ЦИК трябва да осигури възможност на всеки избирател в България, без значение какъв вид избори се провеждат, да може да използва правото си на машинно гласуване във всяка изборна секция на територията на страната. Изборната комисия е осъдена от Административния съд-София да изпълни задължението си в срок от 6 месеца. 

Това става ясно от решение на магистратите по делото, заведено срещу ЦИК от бившите депутати от десницата Мартин Димитров и Петър Славов. Сега те са част от "Демократична България" и сдружението "Граждански блок" и съобщиха новината тази сутрин.

Делото бе заведено в началото на годината, след като на последните парламентарни избори пред 2017 г. държавата така и не спази закона и въпреки че машини за гласуване трябваше да има във всяка секция, такива не бяха осигурени. Преди вота Върховният административен съд също се произнесе, че машинен вот трябва да има във всяка изборна секция. 

Министерският съвет тогава отпусна средства, а изборните надзорници обявиха обществена поръчка за доставка на апаратите за вота. Но заради закъснялата процедура беше подадена само една оферта. В крайна сметка търгът се провали, защото фирмата, която кандидатства, не можеше да изпълни заданието. С това се провали и машинният вот - въпреки че наличието му е императивно изискуемо според текстовете на Изборния кодекс.

Димитров и Славов заведоха дело срещу ЦИК, която по закон е натоварена с организацията на изборния процес. В жалбата си бившите депутати припомнят, че според разпоредбите на Изборния кодекс, приети още през 2014 г., последните избори, на които се е допускала опцията "машинно гласуване" да е само експериментална - в 500 секции, са били президентските избори, проведени през есента на 2016 г. На всеки вот след това - включително и на частичен избор за кмет на населено място, законът изисква избирателят да може да подаде бюлетина на хартия или чрез машина - според собствената си воля. За целта държавата трябва да е подсигурила това право.

В хода на делото ЦИК оспориха допустимостта на жалбата и обявиха, че са предали доклад до Народното събрание с препоръки за промяна на закона, за да може да се обезпечи въпросното задължение на комисията за организацията на изборния процес. Съдът обаче не само решава, че жалбата е допустима, а и осъжда изборната комисия за "неоснователно бездействие" по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс.

"Съгласно чл. 206, ал. 1 от Изборния кодекс в избирателната секция избирателят може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване. Граматическото и логическото тълкуване на израза налага еднозначно извода, че избирателят има правото сам да прецени дали да гласува машинно или с хартиена бюлетина. Следователно, предвид възложените й правомощия, ЦИК дължи да му осигури възможността за това, като това е дължим според закона краен резултат. Ето защо, без значение е обстоятелството, че за постигането му са необходими както отделни правни актове, така и фактически действия; ирелевантно е и конкретното изражение на отделно действие. Независимо от този сложен комплекс от разнородни актове и действия, както и многобройните практически затруднения, законът изисква съществуването на обективен краен резултат – наличие на функциониращи технически средства, чрез които избирателят да упражнява правото си на избор. Именно осигуряването на този резултат е задължението на ЦИК според закона. Не се установява, нито се твърди то да е изпълнено", пише в решението, с което ЦИК е осъдена,  съдия Красимира Милачкова.

В крайна сметка съдът постановява:

"ОСЪЖДА Централната избирателна комисия в шестмесечен срок да осигури възможност за машинно гласуване съобразно чл. 206, ал. 1 от Изборния кодекс. "

ЦИК все пак може да оспорва рещението пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.