Турция направи своя избор, а при близо 90 на сто участие във вота чупи всички рекорди. И резултатът намирисва на рекорд. След 16 години на власт Реджеп Тайип Ердоган успя да продължи серията си от успехи. Опозицията отново трябва да се задоволи с чувството, че е участвала във вота. Този път с предизборна битка, която беше толкова силна и умна, както отдавна не е било в Турция. Не беше обаче достатъчно за смяна на властта, пише Кристиане Шльотцер*.

През изминалите две години след кървав опит за преврат, а и преди това, Ердоган прекалено много изискваше от турците. И въпреки това консервативното мнозинство продължава да се доверява на силния човек в Турция.

Действащата парола на неговата Партия на справедливостта и развитието сега беше:

“Няма втори Ердоган!” Което ще рече: “Ако не ме изберете, ще загубите всичко, което в миналото спечелихте.”

За една консервативна средна класа днес е далеч по-добре, околкото преди регентството на Ердоган. Тя израсна с него и е най-вярната му клиентела.

Още преди изборите много гласуваха с краката си. Те напуснаха страната или пък изнесоха парите си зад граница, тъй като искаха да спасят или капитала си, или главите си. Това са хора, които не искат синовете и дъщерите им да растат в една страна, където по време на студентска демонстрация биха могли да бъдат арестувани и след това да изчезнат в затвор. Има обаче и предприемачи, които не искат да живеят в страна, в която правовата държава действа крайно ограничено, тъй като самите съдии се страхуват от правителството.

След потушаването на опита за преврат Ердоган получи аплодисменти и от опозицията. След това обаче президентът започна да свиква да управлява с декрети и извънредни разпореждания. Скоро би следвало извънредното положение да бъде отменено, Ердоган го обеща преди изборите. Президентската конституция обаче, която той наложи в Турция, позволява на държавния глава в бъдеще и без извънредно положение да прави, каквото си иска и да разполага с такава огромна власт, каквато досега в Турция не е имало. Но новата ситема на управление би могла да се окаже бумеранг.

Когато липсва контрол или пък всички се страхуват да казват мнението си на човека на върха, стават грешки. Несигурността ще продължи да съществува, капитали и мозъци ще продължават да изтичат. В това отношение резултатът от изборите нищо няма да промени. Сривът на лирата не е провокиран отвътре в страната, но политическата обстановка играе голяма роля при доверието в дадена валута. Това доведе много предприятия до ръба на фалита. И държавата живя над възможностите си, като раздаваше пари с пълни шепи, за да спечели избирателите.

Тази изборна победа беше скъпо купена. Щедростта не може да продължи, защото би довела Турция до дългова криза.

Тази изборна битка беше с неравни шансове. Партията на Ердоган владее почти всички телевизионни канали, междувременно и най-големите вестници са близки до правителството. За опозицията останаха някои от малките издания и социалните медии. Кандидатът за президент на лявата кюрдска партия трябваше да води предизборна битка от затвора. Ето защо при тези обстоятелства изборните резултати за опозиционните кандидати са значителни.

*Кристиане Шльотцер е кореспондентка в Истанбул на мюнхенския всекидневник “Зюддойче цайтунг”, откъдето препечатваме коментара й. Преводът е на Клуб Z