Историята на Ланс Армстронг е една от най-вдъхновяващите и печални в аналите на спорта. Вдъхновяваше до един момент. До едно интервю при Опра Уинфри през 2013 г., в което, вече с нож, опрян в гърлото, оцелелият в тежка битка с рака 7-кратен победител в “Тур до Франс” най-сетне призна, че е вземал допинг за всичките си знаменити триумфи на “Шан-з-Елизе”. 

Не само това - бил е част от програма, в която се е допингирал целият му отбор, който в началото бе собственост на US Postal (USPS), държавната пощенска компания на Америка. За да върви тази програма, са подменяни положителни проби, а част от конспирацията бе Международният колоездачен съюз (UCI).

Ланс бе свален от трона в тези 7 тура, отнеха му всички постижения, заличиха го от историята, забраниха му доживот да се занимава със спорт и да посещава събития от голям мащаб като официално лице. Все едно, че го е нямало и вече го няма.

В Америка срещу него започна федерално разследване, водеха се един куп дела (включително от USPS, тъй като парите за издръжка на отбора са идвали от данъкоплатците). Едва преди няколко месеца Армстронг най-сетне се разбра с прокуратурата. Петното остана. Феновете му се разделиха. 

Някакви му останаха (не малко), но мнозина обърнаха гръб. Меко казано. Все пак години наред Ланс лъжеше и стъжняваше живота на много хора, сред които бивши свои съотборници и целите им семейства, които казваха пред пресата, че той се допингира.

Лъжеше, яростно водеше дела за клевета, атакуваше чрез медиите, много от които бяха на негова страна, тъй като колоездачът бе идол на половината свят, а в родината си мереше ранг с футболисти, баскетболисти и бейзболисти. Беше арогантен, но това му се прощаваше. Все пак фондацията му Livestrong помогна на хиляди болни от рак, а чрез нея за каузата са наляти стотици милиони долари, придобити от спонсори, акции, но и лични средства.

За тези пет години не изглеждаше, че Ланс се е разкаял истински.

“Правех това, което правеха и всички останали. Знам, че е грешно, но това е положението. Понасям си последствията”, най-често казваше тексасецът.

Наскоро бившият колоездач даде радиоинтервю за “Фрийкономикс”, в което изнася нови детайли. И разказва интересни случки. Части от интервюто бяха цитирани от доста по-големи и популярни медии, като “Бизнес инсайдър” например. 

Армстронг споделя за свой разговор с дългогодишна служителка на фондацията му, която той беше принуден да напусне малко след интервюто при Опра Уинфри.

Жената му казала, че хората в Livestrong се почувствали не просто “предадени”. Нещо повече - “замесени в неговите действия”. Нещо, за което той не си е давал сметка.

“Предателство е много тежка дума, казва Армстронг в интервюто за “Фрийкономикс”. - Замесен е 100 пъти по-тежка. На мен самия беше вече почнало да ми се прояснява в главата и сърцето, че хората са страдали заради мен и са се чувствали предадени. А замесени… Това ме разтърси из основи.”

Второто е интересна случка. Ланс разказва как бил разпознат от група хора в бар край улица в Денвър, където чакал UBER такси. Когато автомобилът пристигнал, Армстронг се насочил към него, но един от групичката се обърнал към бившия спортист.

“Бях на крачки от колата, когато чух някой да ми подвиква: “Хей, Ланс”. Очаквах той да продължи с нещо от сорта “как е пич, продължавай все така, обичаме те…” Заради това аз му отвърнах: “Хей, как е положението?” Той се провикна: “Fuck you!” Направи го още няколко пъти, не спираше. След миг цялата маса започна да крещи “Fuck you, fuck you, fuck you”…

Такова нещо не бях изживявал. Казах си: “уау”. Разтреперих се. Седнах в колата, но не можех да обеля и дума. Постепенно си казах: “Ти си Ланс Армстронг. Трябва да направиш нещо, не можеш да оставиш нещата така.” Намерих телефона на бара и звъннах. Поисках да говоря с мениджъра и човекът беше извикан. Обясних му какво е станало и той каза: “Човече, съжалявам. Надявам се, че няма да се случи отново. Много жалко.” Аз рекох: “Добре, направи ми услуга. Ето ти номера на кредитната ми карта. Искам да платя сметката на тези хора - всичко, което са пили и яли. И им кажи, че ги разбирам.”

Преди десет години щях да се обърна и да почна да ги замерям с каквото ми попадне. Но беше лятото на 2017 г. И наистина знаех, че трябва да реагирам адекватно. Това беше най-удачният начин да покажа, че съм приел нещата. Един вид исках да кажа на тези хора: “Вижте, схванах.”

Всичко това отново поляризира Америка или поне хората, които научиха за интервюто и все още се вълнуват от Ланс Армстронг. Някои казват, че винаги ще подкрепят Ланс, независимо от големия му грях. Други правят изводи, че той може би най-накрая е взел да осъзнава, че е разочаровал и предал много хора.

За трети пък двете случки са евтин пиар ход на колоездача. "Пореден и лицемерен. Жалък". Как можеш да си мислиш, че си купуваш изкупление с почерпка? И то не лично, а чрез управителя? Освен това е много късно за такива “жестове”. Нищо не си разбрал, Ланс Армстронг, нищо не си схванал. Всичко е поредна “игра”.

Това може да се прочете във форума под интервюто във “Фрийкономикс”.

А какво прави сега Ланс Армстронг? Има много популярен радио подкаст - вече от няколко години. Кани интересни гости, с които разисква всякакви теми. Никой не отрича, че той е интелигентен и има дар слово. Готви се добре по темите, много чете.

Едно е сигурно - мнозина никога няма да му простят “допинг програмата”, “предателството” и “съучастието”. “Ти си Ланс Армстронг” (или “той е Ланс Армстронг”) ще продължи да поляризира. А дали действитено е осъзнал какво е сторил, само той си знае.