Ad Config - Website header

 

Article_top

В свое проучване от януари 2018 г. ЕЦБ изследва реакциите на фирмите от Централна и Източна Европа при повишаване на минималната работна заплата (МРЗ). Резултатите допринасят за академичния дебат върху ефектите от повишаване на МРЗ, тъй като други проучвания се концентрират най-вече върху една единствена стратегия за справяне с повишението, най-често съкращенията, докато изследването формулира комбинация от стратегии, прилагани от фирмите.

Проучването е на база на отговорите на над 7400 компании от девет страни от Централна и Източна Европа (България, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словенияи Словакия[1]). Емпиричната част от изследването анализира данни от допитване, направено в по-големия контекст на Мрежата за динамика на заплатите (The Wage Dynamics Network WDN)[2], проведено през 2014 г. от 25 национални централни банки, като е използван хармонизиран въпросник, обхващащ периода 2010-2013 г. Тези страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или след 2004 г., имат по-голям дял на нископлатените работници от други държави-членки на ЕС.

Освен това те са отбелязали значително увеличение на минималната заплата през последните години и взимайки предвид нарастващо съотношение на минималната заплата към средната заплата, дават отлична възможност за анализ. За разлика от другите страни от ЕС ниските заплати са типични в тези девет държави-членки не само за нови участници на пазара на труда (като студенти), но и за всички възрастови групи, което прави ефектите на повишението значими за много по-голяма част от обществото.

Резултатите сочат, че най-популярните стратегии за справяне с увеличените минимални заплати са съкращаване на други разходи (т.е. различни от тези за персонала), покачване на цените на продуктите и повишаване на производителността. Намаляването на заетостта е по-малко популярно и се проявява най-вече чрез възпирането от наемане на нови кадри, отколкото чрез директно съкращаване.

Изследването също така дава доказателства за потенциалното разпространение на ефектите от повишаване на минималната заплата и във фирмите без наети на минимални заплати. Причината за това е, че нарастването на МРЗ определя не само долната част на разпределението на доходите, но и разходите за труд като цяло и това би могло да доведе до намаляване на броя на служителите или други корекции.

Съществуват известни различия сред изследваните страни. Средният дял на служителите, които печелят минималната заплата в извадката варира значително по страни, сектори и професии. Институционалният механизъм за определяне на минималната работна заплата също се различава (ролята на синдикатите, например). „Плътността на профсъюзите“, определена като процент на заетите, които са членовете на синдикатите, е средно 17% в страните от Централна и Източна Европа, присъединили се след 2004 г., което е по-ниско от средното равнище от 35% за ЕС-15 (по-старите страни членки на ЕС). Покритието на колективните трудови договори, измерено като процента на заетите, обхванати от такива договори, е много по-ниско в страните от Централна и Източна Европа - средно 37% спрямо 72% в ЕС-15. В много от държавите от ЦИЕ националната минимална работна заплата е по-често срещана, тъй като тя се отнася и до работниците, за които не се прилага минимална заплата, договорена колективно по сектори.

Също така МРЗ служи като основа за определяне на заплатите като цяло в страните с ниско покритие на колективно договаряне. Минималната заплата в България обикновено е долна граница за колективно договорените заплати и има важна роля при определянето на минималния осигурителен праг, което означава, че промените в заплатите често се определят в отговор на МРЗ. При значително по-високия процент на заетите, получаващи минимална заплата и по-широкото им присъствие сред всички възрасти, както и ниското ниво на защита на работниците, може да се очаква, че повишенията на МРЗ биха имали по-голям ефект за страните от ЦИЕ, отколкото за другите страни от ЕС.

Институт за пазарна икономика

 

В свое проучване от януари 2018 г. ЕЦБ изследва реакциите на фирмите от Централна и Източна Европа при повишаване на минималната работна заплата (МРЗ). Резултатите допринасят за академичния дебат върху ефектите от повишаване на МРЗ, тъй като други проучвания се концентрират най-вече върху една единствена стратегия за справяне с повишението, най-често съкращенията, докато изследването формулира комбинация от стратегии, прилагани от фирмите.

Проучването е на база на отговорите на над 7400 компании от девет страни от Централна и Източна Европа (България, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словенияи Словакия[1]). Емпиричната част от изследването анализира данни от допитване, направено в по-големия контекст на Мрежата за динамика на заплатите (The Wage Dynamics Network WDN)[2], проведено през 2014 г. от 25 национални централни банки, като е използван хармонизиран въпросник, обхващащ периода 2010-2013 г. Тези страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или след 2004 г., имат по-голям дял на нископлатените работници от други държави-членки на ЕС.

Освен това те са отбелязали значително увеличение на минималната заплата през последните години и взимайки предвид нарастващо съотношение на минималната заплата към средната заплата, дават отлична възможност за анализ. За разлика от другите страни от ЕС ниските заплати са типични в тези девет държави-членки не само за нови участници на пазара на труда (като студенти), но и за всички възрастови групи, което прави ефектите на повишението значими за много по-голяма част от обществото.

Резултатите сочат, че най-популярните стратегии за справяне с увеличените минимални заплати са съкращаване на други разходи (т.е. различни от тези за персонала), покачване на цените на продуктите и повишаване на производителността. Намаляването на заетостта е по-малко популярно и се проявява най-вече чрез възпирането от наемане на нови кадри, отколкото чрез директно съкращаване.

Изследването също така дава доказателства за потенциалното разпространение на ефектите от повишаване на минималната заплата и във фирмите без наети на минимални заплати. Причината за това е, че нарастването на МРЗ определя не само долната част на разпределението на доходите, но и разходите за труд като цяло и това би могло да доведе до намаляване на броя на служителите или други корекции.

Съществуват известни различия сред изследваните страни. Средният дял на служителите, които печелят минималната заплата в извадката варира значително по страни, сектори и професии. Институционалният механизъм за определяне на минималната работна заплата също се различава (ролята на синдикатите, например). „Плътността на профсъюзите“, определена като процент на заетите, които са членовете на синдикатите, е средно 17% в страните от Централна и Източна Европа, присъединили се след 2004 г., което е по-ниско от средното равнище от 35% за ЕС-15 (по-старите страни членки на ЕС). Покритието на колективните трудови договори, измерено като процента на заетите, обхванати от такива договори, е много по-ниско в страните от Централна и Източна Европа - средно 37% спрямо 72% в ЕС-15. В много от държавите от ЦИЕ националната минимална работна заплата е по-често срещана, тъй като тя се отнася и до работниците, за които не се прилага минимална заплата, договорена колективно по сектори.

Също така МРЗ служи като основа за определяне на заплатите като цяло в страните с ниско покритие на колективно договаряне. Минималната заплата в България обикновено е долна граница за колективно договорените заплати и има важна роля при определянето на минималния осигурителен праг, което означава, че промените в заплатите често се определят в отговор на МРЗ. При значително по-високия процент на заетите, получаващи минимална заплата и по-широкото им присъствие сред всички възрасти, както и ниското ниво на защита на работниците, може да се очаква, че повишенията на МРЗ биха имали по-голям ефект за страните от ЦИЕ, отколкото за другите страни от ЕС.

Институт за пазарна икономика

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?