През 2019 г. организацията БРИКС може да се разшири, прогнозира руското издание "Газета". Потенциалът на обединението все още не се е разгърнал и клубът е "обречен" да се разширява, а Турция е сред най-вероятните кандидати. Това заявяват експерти на вестника по повод желанието на Анкара да се присъедини към групата, включваща днес Бразилия, Русия, Индия, Китай, Република Южна Африка.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган призова лидерите на страните от БРИКС за включване на страната му в тази група, съобщи в."Хюриет дейли нюз". 

Турция бе поканена на 10-ата годишна среща на върха на групата в Йоханесбург от 25 до 27 юли като ротационен председател на Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС), припомня вестникът.

Руският външен министър Сергей Лавров и Юрий Ушаков, помощник на президента Владимир Путин, намекнаха преди форума за евентуално разширяване на БРИКС, но в Йоханесбург бе решено да не се приемат нови членки, посочва "Газета". Турция и Индонезия обаче са "най-значимите кандидати", изтъква политологът Ярослав Лисоволик, според когото клубът със сигурност ще се разширява. Експертът допуска в БРИКС да се включат "до няколко години" и някои страни от Евразийския икономически съюз, в който доминира Русия - Казахстан, Беларус, Армения и Киргизстан. 

Турция е достойна да стане член на БРИКС и ще е ключово звено в това обединение, тъй като е ключов играч в своя регион. Президентът Ердоган разбира, че светът се променя, и действа превантивно, заяви по руската телевизия Ар Ти аналитикът Андрей Иванов, цитиран в "Аргументи недели". В момента Турция се стреми към независимост и сигурност повече отвсякога, допълва пред седмичника наблюдателят Владимир Шаповалов.

Намерението на Турция да се включи в дейността на БРИКС има знаков характер, тъй като отразява по-специално "разочарование от модела, предполагащ евроатлантическо надмощие в света". Така смята зам.-председателят на Асоциацията на руските дипломати Андрей Бакланов, пише "Вестник Кавказа". Според експерта "създаването на БРИКС, на Шанхайската организация за сътрудничество и други алтернативни сдружения е мярка, предприета по принуда, защото в днешния свят става просто неуютно и крайно опасно да се живее под диктовката на евроатлантическите лидери".

По думите му изявлението на Ердоган може да има "изненадващи последици, по-специално в Украйна, където обикновените хора и политиците ще разберат, че са заложили на грешна тенденция, а бъдещето принадлежи на друга".

Турция очаква от БРИКС пълноправни отношения в бъдещ диалог за сигурността или в икономическо сътрудничество - зависи как ще се развива занапред самата организация, смята политологът Орхан Гафарлъ. А приносът на Турция в клуба ще се определя според него от ролята й като "важен играч в Близкия изток". 

Има ли Анкара - членка на НАТО, шанс да се присъедини към БРИКС и какъв ще е глобалният геополитически ефект, пита се "Взгляд". Турция далеч не е единствената страна, която желае да стане част от БРИКС и проявява голям интерес към дейността на съюза, напомня онлайн изданието за изразения вече стремеж на Аржентина - втората икономика в Южна Америка, да влезе в клуба. 

"Икономиката на Турция е сред най-бързо развиващите се икономики в света въпреки политическите събития от последните години и географската близост на страната до горещи точки, коментира финансовият експерт Владимир Рожанковски. - Освен това Турция е светска държава с предимно мюсюлманско население, с което се откроява на фона на околните религиозни ислямски страни и монархии."

"В геополитически план Турция не може да бъде заменена с никоя друга страна от региона, затова приемането на Турция в блока, обединил държави с руско-китайски вектор, е сериозен геополитически шок за Европа и САЩ", подчертава Рожанковски.

"Турция претендира за лидерство както в тюркския, така и в ислямския свят. И шансовете да стане главен силов център в ислямския свят за Турция са много по-високи, отколкото за Саудитска Арабия или шиитски Иран", коментира политологът Александър Разуваев. 

Той съзира и "тенденция - Западът постепенно губи контролния пакет акции в глобалната икономика, а единството на страните в НАТО става все по-призрачно. Може би скоро Берлин и Париж ще съжаляват много, че не са приели навремето Турция в ЕС", казва експертът.

Самата Турция очаква според него да се нареди сред печелившите, ако се разпадне глобалната доларова зона. Тогава страните от БРИКС ще имат всички шансове да се превърнат в центрове на регионални валутни зони, а Турция иска да играе водеща роля в тюркския свят. 

Същевременно аналитикът прогнозира възможен сблъсък на Турция с Русия с оглед геополитическите интереси на Казахстан и Киргизстан, членуващи в Евразийския съюз наред с Москва. Но констатира, че днес "няма и следа от неотдавнашните захлаждания" в отношенията между Русия и Турция.

"След сделката с Турция за доставки на комплекси С-400 Русия започна да гледа на Турция като на един от най-атрактивните потенциални пазари за пласмент на оръжия. Турция е и сред малкото държави, които въпреки натиска от Вашингтон отказаха да наложат санкции на Русия. Сериозно погледнато, няма какво да делим с Турция", резюмира анализаторът.