Плажовете може и да не са това, което ви се струва, че са

Казусът с изграждането на рибарско селище във варненския квартал "Аспарухово" извади наяве един прелюбопитен въпрос - може ли плажове, отразени като такива в кадастралната информационна система (КАИС) към Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), да бъдат заличени и в последствие застроени. И може ли да се окаже, че не са плажове изобщо. Краткият отговор е - може. По-дългият изисква да се проследи цялата сага с ивицата на "Аспарухово".

Става въпрос за една малка ивица в местността Карантината, която сега се ползва за рибарско селище и за плаж. Наскоро община Варна обяви, че планира модернизиране на рибарското пристанище за малко над 16 милиона лева - с европейско съфинансиране. Дотук добре, но видимо от плана за въпросната модернизация плажът вече го няма. Справка в кадастъра показва, че единият ден е нанесен на картата, а на следващия е... изчезнал. По закон върху плажове не може да се строи.

За "изчезването" му алармираха от неправителствената организация Камара на геодезистите в България. НПО-то не се ползва с добро име сред институциите, тъй като поставя въпроси като този за неактуваните като държавна собственост дюни на "Корал" например, понастоящем частна собственост и планирани за застрояване като курорт. Последваха статии в "Дневник" и тв репортажи. МРРБ влезе в обяснителен режим, твърдейки че това в Карантината изобщо не е плаж. Премиерът Бойко Борисов също не пропусна да коментира темата - на мястото имало само "камъняци" и ако варненци не искали ново хубаво рибарско пристанище, щяло да си остане така.

Преди/сега

Ето какво показва КАИС на 30 юли тази година:

А ето какво показва КАИС 10 дни по-късно - на 9 август. Така е и до днес, видимо от данните в кадастралната система. 

Дефиниция по закон

През 2013 година законодателят дава пълна дефиниция на това що е то "морски плаж". Това допълнение в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие е обнародвано в "Държавен вестник" на 15 март 2013 година. И гласи:

Чл. 6.  (2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2013 г.) Морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.

Спорният плаж е нанесен в специализираната кадастрална карта като скално образувание, т.е. по настоящия закон е "морски плаж". Картата е одобрена през февруари 2013 година, преди допълнения текст в ЗУЧК. 

"Новината е фалшива, тъй като не се предвижда изграждане на пристанище върху морски плаж. Там се вижда на специализираната карта - ясно се вижда, че там са скали", обяви зам.-министърът на МРРБ Валентин Йовев пред бТВ. 

Въпреки че "скални образувания" днес попадат в дефиницията за морски плаж. От МРРБ обясняват това така: "Процедурата по издаването на разрешението за строеж е проведена по реда на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и по реда на Закона за устройството на територията. Не са приложими разпоредбите на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и по тази причина в случая не се прилагат изискванията за Зона А от морските плажове".

От ведомството на Николай Нанков дори изразяват мнение, че НПО-то може да е манипулирало картите:

"В специализираната карта е отбелязано, че коментираният в сигнала на неправителствената организация имот включва скали, а плажът е пред него. Това поражда съмнения, че съдържащият се в сигнала картов материал е манипулиран."

Обяснения

Медийният шум принуди строителното министерство пак да излезе със становище:

"Няма промяна в параметрите на тези имоти и данните за тях в кадастралната карта не са променяни. Оцветяването не е част от кадастралната карта и кадастралната информация. То служи за онагледяване на специализираните данни и улеснение на потребителите на Кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която е само регистрационна.

Информацията от КАИС няма силата на удостоверителен документ. Удостоверителни документи се издават от Агенцията по геодезия, картография и кадастър с подпис и печат.

Освен това кадастралната карта не е част от устройствените планове. Информация за възможностите за строителство се дава в устройствените планове, придружени от документи за собственост в дадена територия".

Какво означава това в превод:

а) че това, че нещо е ненесено в кадастъра не гарантира, че е такова, каквото е посочено там;

б) че един плаж може и да е забранен за застрояване и да е държавна собственост по конституция, но тъй като "кадастралната карта не е част от устройствените планове", то плажът може да бъде предвиден за застрояване с... устройствените планове за съответното населено място.

За рибари или за яхти

"Дневник" припомня, че Кадастрално-информативната информационна система (КАИС), същата, която "няма силата на удостоверителен документ", бе изградена към Агенцията по геодезия, картография и кадастър срещу 500 000 лева по оперативна програма "Административен капацитет" през 2015 г.

Припомня също така, че "през последните години подобни проекти бяха реализирани по цялото Черноморие. Много скоро след откриването на рибарските пристанища в Сарафово, Поморие и Черноморец обаче се оказа, че в тях яхтите са повече от рибарските лодки. Процедурата, по която това е станало възможно е проста – собствениците на луксозни плавателни съдове стават членове на местните рибарски сдружения и така придобиват правото яхтите да домуват в пристанищата им. При това на чувствително по-ниски цени, отколкото в марините. Мащабното строителство на луксозни ваканционни комплекси в непосредствена близост до "Морски плаж "Аспарухово" дава сериозни основания на подозренията, че точно това ще се случи и след приключването на проекта за модернизация и реконструкция на рибарско пристанище "Карантината".