Ad Config - Website header

 

Article_top

В свое проучване от януари 2018 г. ЕЦБ изследва реакциите на фирмите от Централна и Източна Европа при повишаване на минималната работна заплата (МРЗ). Резултатите допринасят за академичния дебат върху ефектите от повишаване на МРЗ, тъй като други проучвания се концентрират най-вече върху една единствена стратегия за справяне с повишението, най-често съкращенията, докато изследването формулира комбинация от стратегии, прилагани от фирмите.

Проучването е на база на отговорите на над 7400 компании от девет страни от Централна и Източна Европа (България, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словенияи Словакия[1]). Емпиричната част от изследването анализира данни от допитване, направено в по-големия контекст на Мрежата за динамика на заплатите (The Wage Dynamics Network WDN)[2], проведено през 2014 г. от 25 национални централни банки, като е използван хармонизиран въпросник, обхващащ периода 2010-2013 г. Тези страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или след 2004 г., имат по-голям дял на нископлатените работници от други държави-членки на ЕС.

Освен това те са отбелязали значително увеличение на минималната заплата през последните години и взимайки предвид нарастващо съотношение на минималната заплата към средната заплата, дават отлична възможност за анализ. За разлика от другите страни от ЕС ниските заплати са типични в тези девет държави-членки не само за нови участници на пазара на труда (като студенти), но и за всички възрастови групи, което прави ефектите на повишението значими за много по-голяма част от обществото.

Резултатите сочат, че най-популярните стратегии за справяне с увеличените минимални заплати са съкращаване на други разходи (т.е. различни от тези за персонала), покачване на цените на продуктите и повишаване на производителността. Намаляването на заетостта е по-малко популярно и се проявява най-вече чрез възпирането от наемане на нови кадри, отколкото чрез директно съкращаване.

Изследването също така дава доказателства за потенциалното разпространение на ефектите от повишаване на минималната заплата и във фирмите без наети на минимални заплати. Причината за това е, че нарастването на МРЗ определя не само долната част на разпределението на доходите, но и разходите за труд като цяло и това би могло да доведе до намаляване на броя на служителите или други корекции.

Съществуват известни различия сред изследваните страни. Средният дял на служителите, които печелят минималната заплата в извадката варира значително по страни, сектори и професии. Институционалният механизъм за определяне на минималната работна заплата също се различава (ролята на синдикатите, например). „Плътността на профсъюзите“, определена като процент на заетите, които са членовете на синдикатите, е средно 17% в страните от Централна и Източна Европа, присъединили се след 2004 г., което е по-ниско от средното равнище от 35% за ЕС-15 (по-старите страни членки на ЕС). Покритието на колективните трудови договори, измерено като процента на заетите, обхванати от такива договори, е много по-ниско в страните от Централна и Източна Европа - средно 37% спрямо 72% в ЕС-15. В много от държавите от ЦИЕ националната минимална работна заплата е по-често срещана, тъй като тя се отнася и до работниците, за които не се прилага минимална заплата, договорена колективно по сектори.

Също така МРЗ служи като основа за определяне на заплатите като цяло в страните с ниско покритие на колективно договаряне. Минималната заплата в България обикновено е долна граница за колективно договорените заплати и има важна роля при определянето на минималния осигурителен праг, което означава, че промените в заплатите често се определят в отговор на МРЗ. При значително по-високия процент на заетите, получаващи минимална заплата и по-широкото им присъствие сред всички възрасти, както и ниското ниво на защита на работниците, може да се очаква, че повишенията на МРЗ биха имали по-голям ефект за страните от ЦИЕ, отколкото за другите страни от ЕС.

Институт за пазарна икономика

 

В свое проучване от януари 2018 г. ЕЦБ изследва реакциите на фирмите от Централна и Източна Европа при повишаване на минималната работна заплата (МРЗ). Резултатите допринасят за академичния дебат върху ефектите от повишаване на МРЗ, тъй като други проучвания се концентрират най-вече върху една единствена стратегия за справяне с повишението, най-често съкращенията, докато изследването формулира комбинация от стратегии, прилагани от фирмите.

Проучването е на база на отговорите на над 7400 компании от девет страни от Централна и Източна Европа (България, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словенияи Словакия[1]). Емпиричната част от изследването анализира данни от допитване, направено в по-големия контекст на Мрежата за динамика на заплатите (The Wage Dynamics Network WDN)[2], проведено през 2014 г. от 25 национални централни банки, като е използван хармонизиран въпросник, обхващащ периода 2010-2013 г. Тези страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или след 2004 г., имат по-голям дял на нископлатените работници от други държави-членки на ЕС.

Освен това те са отбелязали значително увеличение на минималната заплата през последните години и взимайки предвид нарастващо съотношение на минималната заплата към средната заплата, дават отлична възможност за анализ. За разлика от другите страни от ЕС ниските заплати са типични в тези девет държави-членки не само за нови участници на пазара на труда (като студенти), но и за всички възрастови групи, което прави ефектите на повишението значими за много по-голяма част от обществото.

Резултатите сочат, че най-популярните стратегии за справяне с увеличените минимални заплати са съкращаване на други разходи (т.е. различни от тези за персонала), покачване на цените на продуктите и повишаване на производителността. Намаляването на заетостта е по-малко популярно и се проявява най-вече чрез възпирането от наемане на нови кадри, отколкото чрез директно съкращаване.

Изследването също така дава доказателства за потенциалното разпространение на ефектите от повишаване на минималната заплата и във фирмите без наети на минимални заплати. Причината за това е, че нарастването на МРЗ определя не само долната част на разпределението на доходите, но и разходите за труд като цяло и това би могло да доведе до намаляване на броя на служителите или други корекции.

Съществуват известни различия сред изследваните страни. Средният дял на служителите, които печелят минималната заплата в извадката варира значително по страни, сектори и професии. Институционалният механизъм за определяне на минималната работна заплата също се различава (ролята на синдикатите, например). „Плътността на профсъюзите“, определена като процент на заетите, които са членовете на синдикатите, е средно 17% в страните от Централна и Източна Европа, присъединили се след 2004 г., което е по-ниско от средното равнище от 35% за ЕС-15 (по-старите страни членки на ЕС). Покритието на колективните трудови договори, измерено като процента на заетите, обхванати от такива договори, е много по-ниско в страните от Централна и Източна Европа - средно 37% спрямо 72% в ЕС-15. В много от държавите от ЦИЕ националната минимална работна заплата е по-често срещана, тъй като тя се отнася и до работниците, за които не се прилага минимална заплата, договорена колективно по сектори.

Също така МРЗ служи като основа за определяне на заплатите като цяло в страните с ниско покритие на колективно договаряне. Минималната заплата в България обикновено е долна граница за колективно договорените заплати и има важна роля при определянето на минималния осигурителен праг, което означава, че промените в заплатите често се определят в отговор на МРЗ. При значително по-високия процент на заетите, получаващи минимална заплата и по-широкото им присъствие сред всички възрасти, както и ниското ниво на защита на работниците, може да се очаква, че повишенията на МРЗ биха имали по-голям ефект за страните от ЦИЕ, отколкото за другите страни от ЕС.

Институт за пазарна икономика

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията