Законът за личната помощ, предложен от омбудсмана и майки на деца с увреждания, не получи подкрепа на днешния Национален съвет за интеграция на хората с увреждания - нито от представителните организации на хората с увреждания, нито от синдикати и работодатели, нито от Министерството на финансите.

Проектът, за който настояваха майките, беше отхвърлен с основния мотив, че това е закон на парче, който няма да допринесе за общата интеграция на около половин милион хора с увреждания в България. Протестът на майките, които от април направиха палатков лагер край парламента, продължава.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков заяви, че след като не е бил подкрепен, законопроектът няма да бъде внесен за обсъждане в парламента. 

Около 100 милиона лева допълнителен ресурс ще е необходим, ако законът бъде приет, стана ясно при представянето му пред Националния съвет. Омбудсманът Мая Манолова обясни, че това е най-нискобюджетният вариант, но за сметка на това ще обхване всички 77 000 души, които в момента получават добавка от 90 лева за чужда помощ.

Основната идея на проекта е хората с увреждания с над 90 на сто намалена трудоспособност да получават право на личен асистент. Така няма да се подпомагат едва 14 000 души, както е сега, при това по асистентски програми, които се плащат с пари от ЕС, а ще се възползват всичките 77 000 човека. Тези 14 000, който са в най-тежко положение, ще имат асистент по 8 часа на ден, други по четири часа, ще има асистенти и по 2 часа - съобразно индивидуалната оценка на всеки. 

Хората с увреждания ще имат право да изберат дали да продължат да получават надбавката от 90 лева или ще кандидатстват по новия закон и ще преминат през индивидуална оценка, за да се определи от колко часа грижа имат нужда.

"Но реално законопроектът е разчетен, ако всичките 77 000 души кандидатстват като тези, които в момента не са обхванати от никакви програми, тези с по-леките увреждания е предвидено във финансовата обосновка, че ще получат по два часа дневно лична помощ или това са по  42 часа месечно. Тези групи са условни, те не фигурират в проекта, защото конкретната потребност на всеки човек ще се установява след индивидуална оценка, така че никой не е предварително поставен в определена група. Само правя една справка - с наличният сега финансов ресурс реално по програми за лични асистенти се подкрепят 14 000 души".

Според Мая Манолова този закон "ще бъде една тухла, която ще реши един проблем, ще бутнем една тухла от стената и по този начин ще покажем, че стената пред хората с увреждания може да бъде съборена".

Какво предлага законът за личната помощ

Закон за личната помощ като желание е хубаво нещо, но ще струва много скъпо, каза наскоро в парламента министърът на труда и социалната политика Бисер Петков.

Омбудсманът и майките настояват максималната лична помощ на месец да е една и половина минимална работна заплата, но да се получава само от най-тежките случаи, които са около 10 000. Така таванът, отнесен към сегашната минимална заплата от 510 лева, ще е 765 лева на месец.

Оглавяваното от Бисер Петков социално министерство подготвя друг проект - Закон за социалните услуги, в който ще предвиди "картографиране" на социалните услуги, така че те да бъдат съобразени със съответните потребности на хората с увреждания в дадения регион.

В момента семейната помощ за децата с най-тежки увреждания е 930 лева, но когато те станат пълнолетни, рязко спада и е необходима по-голяма финансова подкрепа.

Майките настояват за индивидуална социална оценка на всяко от децата им, което е залегнало в Закона за личната помощ. Това би осигурило достъп до образователни институции и работни места. Освен това според тях индивидуалните решения трябва да бъдат обект на Агенцията на хората с увреждания, а не на Социалното подпомагане.