Гледам и не вярвам на раздвоения си език! Обедни новини на едната най-сериозна телевизия. Група доброволци с тимуровски устрем и съмнителен блясък в погледа се заричат, че ще продължат издирването (ми), „защото вярват в тази кауза“. Мислех, че хомо сапиенс обикновено вярват в неща като световния мир, рецептите на готвача на Тодор Живков или песните на Миле Китич. Декорът е напечен панел – радостта на рептила.

Аз вярвам в котки. Да, аз съм Питона от „Люлин“. Същият, който – както ме разкриха по данни на възрастна очевидка от же-ка-то, изяде 30 котки. Природно ям по едно животно на месец, но след първите новини, засрамен до червено, се напънах и ги докарах до 26. Последните 4 бабата си ги добави от нея, честно съскане! Не знам какви питони й се присънват от младините, но след 26-ата аха да стана по-умрял и от ягуара Алонсо.

Да ме прощават хората от „Люлин“, ама, лежейки (то аз друго състояние нямам, освен когато ставах да драйфам след котки № 6, 13 и 21) се сетих за Тери Пратчет. Той извежда формулата как се изчислява коефициент на интелигентност на една тълпа: вземаш коефициента на най-тъпия член на тълпата и го делиш на броя на участниците.

Проверих – само първата новина за 30-те котки я препечатаха брутно 38 сайта, а вестниците... не ги виждам добре оттук.

Свил съм се тайничко в захарницата на една бензиностанция в Модерно предградие. Така мога лесно да хвърлям по едно око освен на преследвачите оттатък булеварда, поне на по-големите заглавия на стелажа и на тв новините. Освен това след котките имам непрестанни киселини и тук ми е удобно, защото си прокарвам с машинно масло М10Д.  Нощем сънувам Алф, който ме преследва с микрофон и екип с пе-те-ес.

Та, да се върнем на новините. След като телевизията ми отдели почти толкова време, колкото на победата на демократа Ердоган в съседна Турция, нещата станаха сериозни. Вече се чувствам звезда. Бяха изпратили на място екип, който предава на живо и е похарчил нафта и ток, колкото софийският зоопарк за седмица. Освен тях и тимуровците на терен бяха хората от Столична община и Регионалната здравна инспекция. Друг екип беше похарчил още толкова нафта (и по-малко ток, щото не беше на живо) да снеме интервю с експерт от БАН по мой адрес. Ако бях редактор, а не прост питон, щях да пратя трети екип на 4-и километър да потърси алтернативно експертно становище.  

Споменах за ягуара от Ловеч. Горкият. Мен само ме търсят, а него... Знаете какво стана. Колко ли котки трябва да е изял?! Там имаше всичко на всичко една репортерка, която накрая заключи, че лъвицата се е скрила. Не каза от плачущите ловци отпред или от медийното отразяване.

Бъдещите ми творчески планове ли? В страна, в която няма други проблеми, а всички са се хванали за Питона, ще постъпя по гражданска съвест – оттук, през релсите и право към Бакърена фабрика, да умра. От смях.