Тази статия е отговор на въпрос от известния граждански активист Николай Стайков. В понеделник той написа в туитър: 

„Съвсем сериозен и конструктивен въпрос: Има ли нещо конкретно, което можем да наречем успех и резултат на и от българското европредседателство? Наблягам на “конкретно”, което изключва брюкселскоезични алабализми.“ 

Ако същото беше написала Корнелия Нинова, нямаше да отговарям. Всички знаят, че когато Нинова пита, то не е за да й отговорят.

@NikolayStaykov обаче е разпознаваемо лице на гражданското общество в България и само затова заслужава отговор.

Ако правилно съм прочел във въпроса му намек, че българското председателство не е свършило нищо конкретно, или поне нищо такова не се вижда, това е повод за тревога.

Той означава, че или от председателството наистина няма резултати, или, ако има, то не ги е  разказало добре. Ако последното е вярно, поемам отговорността като негов доскорошен говорител.

По биографичната справка на господин Стайков съдя, че от той е четящ човек с критично мислене, чиито източници на информация се простират далече отвъд телевизионните новини.

Въпреки това въпросът му налага да повторя някои публикувани вече факти от равносметката на председателството: 

То наследи от предишното, естонското, 105 законопроекта и по 78 от тях постигна съгласие между държавите членки и между тях и Европейския парламент. 

[[nid:69951]]

Това е 74 на сто успеваемост в момент, когато вътрешните противоречия в ЕС ескалират и вземането на решения от законодателните му органи – Съвета (представляващ 28-те правителства) и Европейския парламент (представляващ 507-те милиона граждани), става все по-трудно.

Какви са тези законопроекти? Ще дам няколко примера, а пълната информация питащите могат да намерят в специалната брошура (вижте пидиеф файловете в дъното на страницата) за резултатите от председателството.

В икономическата област България постигна споразумение между държавите членки за намаляване на рисковете в банковия сектор. Те са ключово препятствие пред създаването на европейска схема за гарантиране на влоговете (на мястото на сегашните национални схеми) и оттук – пред завършването на Банковия съюз. 

Надявам се, че на фона на кризата с КТБ, за чието разследване г-н Стайков положи големи усилия, този резултат на българското председателство звучи достатъчно конкретно. Колко важно е това съгласие, може да се прецени по това, че преговорите за него се водят от две години и че то засяга две директиви и два регламента във финансовата област. 

България постигна съгласие между държавите членки и мандат за преговори с Европейския парламент и по два акта, които пряко засягат финансовите интереси на европейските граждани – за паневропейски пенсионен продукт и за трансграничните плащания.

Първият от тези регламенти създава нов допълнителен и доброволен пенсионен режим във всички държави на ЕС, а вторият намалява таксите върху трансграничните плащания в евро, като ги приравнява към таксите за вътрешни трансакции в националните валути. 

По-просто – преводът на пари от и към държавите от еврозоната вече ще ни струва по-малко. Надявам се това да е и конкретно, и да не „алабализъм“ - бил той брюкселски, или софийски.

Когато говорим за финансовите интереси на европейците, включително на българите, не можем да пропуснем данъците. Под българско председателство ЕС прие правила, задължаващи данъчните консултанти и адвокати да разкриват потенциални схеми за укриване на данъци, които клиентите им – многонационални компании – възнамеряват да използват.

Т.е., ако международната корпорация Х развива дейност от 20 страни на Европа, но отчита печалбата си само в седалище, избрано при преференциален данъчен режим, консултиращите я кантори ще са длъжни или да съобщят на властите за схемата, или да понесат наказателна отговорност. 

Нещо повече – националните данъчни власти автоматично ще обменят тази информация с органите от другите държави членки. Дали това е достатъчно конкретно за наистина преситеното от „алабализми“ (невинаги „брюкселски“) гражданско общество у нас?

То е особено чувствително към опазването на околната среда. Българското председателство има конкретна добра новина в тази област. При него ЕС прие регламент, който установява задължителна система за наблюдение и докладване на емисиите от тежкотоварните камиони във всички страни на ЕС. Досега ЕС имаше такава схема само за леките и лекотоварните автомобили.

В политическата област председателството отчита съгласие между държавите членки по правилата за европейските избори и приет нов регламент за финансирането на европейските партии и фондации.

Безспорният успех на председателството в социалната област е окончателно приетата ревизия на директивата за командированите работници, по която преговори се водят от 2013 г. Тя означава, че централноевропейските и източноевропейските работници, включително българските, изпратени от фирмите си временно да работят в по-заможните страни на ЕС, ще имат същото заплащане и същите социални права като колегите си в приемащите държави, т.е. няма да бъдат експлоатирани като работна ръка втора класа. Това достатъчно конкретно ли е?

Важен детайл тук е, че председателството успя да извади от обсега на тази директива шофьорите от международния автотранспорт, отчитайки спецификата на техния бранш и откликвайки на исканията на българските и другите централно- и източноевропейски страни.

Пак в социалната област, председателството договори обща позиция на държавите членки по регламента за координация на системите за социална сигурност. Целта му е гражданите да не изпадат в неравностойно положение, защото са отишли да работят, или да живеят в друга страна от ЕС.
При българското председателство държавите членки приеха общи позиции за дългосрочната промишлена политика на ЕС и за създаването на европейски суперкомпютри от най-висок клас. Между другото България е сред водещите страни членки в тази област.

По време на председателството ни влязоха в сила новите инструменти за търговска защита на ЕС, договорена беше позицията на Съвета и беше даден мандат за преговори с Европейския парламент по система за предварителна проверка на преките чуждестранни инвестиции в ЕС.

ЕС прие директивите за преговори за свободна търговия с Австралия и Нова Зеландия и за създаване на многостранен съд за уреждане на търговски спорове.

И понеже говорим за конкретност, редно е да отбележим, че постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната получи първото си конкретно съдържание именно при българското председателство – приет беше списък от съвместни отбранителни проекти и правила за управлението им.

Наред с тях държавите членки стигнаха до политическо споразумение с Европейския парламент по европейската програма за индустриално развитие в отбраната. Регламентът за нея създава фонд от 500 милиона евро за европейската отбранителна промишленост през идните две години.

Извинете ме за обстоятелствеността. Тя се дължи само на призива за конкретност. Въпреки нея дотук съм споменал малка част от свършеното през изминалите за шест месеца 101 заседания на Съвета на ЕС в Брюксел и в Люксембург.

Работата на подготвителните му органи включи 71 заседания на Комитета на постоянните представители на държавите в ЕС (КОРЕПЕР) и 1523 заседания на работните групи на Съвета.

Приемането на актовете мина през 163 триалога (преговори между съвета, парламента и комисията) по спорните моменти в законопроектите. Всичко това беше в български ръце. И те се справиха отлично, например според еврокомисаря по климата и енергетиката Мигел Ариас Канете. 

Миналия петък на среща на високо равнище в София той специално отбеляза, че българското председателство е постигнало резултати над очакваните в трудните преговори по директивите за възобновяемите енергийни изотчници и за енергийната ефективност, както и по правилата за управление на Енергийния съюз.

През председателството София беше домакин на общо 284 събития, от които 12 неформални министерски срещи и една среща на върха на ЕС заедно с лидерите на Западните Балкани. За тях дойдоха 36 000 делегати (очакваха се 20 000) и ги отразиха 4700 журналисти. Въпреки предубеждението, че организацията е слабото място на българите, гостите един през друг я даваха за положителен пример.

Сега за миг си представете, че всичко, изброено дотук, не се е случило. Че България нищо не беше свършила като председателстваща Съвета на ЕС. Или пък умалете значението му до нула. При всички председателства ЕС приема нещо, защо пък българското да е било по-специално?

Твърдя, че дори и тогава то е запомнящ се успех. Защото отбеляза решения и споразумения, които се случват веднъж на десетилетия и засягат целия Стар континент.

Гърция и Македония решиха със споразумение 27-годишния си спор за името на бившата югорепублика. Ако това не е конкретно и не е резултат, не знам какво друго е.

Но явно и той трябва да бъде обясняван предвид мащабите, които са стигнали родния песимизъм и скептицизъм.

Да, преговорите между Атина и Скопие бяха двустранни, да, посредник беше представител на ООН, а ЕС беше в ролята на насърчаващ наблюдател.

Само че щеше ли да има такова споразумение без предложената и наложена от България европейска перспектива за държавите от Западните Балкани? 

Щяха ли правителствата на Зоран Заев и Алексис Ципрас да се решат на толкова рискована вътрешнополитическа стъпка без подкрепата на Европа, осигурена от София, без работата на българското правителство и дипломация? 

Да не забравяме, че мястото, където Заев и Ципрас стигнаха до споразумение, беше срещата на върха ЕС - Западни Балкани, централното събитие на българското председателство на 17 май 2018 г. в София.

Тези, които следят какво става в ЕС, си спомнят, че през 2014 г. той ясно заяви: Никакво приемане на нови държави през петгодишния мандат на сегашните европейски институции. Разширяването беше поставено в най-затънтения ъгъл на фризера.

Българското председателство го извади оттам с прироритета си за европейската перспектива на Западните Балкани. Посрещнат в началото със скептицизъм по света и у нас, днес той има изричната подкрепа и ангажимент за продължаване от три следващи председателства – на Австрия, Румъния и Хърватия. 

През 2014 г. ЕС каза: Разширяване през идните пет години е изключено. Той вече не може да го каже отново след Декларацията от София, подкрепена от всички 28 държави членки, след обявената тази пролет Стратегия за Западните Балкани на Европейската комисия.

Календар за разширяване може да няма (защото то не е процес, който се движи от и по календар), но разширяването повече не е изключено. България показа, че може да променя дневния ред на съюза. Това резултат ли е? Конкретен ли е?

Има обаче още. Споразумението за името на Македония отвори пътя й за членство в НАТО и за преговори за присъединяване към ЕС. Тя ги чака от девет години. Дори държави членки от „тежка категория“ като Франция и Холандия с резервите си не можаха да осуетят това решение, изискващо единодушие между 28-те след 13-часов съвет на министрите по европейските въпроси. Успяха само да отложат началото на преговорите с година. И това е българска работа – конкретна и резултатна.

Здравословният въпрос на скептика е: И какво от това? И какво като Западните Балкани имат (пак) европейска перспектива? И какво като Македония и Албания имат дати за начало на преговори за членство в ЕС?

Огледайте се в света, който през последното десетилетие стана по-лошо място. Ако Европа не е в Западните Балкани, там ще бъде някой друг, който няма нищо общо  с нея. Първият да понесе последствията от това е България. Отсъствието на Европа от съседите ни би ни струвало скъпо – нестабилност, несигурност, миграция, трансгранична престъпност, отлив на инвестиции. 

Тези последствия биха били обаче не само за България, а за целия ЕС. Българското председателство убеди партньорите ни в съвпадението на националния и европейския интерес и това е конкретен резултат от неговата работа.

Председателството има и конкретни вътрешни за страната ни резултати, които социолозите отчетоха преди скептиците в социалните мрежи. 

Българите, които намират страната си подготвена за ролята на председателка на Съвета на ЕС, за последните шест месеца са се увеличили на 60 на сто от 47 на сто; тези, които смятат, че тя е неподготвена, са намалели на 14 от 21 на сто според проучване на „Алфа рисърч“, проведено от 18 до 24 юни с 1014 ефективни интервюта.

Деветнадесет процента от българите смятат, че страната им се е справила много добре като председателка на Съвета на ЕС, а 62 на сто смятат, че се е справила добре. Крайно отрицателните оценки тук са 1 на сто.

Тези конкретни числа илюстрират още един конкретен резултат от председателството – че то е помогнало да повиши националното самочувствие на българина, да му покаже, че държавата му е равноправна и пълноценна, а не втора категория, членка на ЕС.

Тези резултати показват, че на фона на традиционното недоверие към партии, държава и институции публиката оценява, че България има подготвена администрация и дипломация, способни да се справят с мащабна задача като европейско председателство при безпрецедентни предизвикателства – "Брекзит", незапомнени нива на еврофобия и популизъм, вътрешни противоречия в ЕС за миграцията, Тръмп, търговска война с най-близкия доскоро съюзник на Европа. 

В работата на председателството пряко или косвено са били ангажирани малко над 2000 души. Това е кадрови потенциал, който тегли България напред и от който имат полза дори най-недоволните от председателството.

Негова заслуга е, че международният образ на България счупи черупката на клишетата „най-бедната и най-корумпираната“ страна в ЕС. Тя доминираше международните публикации за България до първите дни на председателството. 

После съотношението на положителни към отрицателни публикации за България се промени от 59 на сто към 20 на сто през януари т.г. до 68 на сто към 7 на сто през юни. Останалите публикации са неутрални. Този резултат ми се струва съвсем конкретен.

Председателството никога не е крило проблемите, с които страната ни още се бори. То не влезе във фаза на отричане, защото първата стъпка към решаването на един проблем е да го признаеш. 

То обаче показа, че в България има да се види много повече от корупция и бедност. Че тя е сред водещите по бързина на икономически растеж и по ниско съотношение на публичен дълг към БВП в ЕС. Че приходите в дигиталния сектор са се увеличили шест пъти през последните години, а заетостта в него – три пъти. Че БВП на глава от населението, макар все още най-нисък в ЕС, се е увеличил до 49 на сто от 37 на сто от средния за ЕС - и то през последното десетилетие на кризи. Че над „бедността“ на българите се появява голяма въпросителна, когато откриете, че 80 на сто от тях имат свободна от ипотеки недвижима собственост.

Председателството помогна България да стане по-видима, светът да открие страните й, които през 11-те години на членство естествено оставаха в сянката на по-големите световни новини. Публикациите за страната ни са близо 14 000 само в интернет за последните шест месеца.

Критиката на първото българско председателство на ЕС е полезно, но и коварно упражнение. То може да има бумерангов ефект, ако не съзнаваш какво критикуваш. Предвид актуалната обстановка ще го обясня с футболни термини. Председателството е национален отбор. То не е клуб, не е цвят. Ако светът вика: „Българи – юнаци!“, а вие: „Българи – бунаци!“, познайте за кого ще са българите. Ще изберат ли те този, който се опитва да им отнеме редкия и значим повод за по-висока самооценка? Този конкретен резултат ни предстои да видим – убеден съм.

Не съм политик, но ако бях, не бих пречил на опонентите ми да очернят един безспорен успех на България, който вдъхва оптимизъм на гражданите й. По-сигурно електорално самоубийство от това няма. „Всички бягат надолу, баба бяга нагоре“, както го описва народната поговорка. Надявам се, че господин Стайков не е такава „баба“.