Article_top

София ще бъде в събота седмият поред домакин на среща между правителствените ръководители на Китай и на 16 централно- и източноевропейски страни ден след очакваното влизане в сила на американски мита върху китайския внос на стойност 34 милиарда долара.

Наблюдатели очакват готвещият се за търговска война със САЩ Китай, който обяви реципрочни мита срещу американския внос, да започне от София офанзива на ухажване на ЕС като евентуален съюзник срещу едностранния курс на американския президент Доналд Тръмп. Изгледите й за успех обаче са съмнителни.

„Китай сега е изправен пред много по-пряка заплаха от тази, която ние чувстваме от търговската офанзива на Тръмп“, каза в четвъртък експертът по отношенията между ЕС и Китай Франсоа Годман от Европейския съвет по външна политика (ЕСВП). „В Китай има много повече тревога от това... Резултатът е, че Китай е станал изключително любезен и приветлив към ЕС през последните няколко месеца.“

Ден по-рано Ройтерс цитира европейски дипломати, че лично китайският вицепремиер Лиу Хе и външният министър Уанг И са уговаряли висши европейски представители за търговски съюз срещу САЩ в замяна на неопределени ангажименти за отваряне на китайския пазар за европейците.

ЕС обаче не вярва на мъглявите обещания на Пекин. Въпреки американските мита върху европейската стомана и алуминий и заплахите на Тръмп да наложи и 25-процентово мито върху европейските автомобили ЕС продължава да споделя американските оплаквания от затворените китайски пазари и валутни манипулации в международната търговия.

„Китай иска ЕС да застане заедно с Пекин срещу Вашингтон, да вземе страна“, каза европейски източник, цитиран в сряда от Ройтерс. „Ние няма да го направим и сме им го казали.“ 

„Тръмп разцепи Запада и Китай се опитва да спечели от това. Той никога не се е чувствал удобно с единен Запад“, каза друг европейски представител, свързан с отношенията ЕС - Китай, цитиран от същата агенция. 

Среща на върха между ЕС и Китай, насрочена за 16 и 17 юли в Пекин, се очаква да повлияе софийската среща, смята Годман. Това за него означава, че този път китайските ръководители най-вероятно ще се въздържат да използват формата „16+1“, който включва новите членки на ЕС и страните от процеса на присъединяване в Западните Балкани* като инструмент за внасяне на разкол в ЕС, използвайки вътрешните му противоречия и затруднения.

„Не е вероятно този път китайците да използват срещата на върха във формат „16+1“, за да се опитат да разделят ЕС и да му се противопоставят“, каза анализаторът. „Мисля, че този път китайският министър-председател Ли Къцян ще бъде сдържан по въпроси, които са чувствителни за ЕС... Те искат от Европа съвместна декларация срещу унилатерализма (едностранността – б.а.) в търговията.“

На последните си две срещи на върха ЕС и Китай не успяха да излязат със съвместни декларации заради противоречия по ред въпроси от търговията и инвестициите до човешките права, външната политика и климата. Търговската война с главния досега икономически партньор, САЩ, обаче тласка Пекин да търси резервен изход в Европа – най-големия търговски блок в света с население от 507 милиона души.

Китай влезе в България и с новите автобуси за софийския градски транспорт. Снимка БТА

Според публикуван неотдавна анализ на ЕСВП 16-те централно- и източноевропейски партньори на Китай са изгубили голяма част от първоначалния ентусиазъм за инициативата „Един пояс, един път“, която носи в името си романтична препратка към някогашния „Път на коприната“. 

Главната причина е, че източноевропейците очакват инвестиции, докато Китай им предлага заеми с лихви, по-високи от пазарните в Европа с условия за ползване на китайски услуги и закупуване на китайско оборудване, така че крайният получател на парите пак се оказват китайски държавни компании.

Обикновено те не искат да се съобразяват с правилата на единния европейски пазар, не могат да печелят търгове там, поради което от началото си през 2012 г. инициативата е претворена в твърде малко конкретни дела – главно в страни от Западните Балкани, които още не са в ЕС. И те обаче са забуксували по икономически и геополитически причини.

Така например Сърбия, току-що излязла от програма на МВФ, натрупа нов дълг от 3,2 милиарда щатски долара към Китай за строеж на скоростна жп линия до Унгария, като широко рекламираната лихва от 2,5 процента по заема се оказа всъщност 4,6 на сто. Тя може да бъде намалена до 3 процента, ако половината от оборудването за проекта е китайско и до 2,5 на сто, ако Сърбия закупи по-скъпи китайски влакове.

Черна гора натрупа дълг от 830 милиона щатски долара, който се равнява на 21 процента от нейния БВП, за да строи планинска магистрала. 

Придобиването на най-голямото гръцко пристанище Пирея от китайска компания преди осем години увеличи оборота и подобри управлението му, но не го превърна във врата на Китай към европейския пазар, защото Македония се отказа да строи своята отсечка от жп магистралата от Гърция през Сърбия до Унгария заради скандал за корупция. Конфликтът в Украйна и Донбас осуети идеите за транспортен коридор през Черно море и Балканите към Централна Европа. Въпреки това новите държави членки на ЕС продължават да се чувстват подценени на фона на значителни китайски инвестиции на двустранна основа в страни като Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Испания, Португалия, докато ЕС вече се готви да въведе предварително наблюдение над инвестиционни проекти на трети страни, засягащи стратегически сектори, свързани със сигурността.

Други причини Централна и Източна Европа да гледат към Китай са отливът на инвестиции в последното десетилетие на финансово-икономически кризи и перспективата безвъзмездното кохезионно финансиране от ЕС да намалее след 2020 г. заради излизането на голям нетен платец като Великобритания от съюза. Очаква се то да отвори недостиг между 10 и 15 милиарда евро, или 10% от приходите му годишно.

Повтарящият се проблем обаче е, че Китай предпочита да кредитира и да придобива, вместо да инвестира в нови проекти и да се договаря двустранно, за да заобикаля общите европейски правила. 

Политическа пречка е, че в миналото Пекин се е опитвал да предложи на европейските членки във формата „16+1“ съвместни документи по въпроси, които би трябвало да се разглеждат на ниво ЕС, защото са от неговата изключителна компетентност - като например електронната търговия или услугите.

Овен това Брюксел и държави като Германия и Франция гледат с подозрение на формата, защото той пречи на „единния глас на Европа“ на международната сцена - заобикаля въпроси като демокрацията, човешките права и някои международни кризи, които ЕС не пропуска да повдигне в ежегодните срещи на върха с Китай.

--------------------------------------------------------------------

*От европейска страна в този формат участват: Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Македония, Черна гора, Полша, Румъния,  Сърбия, Словакия, Словения. Наблюдатели са: Австрия, Беларус, Гърция, Швейцария, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската комисия, Европейската служба за външно действие и Съветът на ЕС.

 

София ще бъде в събота седмият поред домакин на среща между правителствените ръководители на Китай и на 16 централно- и източноевропейски страни ден след очакваното влизане в сила на американски мита върху китайския внос на стойност 34 милиарда долара.

Наблюдатели очакват готвещият се за търговска война със САЩ Китай, който обяви реципрочни мита срещу американския внос, да започне от София офанзива на ухажване на ЕС като евентуален съюзник срещу едностранния курс на американския президент Доналд Тръмп. Изгледите й за успех обаче са съмнителни.

„Китай сега е изправен пред много по-пряка заплаха от тази, която ние чувстваме от търговската офанзива на Тръмп“, каза в четвъртък експертът по отношенията между ЕС и Китай Франсоа Годман от Европейския съвет по външна политика (ЕСВП). „В Китай има много повече тревога от това... Резултатът е, че Китай е станал изключително любезен и приветлив към ЕС през последните няколко месеца.“

Ден по-рано Ройтерс цитира европейски дипломати, че лично китайският вицепремиер Лиу Хе и външният министър Уанг И са уговаряли висши европейски представители за търговски съюз срещу САЩ в замяна на неопределени ангажименти за отваряне на китайския пазар за европейците.

ЕС обаче не вярва на мъглявите обещания на Пекин. Въпреки американските мита върху европейската стомана и алуминий и заплахите на Тръмп да наложи и 25-процентово мито върху европейските автомобили ЕС продължава да споделя американските оплаквания от затворените китайски пазари и валутни манипулации в международната търговия.

„Китай иска ЕС да застане заедно с Пекин срещу Вашингтон, да вземе страна“, каза европейски източник, цитиран в сряда от Ройтерс. „Ние няма да го направим и сме им го казали.“ 

„Тръмп разцепи Запада и Китай се опитва да спечели от това. Той никога не се е чувствал удобно с единен Запад“, каза друг европейски представител, свързан с отношенията ЕС - Китай, цитиран от същата агенция. 

Среща на върха между ЕС и Китай, насрочена за 16 и 17 юли в Пекин, се очаква да повлияе софийската среща, смята Годман. Това за него означава, че този път китайските ръководители най-вероятно ще се въздържат да използват формата „16+1“, който включва новите членки на ЕС и страните от процеса на присъединяване в Западните Балкани* като инструмент за внасяне на разкол в ЕС, използвайки вътрешните му противоречия и затруднения.

„Не е вероятно този път китайците да използват срещата на върха във формат „16+1“, за да се опитат да разделят ЕС и да му се противопоставят“, каза анализаторът. „Мисля, че този път китайският министър-председател Ли Къцян ще бъде сдържан по въпроси, които са чувствителни за ЕС... Те искат от Европа съвместна декларация срещу унилатерализма (едностранността – б.а.) в търговията.“

На последните си две срещи на върха ЕС и Китай не успяха да излязат със съвместни декларации заради противоречия по ред въпроси от търговията и инвестициите до човешките права, външната политика и климата. Търговската война с главния досега икономически партньор, САЩ, обаче тласка Пекин да търси резервен изход в Европа – най-големия търговски блок в света с население от 507 милиона души.

Китай влезе в България и с новите автобуси за софийския градски транспорт. Снимка БТА

Според публикуван неотдавна анализ на ЕСВП 16-те централно- и източноевропейски партньори на Китай са изгубили голяма част от първоначалния ентусиазъм за инициативата „Един пояс, един път“, която носи в името си романтична препратка към някогашния „Път на коприната“. 

Главната причина е, че източноевропейците очакват инвестиции, докато Китай им предлага заеми с лихви, по-високи от пазарните в Европа с условия за ползване на китайски услуги и закупуване на китайско оборудване, така че крайният получател на парите пак се оказват китайски държавни компании.

Обикновено те не искат да се съобразяват с правилата на единния европейски пазар, не могат да печелят търгове там, поради което от началото си през 2012 г. инициативата е претворена в твърде малко конкретни дела – главно в страни от Западните Балкани, които още не са в ЕС. И те обаче са забуксували по икономически и геополитически причини.

Така например Сърбия, току-що излязла от програма на МВФ, натрупа нов дълг от 3,2 милиарда щатски долара към Китай за строеж на скоростна жп линия до Унгария, като широко рекламираната лихва от 2,5 процента по заема се оказа всъщност 4,6 на сто. Тя може да бъде намалена до 3 процента, ако половината от оборудването за проекта е китайско и до 2,5 на сто, ако Сърбия закупи по-скъпи китайски влакове.

Черна гора натрупа дълг от 830 милиона щатски долара, който се равнява на 21 процента от нейния БВП, за да строи планинска магистрала. 

Придобиването на най-голямото гръцко пристанище Пирея от китайска компания преди осем години увеличи оборота и подобри управлението му, но не го превърна във врата на Китай към европейския пазар, защото Македония се отказа да строи своята отсечка от жп магистралата от Гърция през Сърбия до Унгария заради скандал за корупция. Конфликтът в Украйна и Донбас осуети идеите за транспортен коридор през Черно море и Балканите към Централна Европа. Въпреки това новите държави членки на ЕС продължават да се чувстват подценени на фона на значителни китайски инвестиции на двустранна основа в страни като Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство, Испания, Португалия, докато ЕС вече се готви да въведе предварително наблюдение над инвестиционни проекти на трети страни, засягащи стратегически сектори, свързани със сигурността.

Други причини Централна и Източна Европа да гледат към Китай са отливът на инвестиции в последното десетилетие на финансово-икономически кризи и перспективата безвъзмездното кохезионно финансиране от ЕС да намалее след 2020 г. заради излизането на голям нетен платец като Великобритания от съюза. Очаква се то да отвори недостиг между 10 и 15 милиарда евро, или 10% от приходите му годишно.

Повтарящият се проблем обаче е, че Китай предпочита да кредитира и да придобива, вместо да инвестира в нови проекти и да се договаря двустранно, за да заобикаля общите европейски правила. 

Политическа пречка е, че в миналото Пекин се е опитвал да предложи на европейските членки във формата „16+1“ съвместни документи по въпроси, които би трябвало да се разглеждат на ниво ЕС, защото са от неговата изключителна компетентност - като например електронната търговия или услугите.

Овен това Брюксел и държави като Германия и Франция гледат с подозрение на формата, защото той пречи на „единния глас на Европа“ на международната сцена - заобикаля въпроси като демокрацията, човешките права и някои международни кризи, които ЕС не пропуска да повдигне в ежегодните срещи на върха с Китай.

--------------------------------------------------------------------

*От европейска страна в този формат участват: Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Македония, Черна гора, Полша, Румъния,  Сърбия, Словакия, Словения. Наблюдатели са: Австрия, Беларус, Гърция, Швейцария, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската комисия, Европейската служба за външно действие и Съветът на ЕС.

Коментари

Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

КИТАЙ УВАЖИ ЕВРОПА

на 14.12.2014-та година в хотел ХАЯТ, в БЕЛГРАД..
И резултатите от това уважаване вече са налице - проектът на ж.п. линията Белград-Будапеща е в ход..
Китайските инвестиции в изброяваните в статията страни са много, много повече от 100.те милиона в България..
А сега си представете как нашичките УЖ шефове на НКЖИ, БДЖ, че и министърина на неравностите по горските пътища ,ТЕ ЩЕ УХАЖВАТ китайските инвеститори след като през ноември 2-14-та ОТКАЗАХА КИТАЙСКИТЕ ЮАНИ за включване в новия път на коприната.
И м Белград БАЦЕ го нямаше на подписването на ДОГОВОРИ-- А не на мемурандими дет я станат, я - НЕ..
П.П. за магистралата Черно море - га Трайчо изгоря край басейна, подписахме мемурандим с шейховете.. Е - гледахме ли стадата им с овце? Те построиха ли ни магистралата?
А китайците вече изпълняват подписаните в Белград ДОГОВОРИ..

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?