В неделя, 1 юни, поляците ще гласуват на втория тур на президентските избори – вот с изключително значение както за бъдещето на демокрацията в Полша, така и за ролята на страната в Европейския съюз и неговата бъдеща посока, пишат световните медии.

Изборът е между либералния, проевропейски кандидат Рафал Тшасковски – кмет на Варшава и представител на "Гражданска платформа" на премиера Доналд Туск, – и Карол Навроцки, историк, номинално независим, но реално подкрепян от крайнодясната партия "Право и справедливост" (ПиС). Този избор олицетворява остро поляризирания политически разлом между европейската интеграция и националистическия популизъм.

В числа

Социологическите проучвания сочат крайно оспорвана надпревара с почти изравнени шансове на кандидатитите. Делът на колебаещите се избиратели остава висок (1–10%), а пазарите залагат на победа на Тшасковски.

На първия тур Тшасковски поведе с 31,4%, следван плътно от Навроцки с 29,5%. Двама други крайнодесни кандидати – Славомир Ментцен и Гжегож Браун – получиха съответно 14,8% и 6,3%, общо 21%. Никой от тях още не е призовал открито избирателите си да подкрепят Навроцки. 

В последните социологически проучвания Ipsos показва равенство 47% на 47%; OGN дава преднина на Навроцки с 48% срещу 45,5% за Тшасковски; IBRis – 45,7% за Тшасковски срещу 44,9% за Навроцки; Pollster – 45,6% за Тшасковски срещу 43,6% за Навроцки; Opinia24 – 50,5% за Тшасковски. 

Избор с последствия отвъд Полша

Залогът е не само вътрешнополитически. Победа на Тшасковски би позволила на Туск да продължи усилията за възстановяване на върховенството на закона и независимостта на институциите, които бяха сериозно подкопани по време на осемгодишното управление на ПиС (2015–2023). Евентуална победа на Навроцки би оставила премиера с "вързани ръце", тъй като президентът в Полша има право на вето върху приети закони. То може да бъде преодоляно само с мнозинство от три пети в парламента, каквото Тусковата коалиция няма.

От това следва значителен риск за стабилността на управляващата коалиция, включваща дясноцентристи, социалдемократи и либерали. Ако Навроцки спечели, е възможен институционален блокаж, който да попречи на важни реформи - например възстановяване на правото на аборт (на практика отменено от ПиС), независимото правосъдие и съдебното преследване на корупцията по високите етажи на властта. Това би отслабило позицията на Полша в ЕС, където в последно време страната играе все по-централна роля.

Полша като нова европейска сила – но докога?

С връщането на Туск на власт през декември 2023 г. Полша зае ключова позиция в ЕС. Варшава стана водеща сила в подкрепата за Украйна, включена е във важни формати като Е5 (с Германия, Франция, Италия и Испания, към който с +1 се прибавя и Обединеното кралство), а полските дипломати ръководят значими досиета като плана SAFE за отбрана на стойност 150 млрд. евро. Полша председателства и Съвета на ЕС през първата половина на тази година.

Освен това, с близо 5% от БВП, инвестирани в отбрана, и изграждането на най-голямата сухопътна армия в ЕС, страната утвърждава своята роля на стълб на сигурността в Източна Европа. Икономиката ѝ расте с темп от около 3% годишно, а технологичният сектор се развива динамично.

Въпреки това, според някои анализатори в Брюксел, Туск не е напълно проевропейски настроен лидер – той често поставя националния интерес пред европейската солидарност, като например в отказа му да продължи безмитния режим за украинските земеделски продукти или противопоставянето на свободната търговия с Меркосур. Според други, тези стъпки са мотивирани от вътрешнополитическия натиск и страх от загуба на президентските избори.

Навроцки – "MAGA" кандидат с европейски последствия

Навроцки, макар и да се представя като независим, следва крайно националистически и евроскептичен дневен ред. В предизборната си реторика се ориентира към антиевропейски, антиелитен и дори антиукраински тон, насочен към електорат, чувствителен по исторически и икономически причини. Подобно на САЩ при Тръмп, той може да предизвика сценарий с масови оспорвания и правни битки след изборите – възможност, която ЕС следи внимателно.

При евентуална победа на Навроцки и дългосрочно завръщане на ПиС във властта, Полша рискува ново изолиране в ЕС. Европейската комисия вече бе замразила средства поради липса на съдебна независимост при предишното управление. Такъв развой би затруднил общоевропейските отбранителни проекти, водени от Франция и Германия, а историческият антагонизъм между Варшава и Берлин може да се възобнови.

Значение за ЕС и геополитическите баланси

В по-широк контекст, изборите в Полша са поредният тест за посоката на развитие на ЕС. Ако Туск загуби, проевропейският блок ще бъде отслабен, а проектът за интегрирана, демократична и отбранително силна Европа – застрашен. Победа на Навроцки би дала импулс на други крайни и популистки сили – в Унгария, Словакия и вероятно Чехия, ако там Андрей Бабиш се върне на власт. Полша би се наредила отново в евроскептичната фракция на държавните и правителствените ръководители на ЕС заедно с Италия, Нидерландия, Унгария, Словакия. Всичко това съвпада с глобална вълна от десен популизъм и авторитаризъм. 

Защо е важно за България?

Изборите в Полша не са просто национален вот – те са лакмус за бъдещето на ЕС. На карта е поставена способността на Съюза да отстоява върховенството на закона, да запази вътрешната си сплотеност и да проектира сила навън. Резултатът ще покаже дали Полша ще остане централна фигура в европейския проект или ще поеме път към изолация и евроскептицизъм. Затова Европа следи полския балотаж внимателно и ще посрещне резултатите не просто като полски, а като свои собствени.