От днес в продължение на четири поредни дни Клуб Z ще ви припомни събитията от 1968 г. Точно преди половин век светът преживя една от най-бурните години в историята си. Или поне в историята на ХХ век. САЩ са разтърсени от ескалацията на войната във Виетнам и две гръмки убийства. Една забрана студенти от мъжки пол да влизат в женско общежитие пък разпали невиждани бунтове във Франция. Но за нас, източноевропейците, най-важното събитие е Пражката пролет и нейното цинично потъпкване. Защото въпреки сътресенията САЩ и Франция останаха демократични държави. „Затъването“ във Виетнам разбуни общественото мнение и доведе до изтеглянето на Америка оттам и поражението ѝ в тази война. Събитията във Франция доведоха до един нов вид индивидуализъм и изстреляха завинаги в политиката лидерите на протестите. Докато нашествието в Чехословакия уби опита за „социализъм с човешко лице“ и угаси светлината в края на тунела за още 21 години. Толкова просъществува още светът на потъпканите свободи и липсващо обществено мнение. За да се срине сам, натежал върху глинените си крака...

1968-а е безспорно една от най-бурните години в историята на САЩ. Тя е белязана от ескалацията на войната във Виетнам, довела до американското изтегляне от страната, и от две гръмки убийства.

Офанзивата „Тет“

На 30-31 януари е нарушено примирието във Виетнам. Започва офанзивата „Тет“, наречена така по името на виетнамската Нова година. Изненадващо в самия разгар на празненствата силите на Северен Виетнам и Народният фронт за освобождение на Виетнам, известен още като Виет Конг, започват серия от атаки срещу американските и южновиетнамските правителствени войски. Нападенията се извършват в цял Южен Виетнам, включително в столицата Сайгон.

Нападателите обаче успяват да завладеят единствено древната столица Хюе. Навсякъде другаде те са отблъснати. Офанзивата „Тет“ приключва към началото на март. А Хюе отново е превзет от американски и южновиетнамски войски.

Демонстрация срещу Виетнамската война. Протестиращите подаряват цветя на силите на реда.

Но макар настъплението навръх Тет да е провал, в психологически план то се оказва преломен момент на Виетнамската война. Защото слага край на заблудите за военните победи на САЩ във Виетнам. И все повече обикновени хора, общественици, журналисти и политици започват да надигат глас против войната.

Вълна от възмущение предизвиква клането в Ми Лай на 16 март 1968 г. Тогава американски войници избиват между 347 и 504-ма цивилни в селата Ми Лай и Ми Кхе. Повечето жертви са жени и деца.

Офанзивата „Тет“ води до мирната конференция в Париж и договора, предвиждащ изтегляне на американците от Южен Виетнам. А през 1975 г. проамериканското правителство в Сайгон пада, след като градът е превзет от северновиетнамците и Виет Конг.

Бойци на Виет Конг прекосяват река, за да срещнат американските части.

Създава се Социалистическа република Виетнам. Това е единственият случай досега, при който една разделена държава се обединява под комунистическо управление.

И до днес тази война е най-голямото поражение на САЩ на бойното поле. Страната дава там 58 226 жертви. Над 153 000 са ранените. Много от тях остават инвалиди.

Расист застрелва Мартин Лутър Кинг

Мартин Лутър Кинг падна жертва на борбата си за граждански права.

На 4 април в Мемфис, Тенеси, е убит Мартин Лутър Кинг. Човекът, превърнал се в символ на борбата на цветнокожите в САЩ за равноправие, е покосен на балкона на мотел „Лорейн“, където е отседнал. Той е дошъл на среща със стачкуващи работници от чистотата.

Мартин Лутър Кинг организира през 1968 г. знаменития Поход до Вашингтон, по време на който произнася емблематичната си реч „Имам една мечта“. В нея той прокламира разширяването на обхвата на традиционните американски ценности, като включва представата за общество, игнориращо цвета на кожата.

Година по-късно Кинг става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир. Удостоен е заради борбата си за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация чрез гражданско неподчинение и други ненасилствени средства.

Той се бори също така срещу бедността и настоява за прекратяване на Виетнамската война.

Убийството на правозащитника предизвиква бунтове из цялата страна. За първи път в историята на САЩ е обявен национален траур заради смъртта на цветнокож.

Убиецът е белият расист Джеймс Ърл Рей. Той е заловен през юни 1968 г. във Великобритания два месеца след убийството. Това става в момента, в който се опитва да отпътува оттам за Канада с фалшив паспорт. Рей се признава за виновен в убийството и е осъден на 99 години затвор.

9 април 1968 г., погребението на Мартин Лутър Кинг.

През 70-те години той успява да избяга за три дни, с което към присъдата му се добавя още една година. Убиецът на Мартин Лутър Кинг умира на 70-годишна възраст през 1998 г. в болницата на затвора „Лоис Дебери“ в Нешвил, Тенеси.

Палестинец убива за отмъщение Робърт Кенеди

Робърт Кенеди е застрелян в разгара на кампанията си за кандидат на демократите за президент.

На 6 юни САЩ са разтърсени от ново гръмко убийство. Този път жертвата е сенаторът демократ Робърт Кенеди, бивш главен прокурор на САЩ и брат на убития 5 години по-рано президент Джон Кенеди.

Робърт Кенеди, известен още като Ар Еф Кей (RFK), е застрелян в Лос Анджелис малко след като печели първичните избори в Калифорния за кандидат-президент на Демократическата партия.

Като главен прокурор в периода 1961-1964 г. Кенеди повежда кръстоносен поход срещу мафията и редовно влиза в противоречия със самия директор на ФБР Едгар Хувър. По негово време присъдите срещу мафиоти се увеличават с цели 800 на сто.

Ар Еф Кей подкрепя Движението за граждански права. През 1962 г. по негова заповед са изпратени военни и полицейски подкрепления в град Оксфорд, щата Мисисипи. Те трябва да гарантират изпълнението на решението на федералния съд за приемането в местния университет на първия чернокож студент Джеймс Мередит.

Постепенно Кенеди стига до извода, че трябва да се даде право на гласуване на чернокожото население. С помощта на своя брат президент той успява да прокара Закона за граждански права от 1964 г. Той прекратява действието на законите на Джим Кроу за расова дискриминация и сегрегация, действащи в южните щати.

На 6 юни 1968 г. сенаторът се среща със свои привърженици в хотел „Амбасадор“ в Калифорния. Докато е на подиума, към него се приближава палестинецът с йордански паспорт Сирхан Сирхан и го разстрелва с пистолет. Нападателят заявява, че е убил Кенеди, защото е настоявал САЩ да подкрепят Израел в Шестдневната война срещу арабите през 1967 г.

Сградата на Министерството на правосъдието в САЩ носи името на Робърт Кенеди. „79  американци са заемали длъжността главен прокурор и 25 от тях са работили в тази сграда. Но в историята на Министерството на правосъдието и в паметта на нашата страна има специално място за Робърт Франсис Кенеди“, каза на церемонията през ноември 2001 г. президентът Джордж Буш-младши.

Сирхан Сирхан е осъден на смърт, но през 1972 г. присъдата е заменена с доживотен затвор. Той е жив и до днес и лежи в затвора „Донован“ край Сан Диего, Калифорния. В момента е на 74 години.

УТРЕ ЧЕТЕТЕ: БУРНАТА 1968-А (II ЧАСТ) - МАЙ ’68 ВЪВ ФРАНЦИЯ ПУСНА НА СВОБОДА ДУХА ОТ БУТИЛКАТА

----

* Този текст е публикуван в списание "Клуб Z" през юли 2018 г. Още текстове от същия автор можете да прочетете тук.