Тръгналата привидно кротко предизборна кампания, с предимно десни икономически програми и послания сред основните политически сили, в последните дни рязко се радикализира. И възстанови пълномащабното напрежение по фронтовете на двете политически разделения - корупционното и геополитическото, които стоят в основата на политическата криза, предизвикала толкова много предсрочни избори.

А изглеждаше, че на изборите на 19 април стратегическо предимство ще има антикорупционният фронт и че той може да бъде ако не основа за управление в следващия парламент, то поне да осигури сериозен напредък в разплитането на тежките зависимости по върховете на държавните институции.

Взаимни обвинения в лицемерие

Въпреки тежките си несъгласия с Румен Радев, ПП-ДБ първоначално виждаха в неговата формация „Прогресивна България“ партньор срещу модела „Борисов-Пеевски“, въпреки че неговият прицел срещу олигархията така и не доби никакви конкретни очертания (верният му съратник Гълъб Донев дори избяга от журналистически въпрос дали Николай Вълканов и Георги Гергов са част от олигархията).

Двете формации избягваха пряка конфронтация чрез умерени взаимни упреци за проруска ориентация и за сглобкаджийско наследство. Докато Радев не започна да говори по обиколките си из страната как България трябва да заложи на прагматизма, като внася руски нефт и ревизира енергийната си политика в антиевропейска посока, и докато лидерът на ПП Асен Василев не го обвини, че е „страхлив лицемер“, а той отговори с цитат от записа на Националния съвет на „Продължаваме промяната“ от 2023, в който тогавашният съпредседател на партията Кирил Петков нарича ГЕРБ и Борисов „маркетингов враг“, с когото после са се прегърнали в сглобката.

Служебният кабинет като фактор в кампанията

Служебното правителство също се превърна в ключов фактор в предизборната борба. Активността на МВР срещу купуването на гласове срещна яростни критики най-вече от ДПС-Ново начало, което само по себе си е признание, че партията е основният потърпевш от тази активност. И неслучайно пак тя се опита да контраатакува с опити за оспорване легитимността на премиера, включително чрез наложени в национални частни телевизии манипулативни интерпретации на становище на генералния адвокат на Съда на Европейския съюз по въпроса.

Посещението на премиера Андрей Гюров и ключови министри от неговия кабинет в Киев обаче и сключеното 10-годишно споразумение за сигурност с Украйна, което според Гюров не подлежи на ратификация от парламента, за разлика от двата реактора от АЕЦ „Белене“, предизвика остри реакции от „Прогресивна България“ и БСП. Румен Радев заяви, че споразумението се разминава с Конституцията и продължава „традицията на сглобките“, че покачва рисковете за националната сигурност, като отново заговори за „въвличането ни във война“, и направи опит да пришие служебното правителството на ПП-ДБ. Крум Зарков пък нарече подписаното споразумение „акт на върховна политическа безотговорност“ и предупреди, че то тепърва трябва да бъде одобрено от парламента.

Радев и Зарков – още от същото

Всъщност, служебното правителство подписа споразумение, подготвено още от кабинета „Главчев“, а колкото до това дали такъв кабинет може да си позволява дългосрочни договори, правителството на Гълъб Донев направи точно това с „Боташ“. И кабинетът на Главчев, и този на Донев бяха назначени от Румен Радев. Отделно, че и съдържателно действията на кабинета „Гюров“ са в унисон с геополитическа ориентация, зад която стои мнозинство в няколко парламента.

В навечерието на изборите обаче артилерийският огън от добре познатите рубежи заличава и последните възможности за отслабване на геополитическите разделения. За привържениците на ПП-ДБ „Прогресивна България“ на партийния лидер Радев е още от същото като „Крим е руски“ на президента Радев, а новото лидерство в Столетницата на Крум Зарков е още от същото като „нито един патрон за Украйна“ на Корнелия Нинова. Това вероятно ще втвърди позициите на ПП-ДБ до степен, че да затрудни колаборацията им с ПБ и БСП по темите за съдебната власт и антикорупцията.

ГЕРБ с имитация на енергиен суверенизъм

Ако ПП-ДБ са единствената формация, която е обречена да води война на два фронта, ГЕРБ не губи, а дори печели от политическата ескалация. Защото вече изглежда по-малко застрашена да изпадне в изолация от евентуално конституционно мнозинство при избора на нов Висш съдебен съвет, което евентуално да предприеме и някакви антикорупционни реформи, подкрепяни от ПБ, ПП-ДБ, БСП и МЕЧ (ако последните две влязат в парламента).

С възобновяването на активните бойни действия по геополитическия фронт ГЕРБ получава шанс за стратегическо облекчение. Вероятно предугаждайки и подклаждайки именно такова развитие, в самото начало на предизборната кампания Бойко Борисов изненадващо обяви позиция за добив на шистов газ в България, въпреки че тъкмо той още през 2012 г. наложи мораториум върху проучванията под натиск на общественото мнение, което всъщност в Северна България едва ли се е променило и досега.

Дойче веле