И точно когато премиерът Бойко Борисов си мислеше, че е запушил всички недоволни уста с по неколкостотин милиона от парите на данъкоплатците - не от неговите лични, и се явиха тия майки на деца с увреждания. Те си протестират шеста година, но палатковите лагери са от тази и цапат пейзажа на стабилната държава с граждани, ощастливени от третия кабинет "Борисов".

Преди тях пред Министерския съвет се изсипаха медицинските сестри, фелдшери, лаборанти, но премиерът отсече: “Не може всеки, който иска пари, да дойде под прозорците и айде на другия ден. Не е правилно така. Ще счупим държавата накрая.”  Но за полицаите се намериха 100 милиона лева, за да им повишат заплатите от 1 март - и мотивацията. 

Нищо не се промени в работата на социалното министерство, нито при майките на деца с увреждания между 18 април и 11 юни, но ако допреди по-малко от месец Борисов се разрева от проблема, сега иска да му се махне от главата. Решен.

Какво искат майките

Правилно разпределение на средствата, които сега се отпускат - около 200 милиона лева, на база индивидуална социална оценка. Така на всеки един човек с увреждания - дете или възрастен, ще се определи персонално от колко часа помощ дневно има нужда и съответното заплащане на почасовата грижа, ще се въведат различни доставчици на социалната услуга - общини, неправителствени организации, агенцията за хора с увреждания.

Индивидуалната оценка ще отчита вида и степента на увреждане, анализ на лицето с увреждане - колко иска и може да бъде интегрирано, в каква насока, така че да получи персонална подкрепа като рехабилитация, финанси, лична помощ, психолог или друг вид подкрепа. И това няма да стане без съответното обучение и допълнителна квалификация за социалните служители, от чието отношение сега се оплакват майките. Впрочем, чиновниците в МТСП са най-нископлатените в държавната система.

Майките се грижат за децата си и след навършване на 18 години, но това не им се признава за трудов стаж, те настояват за работа като личен асистент, с договор и съответни осигуровки. Тези жени са напуснали работата си, изоставили са професията си, тъй като децата им не могат да се справят без тях. Но не всички - някои биха могли да посещават училища, стига, разбира се, да се намерят ресурсни учители за това, да се направят рампи за инвалидни колички и тоалетни и т.н. Други се обучават вкъщи. 

Иначе във властта повтарят мантрата, че:

"Хората със специални потребности трябва да имат достъп до образователни институции и да могат да работят."

За дете с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност е определена помощ от 930 лева в момента. Родителят избира дали да ползва тези средства, или да наеме личен асистент. С право на личен асистент са децата до 18 години с определена от 50 до 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност с определено право на чужда помощ. 

До момента общините бяха бенефициенти по програмата за лични асистенти и отговорността да осигуряват заплатите беше тяхна, а впоследствие този разход се възстановява от оперативната програма на ЕС "Развитие на човешките ресурси". Тоест Брюксел плащаше. От тази година обаче всички наети като лични или социални асистенти поетапно преминават на издръжка на държавата, защото този проект приключва. 

Средствата за техните заплати вече са предвидени в бюджета на министерството и сътресения няма да има, заяви министър Бисер Петков в края на м.г. по БНР. Основната цел на Министерството на труда и социалната политика в бюджетната процедура за 2018 година е да осигури финансиране от бюджета на услугите личен асистент, социален асистент, домашен помощник, които досега се финансираха по различни проекти. За първи път бюджетът ще поеме това финансиране, като тук става дума за хора с увреждания - 26 000, които ползват тези услуги, и за около 16 000 лични и социални асистенти.  

Но ако се приемат промените, искани от майките, средствата ще се увеличат. Измерено в пари, разрешението на натрупани от години проблеми ще струва близо 300 милиона лева за около 80 000 души. 

Срещу исканията на жените, чиито деца имат нужда от подкрепата им, за да живеят, се включи артилерия от коментатори, тролове и поддакващи на властта. Срещу едни болни хора се противопостаявт други болни хора: пенсионерите с ниски пенсии и тези от тях, които получават по двайсетолевка върху пенсията си за 90% инвалидност; хората с временна нетрудоспособност заради заболявания - в опит да разфокусират протеста, да настроят обществото срещу майките, които искат да получават хилядарки на гърба на децата си.

Възможно е в бедняшка страна като България, където съчувствието и милосърдието е като бонусите за пенсионери - само по Коледа. Тон за това обаче даде именно Бойко Борисов:

"Как, при положение че с 80 млн. лева повече от бюджета на данъкоплатците са дадени тази година, има това недоволство и всеки ден с един повече палаткови лагери?!”

Ами така. И в здравеопазването са излети с близо 2 милиарда отгоре в сравнение с първия кабинет "Борисов", но нито населението е станало по-здраво, нито качеството на здравеопазването - по-добро. Просто болниците са станали повече, клиничните пътеки - също, и всички висят на една хранилка - НЗОК.

Помощните средства и тяхното отпускане са другият проблем за майките на деца с увреждания - и добър бизнес за други. Помощни средства могат да се купят само в лицензирани магазини към Агенцията за социално подпомагане (АСП). Фактури от други магазини не се признават, съответно не се плащат парите за помощното средство - дори и да сте намерили по-евтино изделие. 

Във форуми хора с увреждания разказват, че например парите, които се отпускат годишно за обувки - 383 лева, могат да им се дадат и те да решат откъде да си купят, защото не всички одобряват избрания производител на обувки. 

Инвалидните колички са друг от многото проблеми. Независимо за дете или възрастен, държавата отпуска малко под 500 лева за закупуването й на човек, но за една по-качествена инвалидна количка трябват поне три пъти повече пари. АСП при определени условия може да осигури и безплатна количка за отделни случаи. Има един-единствен лицензиран вносител, на който агенцията плаща по твърде завишени цени количките, смятат хора, които дават за сравнение цени на производители. Резервните части за количките, ако ги вземеш от друг, а не от лицензирания вносител, АСП не плаща стотинка, дори и да си ги намерил по-евтино. Български парадокси.

Какво ще се случи с трите законопроекта, които още не са намерили пътя си към парламента, предстои да видим. Поне с този, за който майките настояват - за личната помощ. Преди ден бе публикувана за обществено обсъждане и концепция на Закон за социалните услуги, който предвижда държавата да гарантира минимален пакет от соицални дейности. Целта е хората, които ползват социални услуги, да могат успешно да реализират потенциала си без помощта на системата за закрила. 

Ако имат средства, общините могат да допълват този пакет от услуги, планирани въз основа на национална карта, изготвена съобразно демографския профил. Тя трябваше да е готова още до 31 януари от АСП и Националното сдружение на общините.

Дори и да минат до края на тази сесия законопроектите, средствата вероятно ще бъдат планирани за догодина.  

“...Социалният министър е на събитие, но искам да видите какъв е случаят с жената с детето, която я гледах сутринта по телевизията. Какъв е този администратор, дето кара жената да обикаля. Ревах, като ги гледах, лично министър Бисер Петков да се занимае, така ли е, както го казват. Няма ли човечност. Държавни пари, заплати вземат. Всичко да се изчисти и да се назначат нови хора”, стенографират служителките на 18 април.

Но извън стенограмата палатковите лагери на майките и протестът им го изнервят и преди два дни той вече не дири човечност сред 8000-те чиновници в МТСП, а ядосан нарежда: “Щом това е министърът (Бисер Петков - б.р.), който им харесва, да седнат да направят така, че тази тема да ми се махне от главата и на мен, и на всички вас.”

Лицемерните обещания

Над 300 000 хора с увреждания и възрастни ще получат услугите личен асистент и патронажна грижа. Подобряване на качеството на живот и възможностите за социално включване на хората с увреждания и възрастните хора. Ето такива светли цели са записани в Плана за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа в периода 2018-2021 г.  

И ще се удавят в крокодилските сълзи на властта.