Нов „индекс на болниците“, съвместна разработка на „Галъп интернешънъл“ и специализирания здравен сайт clinica.bg, се опитва да покаже какво е състоянието - чрез обективни показатели и субективната оценка на пациентите, в болничната помощ у нас. Началото е в три области - инвазивната кардиология, неврологията и онкологията. Всички сме запознати световните статистики, в които страната ни е сред "първенците" по брой на инфаркти, инсулти, тези заболявания са основната причина и за високата смъртност у нас, като, за съжаление, все по-отблизо ги следват и онкологичните заболявания. Картината, макар и частична, която показва индексът, е интересна и при съпоставка с новата здравна карта на страната.

Индексът се състои от две основни части. Първата показва обективните данни за броя лечебни заведения, които действат в областта на неврологията, онкологията и кардиологията (това са областите, в които има най-висока смъртност - заради инфаркти, инсулти, различни онкологични заболявания, както и добре финансираните от НЗОК здравни пътеки), както и на обема дейност, което всяко едно от тях е извършило през изминалата 2017 г. Освен количествени, в тази част са въведени и качествени показатели за всяка от трите медицински области. Данните в тази част на индекса са от НЗОК.

Втората част представя субективната нагласа на пациентите, които са претърпели лечение в болница през изминалите пет години. Тя е осъществена чрез сондаж на социологическата агенция „Галъп интернешънъл“. Сондажът няма претенциата за максимална представителност, а е най-вече добавка към обективните данни.

Това са първите стъпки в осъществяването на подобен индекс у нас. През следващите месеци предстои индексът да бъде усъвършенстван с увеличаване, както на броя медицински области, така и на качествените показатели за всяка една от тях. Резултатите ще бъдат представяни ежегодно и ще бъдат постоянно достъпни за обществеността, обясняват от Галъп интернешънъл и clinica.bg.

Ето и данните за 2017 г.:

ОНКОЛОГИЯ

Общо 40 са били българските болници и диспансери, в които са се лекували пациентите през 2017 г.

 В единайсет от тях, или в по-малко от 25%, са се извършвали и четирите дейности по лечението на онкологичните заболявания – химиотерапия, лъчелечение, диспансерно наблюдение и палиативни грижи. Tочно проследяването на пациентите обаче е изключително важно след приключване на активното им лечение.

През 2017 г. пациентите на химиотерапия са били 31 878. В същото време броят на диспансерните прегледи, които са извършени на хора с онкологични заболявания в страната, са били 11 005, въпреки че всеки пациент трябва да бъде проследяван. Диспансерни прегледи са правени в 30 от 40-те лечебни заведения по онкология, като в 12 от тях за цяла година са направени по-малко от сто. Клиниките, които извършват активно лечение на пациенти с онкологични заболявания, са длъжни, ако не предоставят сами дадена услуга, да сключат договор за осъществяването ѝ с друго лечебно заведение.

Данните показват, че съществува проблем с осигуряването на комплексното лечение и проседяване на онкологично болните пациенти.

Още по-голям е проблемът, когато става дума за осигуряването на палиативни грижи на пациентите. Такива почти не се предоставят.

Онкоклиниките с договор с касата по тази пътека са 20, а броят на пациентите, които са преминали по нея са едва 2181. В същото време по данни на Националния раков регистър на година от онкологични заболявания умират над 17 000 души, което ясно показва, че броят на хората, които са се нуждаели от подобни грижи е доста по-голям.

През 2017 г. в 21 онкологични центъра е провеждано лъчелечение. През миналата година през тях са минали 15 601 души, което кореспондира с нуждата от подобно лечение и показва, че то вече не е проблем за страната ни.

Конкретните данни за всяка болница, която предлага здравни услуги в областта на онкологията може да видите тук 

НЕВРОЛОГИЯ

Над 130 са лечебните заведения, в които се настаняват хора с исхемични инсулти. През миналата година в тях са били приети 50 304 случая. Броят е устойчив за последните години.

Едва в 36 от болниците се е осъществявало лечение на исхемичните инсулти с тромболиза, което дава реално шанс за възстановяване на пациентите.

Общо 428 са били тромболизите през миналата година. Това означава, че от всички 50 304 души с исхемични инсулти, модерно лечение са получили приблизително 0.8%. В същото време в страните от ЕС тази цифра е над 3.5, като в някои достига и над 12%. Причините за това са различни. Сред тях са както късното достигане на пациентите до лечебните заведения – след третия час от началото на инсулта, така и липсата на организация за провеждане на тромболизи във всяка болница. Положителна тенденция обаче е, че броят на тромболизите в страната се увеличава. През 2017 г. той е по-голям с 98 в сравнение с предходната. През 2016 г. хората, които са получили тази терапия са били 330, а през 2015 г. – 308.

Тромбектомиите са друга модерна възможност за лечение на инсултите у нас. Тя се прилага при пациенти, при които тромболизата не може да помогне, защото съсирекът, който спира притока на кръв в мозъка е много голям. Лечение на пациентите с този метод у нас обаче през миналата година е имало едва в две болници.

Конкретните данни за всяка болница може да видите тук 

КАРДИОЛОГИЯ

Общо в 59 болници в страната е имало инвазивна кардиология през 2017 г. Гъстотата им безспорно е най-голяма в столицата, където има 13 инвазивни лаборатории. Около 77 000 са процедурите, които са били направени през миналата година. Броят на диагностичните е бил 39 231, а на лечебните – 34 373. Отделно от тях са били поставени 4324 пейсмейкъра.

При инвазивната кардиология са подбрани 6 основни клинични пътеки (КП), по които се извършва диагностика и лечение на сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ). Доколко е комплексна услугата показва дали във всяка от 59-те болници, в които се правят подобни дейности, има и електрокардиостимулация. Пресметнат е процентът на най-спешните случаи от всички лекувани.

В по-малко от половината клиники диагностичните или лечебни манипулации гравитират около и над 1000 за година. Местата, в които всяка една от двата вида процедури са около или под 500 са още толкова. Електрокардиостимулация се извършва в 22 от всички 59 клиники. Още по-малък е броят на лабораториите, които поставят кардиовертер - 13, а не само антибрадикарден пейсмейкър. Различно е и съотношението при спешността. Въпреки че повечето случаи в инвазивната кардиология не търпят отлагане, има такива, които са най-тежки и неотложни, като остър коронарен синдром с персистираща елевация на ST сегмент. Процентът им спрямо всички лечебни процедури средно за страната е 25.22, като той отново варира в широки граници - от 0 до над 40. Числатата отново показват, че комплексността и качеството на услугата е твърде различно в отделните лечебни заведения.

Конкретните данни за всяка болница може да видите тук

Българите, които са били през последните пет години в болница смятат, че по време на престоя си там са имали много високи разходи. Това показват резултатите от сондаж на "Галъп интърнешнъл" на основата на преки интервюта сред 772 души между 9 и 16 март. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове.

Общо около две трети от пълнолетните българи, които са били в болница през последните пет години, са „много доволни“ или „по-скоро доволни“ от грижата, която са получили. Разбира се в този отговор се оглежда и общото задоволство, че е постигнато лечение (само в петнайсетина процента от случаите се е наложило по-късно да се влиза в болница за същото). Една трета обаче не са останали удовлетворени от грижите, които са получили в лечебните заведения за болнична помощ.

1-2

3-4

Повече от половината оценяват разходите от болничния си пристой като по-скоро високи или много високи. На въпрос дали сумата, която е трябвало да платят, е била справедлива, отговорите се разделят по равно.

Доплащането обаче остава един от основните проблеми за пациентите. Около 40 на сто смятат, че са се наложили плащания, които според тях са били извънредни, допълнителни и необосновани.

"Общественото отношение към болничната помощ е по-скоро разделено и не може да се каже, че задоволството преобладава. Грижата за здравето се оценява добре, но грижата за здравеопазването – явно не съвсем", е коментарът на "Галъп интърнешънъл".