Радвам се, че въпросът ми от сутринта след края на европредседателството за конструктивна и рационална оценка на резултатите и ефектите от тези шест месеца провокира нарочен отговор от Веселин Желев, и компетентна дискусия под самия пост. Това беше идеята и благодаря за този задълбочен отговор. 

Личното ми мнение и извод - има голяма разлика между крайното впечатление за свършеното от публичните лица на председателството (най-вече техните логични усилия да комуникират всичко пред средния български избирател) и свършената ценна, но слабо комуникирана дейност на чисто експертно ниво. За последното смятам, че е важно да бъде оценено и ще оставя да прочетете повече в статията и коментарите, където това е обяснено по точки и области. 

В българските дискусии за европредседателството обаче има един хроничен дефект - те се фокусират само върху шестте месеца и не разглеждат въпроса от чисто европейска перспектива. Тя е доста по-различна - от гледна точка на ЕС и особено на “стара Европа” (разбирай основните нетни донори) България продължава да е най-проблемният нов член на ЕС, чиито задълбочаващи се трудности, основно в областта на върховенството на закона цели 11 години след приемането, са поставили трайна бариера пред бъдещото разширяване на съюза.

[[nid:69951]]

За да съм конкретен и аз - нямам и най-малкото съмнение, че Албания, Македония и Босна и Херцеговина могат да излъчат, обучат и пратят при нужда в Брюксел 100, 1000 или 5000 добри експерти в областта на европейските политики и законодателство, които да вършат работа на европейско ниво, да разберат проблемите и процесите и когато се налага - да председателстват комисии, работни групи и конференции по начин, който да води до конкретни резултати чрез завършване на започнали процеси и процедури. Голямият въпрос е как ще станат изобщо членове след големия нерешен проблем на ЕС как ще промени начина на приемане на нови членове и ще подобри последващия мониторинг след неуспешния опит с България (и Румъния, но все по-малко втората) с нейното загубено десетилетие на безрезултатен мониторинг за върховенство на закона и липсата на резултати в борбата с корупцията.

И да го кажем съвсем конкретно - България е проблем за ЕС. Неуспешен пример. Обица на ухото. Научен урок, ако щете. 

Последното беше тема, която липсваше по време на европейското българско председателство. Както липсваше темата за създаване на европейска прокуратура, за ефективен контрол над еврофондовете, за правителствената намеса на медийния пазар (отново с европейски пари) и отново за огромния проблем с медийната свобода. България има много други идващи проблеми по европейска линия - този за данъчната конкуренция вътре в ЕС например.

Видяхте ли някакво действие или послание в тази посока, което да говори за някаква българска политика в тази цел?

Аз не. България има хроничен и повтарящ се проблем с конкуренцията на европейските търговски вериги, които постоянно се оказват замесени във вътрешни политически дискусии. Имаше ли някакво българско приоритизиране и действия по въпроса през шестте месеца? Не. Половината концесионни договори за добив на подземни богатства са с европейски компании. Да питам ли за някакви действия тук, при всички местни и национални спорове, протести и нерешени проблеми? 

Всичко направено, разбира се е далеч от провал, но и недостатъчно за промяна на общото цялостно впечатление за България, което прилича на това на слаб ученик по основните предмети в училище, стараещ се силно в часовете по спорт и трудово обучение и - за да бъде все пак аналогията по-честна - и някои от новите учебни предмети, за които не е фатално да си изпуснал първите десет години.

Това, че ученикът може да извади веднъж на десет години екип, който да му помогне за организацията на училищното празненство, няма с какво да му помогне на матурата, нали?

...

Текстът на Николай Стайков е отговор на анализа на Веселин Желев "Made in Bulgaria", в който е споменато името му.