бюрото е установило случаи на прилагане на СРС извън законно установения срок, за което е уведомило 9 граждани и главния прокурор за тази незаконосъобразност. Същевременно е известно само едно образувано и приключило наказателно дело за такова нарушение (делото срещу бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева - б.р.)", пише в доклада.

Констатиран е и отказ да се предоставят достатъчно и точни данни по част от сигналите, постъпвали в Бюрото за незаконно прилагане на СРС.

"Извън възможностите на Бюрото е да изясни дали подобно поведение представлява прикриване на закононарушения и съзнателно противодействие, поради което е сезиран главният прокурор по 9 случая", се казва още в доклада  

Бум на сигнали и дела срещу службите

През 2017 г. Бюрото за контрол на СРС е образувало 146 преписки, от които 124 са по сигнали на граждани. Сред гражданите са двама депутати от действащия 44-и парламент, 8 магистрати, 4 членове на Висшия съдебен съвет и 12 адвокати. Бюрото се е самосезирало за проверка по 13 случая, но в отчета няма подробности около конкретните казуси. 

За сравнение през 2016 г. преписките за нарушения са били 88, а година по-рано - 123. През 2017 г. магистрат е уведомен два пъти за използвани срещу него неправомерно СРС.

Общият размер на предявените обезщетения от общо 9 души срещу държавата заради незаконно следене и подслушване е 450 000 лв за периода 2014-2017 г. По 4 от случаите съдът вече се е произнесъл в полза на гражданите, а МВР и прокуратурата имат наложени санкции в общ размер на 79 500 лв. Останалите дела още са в съдебна фаза, става ясно от документа на Бюрото, внесен в парламента.

Пред 2017 г. Бюрото остана с човек по-малко заради поисканото от ДАНС и прокуратурата отнемане на достъпа до класифицирана информация на зам.-председателя на Бюрото Георги Гатев. Въпреки странните мотиви за искането, то бе потвърдено в крайна сметка и от съда. Гатев се закани да отправи казуса пред Европейския съд. А през това време Народното събрания "проформа" стартира процедура за избор на наследник на Гатев, който да довърши мандата му. Изискване за смяна на члена на Бюрото за контрол на СРС в определен срок от депутатите има и по закон. Никой обаче не предложи ново име за мястото на Гатев.