Article_top

Слаб интерес към политиката, къч членството в организации и доброволчески дейности. Силна привързаност към семейството и одобрение на брака. Както и убеждение, че ролята на държавата трябва да е много голяма - и в кономиката, и в за да осигурява и обгрижва отделните членове на обществото.

Така изглежда портретът на младия гражданин на Балканите. Това показват данните от проведено от фондация „Фридрих Еберт“ едновременно в 10 балкански държави проучване, озаглавено „Младежко изследване на Югоизточна Европа 2018 година". Резултатите са интерпретирани в доклад под общата редакция на Петър-Емил Митев и Борис Попиванов.

Изследването показва, че се наблюдава стабилизация на социално-икономическия статус на младите.

„Няма тенденции към рязко обедняване или нещо подобно. Този медал обаче има и своята обратна страна. Възпроизвеждат се социалните неравенства по начин, по който става много трудно младите бедни да станат богати. Наблюдаваме бедност, която не се разширява, но се възпроизвежда и създава доста поляризиран социален облик на българското общество. Това трябва да бъде от значение за политиците, когато правят решения“, обясни пред БНР Борис Попиванов.

Друга любопитна тенденция е сближаването между поколенията, както и популярността на брака.

 „Междупоколенческата връзка се засилва, както и консервативните нагласи на българската младеж. Във все по-голяма степен младите си представят своето бъдеще в семейство с юридически оформен брак. Все по-голяма е степента на сходство между възгледите и ценностите на родители и деца. Никак не са малко и тези, които биха искали възпитанието, което им е дадено от техните родители, да бъде приложено спрямо техните деца. Заедно с това има тенденция към отрицание на хомосексуалността в сравнение с данни отпреди 4 години. Все повече и повече малкото семейство се превръща в крепостта на младия човек и това се осъзнава от младите“, коментира Попиванов.

Сред младите се забелязва и липса на политически интерес и политическо включване, сочи още проучването.

 „Говорим не само за членство в политически партии, но и за доброволчески дейности, участие в различни организации и т. н. Никъде, с изключение на гласуването, не се стига до по-високи дялове от 10%, т. е. младежта е дистанцирана от институционалната политика в много висока степен. Тя не предлага никакви шансове на младите да видят себе си, да видят своя перспектива. Затова и солидарността и социалността са налице, но не се търсят през институциите, а през личните връзки, семейството, през микроструктурите на обществото. Там младите хора се чувстват най-сигурни“, каза анализаторът.

България и Македония са единствените две страни в целия регион, където доминира дясната самоидентификация сред младите.

Според даннните от изследването 7% от младите се определят като леви, 24% като десни, над 20% са в центъра, а над половината не знаят какви са. Има изключителен ръст на придържането към социални ценности, на леви приоритети. Над 90% от младите хора се съгласяват с твърденията, че държавата трябва да се грижи за всеки член на обществото, че трябва да се намесва в по-голяма степен в икономиката, солидарността и свободата.

Проучването показва още, че сред младите е много високо доверието в социалните мрежи, за разлика от доверието в телевизията или вестниците.

„Почти никой от младите не съобщава да чете вестници“, отбеляза Попиванов.

Ключови думи
 
Снимки 2 На тази дата младежи1

Слаб интерес към политиката, къч членството в организации и доброволчески дейности. Силна привързаност към семейството и одобрение на брака. Както и убеждение, че ролята на държавата трябва да е много голяма - и в кономиката, и в за да осигурява и обгрижва отделните членове на обществото.

Така изглежда портретът на младия гражданин на Балканите. Това показват данните от проведено от фондация „Фридрих Еберт“ едновременно в 10 балкански държави проучване, озаглавено „Младежко изследване на Югоизточна Европа 2018 година". Резултатите са интерпретирани в доклад под общата редакция на Петър-Емил Митев и Борис Попиванов.

Изследването показва, че се наблюдава стабилизация на социално-икономическия статус на младите.

„Няма тенденции към рязко обедняване или нещо подобно. Този медал обаче има и своята обратна страна. Възпроизвеждат се социалните неравенства по начин, по който става много трудно младите бедни да станат богати. Наблюдаваме бедност, която не се разширява, но се възпроизвежда и създава доста поляризиран социален облик на българското общество. Това трябва да бъде от значение за политиците, когато правят решения“, обясни пред БНР Борис Попиванов.

Друга любопитна тенденция е сближаването между поколенията, както и популярността на брака.

 „Междупоколенческата връзка се засилва, както и консервативните нагласи на българската младеж. Във все по-голяма степен младите си представят своето бъдеще в семейство с юридически оформен брак. Все по-голяма е степента на сходство между възгледите и ценностите на родители и деца. Никак не са малко и тези, които биха искали възпитанието, което им е дадено от техните родители, да бъде приложено спрямо техните деца. Заедно с това има тенденция към отрицание на хомосексуалността в сравнение с данни отпреди 4 години. Все повече и повече малкото семейство се превръща в крепостта на младия човек и това се осъзнава от младите“, коментира Попиванов.

Сред младите се забелязва и липса на политически интерес и политическо включване, сочи още проучването.

 „Говорим не само за членство в политически партии, но и за доброволчески дейности, участие в различни организации и т. н. Никъде, с изключение на гласуването, не се стига до по-високи дялове от 10%, т. е. младежта е дистанцирана от институционалната политика в много висока степен. Тя не предлага никакви шансове на младите да видят себе си, да видят своя перспектива. Затова и солидарността и социалността са налице, но не се търсят през институциите, а през личните връзки, семейството, през микроструктурите на обществото. Там младите хора се чувстват най-сигурни“, каза анализаторът.

България и Македония са единствените две страни в целия регион, където доминира дясната самоидентификация сред младите.

Според даннните от изследването 7% от младите се определят като леви, 24% като десни, над 20% са в центъра, а над половината не знаят какви са. Има изключителен ръст на придържането към социални ценности, на леви приоритети. Над 90% от младите хора се съгласяват с твърденията, че държавата трябва да се грижи за всеки член на обществото, че трябва да се намесва в по-голяма степен в икономиката, солидарността и свободата.

Проучването показва още, че сред младите е много високо доверието в социалните мрежи, за разлика от доверието в телевизията или вестниците.

„Почти никой от младите не съобщава да чете вестници“, отбеляза Попиванов.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?