Ad Config - Website header

 

Article_top

Поддържането на почивните станции на държавните институции е икономически неизгодно, те не се поддържат добре, неефективни са, а и не са задължени да водят счетоводство, за да се види какви са им амортизациите. Това стана ясно от коментар на Зорница Славова от Института по пазарна икономика (ИПИ) по БНР.

Публикуван наскоро доклад на Световната банка показа, че държавата е най-големият неефективен хотелиер. Оперативният дефицит, който генерират общо 115 обекта с представителни и социални функции, почивни станции и обекти за обучение са близо 22 млн. лева за 2016 г. Общите загуби от почивните станции са по-малки и възлизат на около 6 милиона лева.

"Тези станции са строени и са предлагани като социална придобивка в годините, когато не е имало частен сектор в туризма, т.е. трудно е да отидеш да почиваш другаде, а пътуванията в чужбина са били ограничени. Тогава наистина е имало голямо добавена стойност за държавните служители като социална възможност да почиват на достъпни цени. В момента частният сектор е огромен. Пътуването в чужбина е свободно. Така че, ако в момента се монетаризира тази социална придобивка, всеки ще може да реши къде да отиде на почивка или пък изобщо да не отиде и тези пари да си останат за държавния служител“, каза Славова по БНР.

Сградният фонд не се поддържат добре и се нуждае от ремонт, а управителите нямат стимул да поддържат качествена услуга, тъй като парите отиват в държавата: "Едва една трета от тези станции събират мнения и препоръки от посетителите си. Те имат малък трансфер (субсидия от от държавния бюджет - бел.р.) за поддръжка, който не достига за нищо и те нямат стимул да подобряват качеството".

Славова заяви, че в България няма база данни за това колко почивни станции се поддържат от държавата.

"Няма централизирана система за това и в доклада на Световната банка е записано, че няма данни, за да се знае кое съоръжение колко струва. Например, те осчетоводяват само оперативните разходи. Не са задължени да водят счетоводство, така че да вижда и амортизацията. Основният извод е, че държавата трябва да се оттегли от този бизнес“, категорична е експертката от ИПИ.

Обектите с най-големи оперативни загуби се управляват от Министерството на вътрешните работи и от Министерски съвет. Два от тях генерират най-големи загуби - Академията на МВР и резиденция "Бояна". 

 
В построената още по царско време резиденция "Евксиновград" по време на социализма почиват обикновено членовете и кандидат-членовете на Политбюро, а през 70-те комунистическият елит си построява луксозни бази за отдих в курортите "Златни пясъци" и "Дружба". Тези бази бяха приватизирани и превърнати в хотели от различни бизнесмени в края на миналия век.
 
Почивните станции в Китен бяха за пролетариите...

Според изводите на доклада:

1. Обектите с представителни функции и обектите за обучения системно генерират загуби, тъй като предоставят услуги безплатно или на цени доста под разходите, необходими за предоставяне на услугите. Средната загуба за бюджета от оперирането на почивните станции е значително по-ниска от тази на обектите за обучение или тези с представителни функции. Много услуги не се заплащат от ползвателите или от съответните министерства, а разходите за предоставянето им се отчитат като оперативни разходи. Тази практика се следва във всички посетени обекти и не представлява добра практика.

(Освен това повечето семинари, обучения и други събития се организират от министерства и агенции в частни хотели. Например МВР особено предпочитат "РИУ Правец" за тази цел. Бел.р.) 

2. Маркетингът и рекламата на ведомствените почивни станции е много ограничен и опростен като форма. Много от обектите се рекламират единствено във ведомствени циркуляри, имейли/бюлетини до служителите, бележки по таблата за бюлетини или "от уста на уста".

... и балнеосанаториумите също.

3. Обектите, които се рекламират с по-прогресивни методи, отчитат по-малки загуби. Имотите, които не се рекламират чрез уебсайт, атрактивна, цветна брошура или други средства, генерират средно двойно по-големи загуби в сравнение с рекламираните и популяризираните обекти.

4. Цените за настаняване са изключително ниски и далеч по-ниски от разходите по експлоатацията на почивните станции. Най-ниските отчетени цени за нощувка са в почивна база на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) - 5 лева на човек на вечер, и базите на МВР, където средните цени на нощувка са 7.5 лв. на човек. На противоположния край на спектъра е резиденция "Евксиноград", която е най-скъпият държавен имот включен в прегледа. Настаняване в двойна стая в Резиденцията струва 180 лв. на вечер, като тази цена важи както за служителите, така и за външните й посетители.

5. Цените не се увеличават периодично и се определят на база нагласите за финансовата достъпност на социалната услуга за служителите, а не спрямо пазарните цени. Всички почивни бази работят в рамките на разходните лимити, обикновено наричани "бюджети", в които се натрупват всички разходи, свързани с базата (т.е. оперативни разходи, както и разходи за поддръжка). Ценообразуването следва специфичните съображения относно бюджетните разходи на първостепенния разпоредител с бюджет.

6. Заетостта на базите варира значително като най-успешните работят при пълен капацитет, а други работят на 40% от капацитета си. Резервациите обикновено се правят чрез система за разпределяне на карти за почивка, която е създадена с цел обслужване на служителите.

 

Поддържането на почивните станции на държавните институции е икономически неизгодно, те не се поддържат добре, неефективни са, а и не са задължени да водят счетоводство, за да се види какви са им амортизациите. Това стана ясно от коментар на Зорница Славова от Института по пазарна икономика (ИПИ) по БНР.

Публикуван наскоро доклад на Световната банка показа, че държавата е най-големият неефективен хотелиер. Оперативният дефицит, който генерират общо 115 обекта с представителни и социални функции, почивни станции и обекти за обучение са близо 22 млн. лева за 2016 г. Общите загуби от почивните станции са по-малки и възлизат на около 6 милиона лева.

"Тези станции са строени и са предлагани като социална придобивка в годините, когато не е имало частен сектор в туризма, т.е. трудно е да отидеш да почиваш другаде, а пътуванията в чужбина са били ограничени. Тогава наистина е имало голямо добавена стойност за държавните служители като социална възможност да почиват на достъпни цени. В момента частният сектор е огромен. Пътуването в чужбина е свободно. Така че, ако в момента се монетаризира тази социална придобивка, всеки ще може да реши къде да отиде на почивка или пък изобщо да не отиде и тези пари да си останат за държавния служител“, каза Славова по БНР.

Сградният фонд не се поддържат добре и се нуждае от ремонт, а управителите нямат стимул да поддържат качествена услуга, тъй като парите отиват в държавата: "Едва една трета от тези станции събират мнения и препоръки от посетителите си. Те имат малък трансфер (субсидия от от държавния бюджет - бел.р.) за поддръжка, който не достига за нищо и те нямат стимул да подобряват качеството".

Славова заяви, че в България няма база данни за това колко почивни станции се поддържат от държавата.

"Няма централизирана система за това и в доклада на Световната банка е записано, че няма данни, за да се знае кое съоръжение колко струва. Например, те осчетоводяват само оперативните разходи. Не са задължени да водят счетоводство, така че да вижда и амортизацията. Основният извод е, че държавата трябва да се оттегли от този бизнес“, категорична е експертката от ИПИ.

Обектите с най-големи оперативни загуби се управляват от Министерството на вътрешните работи и от Министерски съвет. Два от тях генерират най-големи загуби - Академията на МВР и резиденция "Бояна". 

 
В построената още по царско време резиденция "Евксиновград" по време на социализма почиват обикновено членовете и кандидат-членовете на Политбюро, а през 70-те комунистическият елит си построява луксозни бази за отдих в курортите "Златни пясъци" и "Дружба". Тези бази бяха приватизирани и превърнати в хотели от различни бизнесмени в края на миналия век.
 
Почивните станции в Китен бяха за пролетариите...

Според изводите на доклада:

1. Обектите с представителни функции и обектите за обучения системно генерират загуби, тъй като предоставят услуги безплатно или на цени доста под разходите, необходими за предоставяне на услугите. Средната загуба за бюджета от оперирането на почивните станции е значително по-ниска от тази на обектите за обучение или тези с представителни функции. Много услуги не се заплащат от ползвателите или от съответните министерства, а разходите за предоставянето им се отчитат като оперативни разходи. Тази практика се следва във всички посетени обекти и не представлява добра практика.

(Освен това повечето семинари, обучения и други събития се организират от министерства и агенции в частни хотели. Например МВР особено предпочитат "РИУ Правец" за тази цел. Бел.р.) 

2. Маркетингът и рекламата на ведомствените почивни станции е много ограничен и опростен като форма. Много от обектите се рекламират единствено във ведомствени циркуляри, имейли/бюлетини до служителите, бележки по таблата за бюлетини или "от уста на уста".

... и балнеосанаториумите също.

3. Обектите, които се рекламират с по-прогресивни методи, отчитат по-малки загуби. Имотите, които не се рекламират чрез уебсайт, атрактивна, цветна брошура или други средства, генерират средно двойно по-големи загуби в сравнение с рекламираните и популяризираните обекти.

4. Цените за настаняване са изключително ниски и далеч по-ниски от разходите по експлоатацията на почивните станции. Най-ниските отчетени цени за нощувка са в почивна база на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) - 5 лева на човек на вечер, и базите на МВР, където средните цени на нощувка са 7.5 лв. на човек. На противоположния край на спектъра е резиденция "Евксиноград", която е най-скъпият държавен имот включен в прегледа. Настаняване в двойна стая в Резиденцията струва 180 лв. на вечер, като тази цена важи както за служителите, така и за външните й посетители.

5. Цените не се увеличават периодично и се определят на база нагласите за финансовата достъпност на социалната услуга за служителите, а не спрямо пазарните цени. Всички почивни бази работят в рамките на разходните лимити, обикновено наричани "бюджети", в които се натрупват всички разходи, свързани с базата (т.е. оперативни разходи, както и разходи за поддръжка). Ценообразуването следва специфичните съображения относно бюджетните разходи на първостепенния разпоредител с бюджет.

6. Заетостта на базите варира значително като най-успешните работят при пълен капацитет, а други работят на 40% от капацитета си. Резервациите обикновено се правят чрез система за разпределяне на карти за почивка, която е създадена с цел обслужване на служителите.

Коментари

Рат Трак's picture
Рат Трак
Rattrack

Добрутро!

След 30 години се светнахме, че нямаме нужда от държавни "хотели", защото приватизацията в туризма отдавна е приключила. Сега остава някой да се сети, че нямаме нужда и от държавна агенция за недвижими имоти като АДИС.
И при положение, че сме приватизирали такива стратегически отрасли като енергетика, транспорт и пр. Ами за какво са ни и т.н. резиденции като тази в Лозенец?
Радев's picture
Радев
Радев

Eдна лека корекция: В

Eдна лека корекция: В Евксиноград цената от 180 лв. не е за двойна стая, а за апартамент с две спални и хол, което е нищо за това, което предлага комплекса.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Трябва ли България да приеме еврото?