От четири поколения животът на семейство Порц се върти около тиха фермерска къща с червени тухли и плодородните поля край нея, готови за прибиране на ранна реколта след горещото лято тази година.  Скоро семейството ще извади последния картоф и ще прибере последния клас жито от богатата почва на Имерат.  Земеделският им начин на живот ще бъде заменен от голяма въглищна мина. Това се казва в статия на "Ройтерс", цитирана от БТА.

Матриархът на семейство Порц си придава храброст, докато простира в отрупания с цветя двор, заобиколена от разпръснати по земята играчки.

"Тук винаги е весело", разказва Кристиане Порц, прекъсвана от бъбренето на внуците си, които лудуват в плевнята.

Напевните гласове, разпилените играчки - всичко това ще изчезне, когато булдозери съборят къщата и тя бъде заменена от голяма въгледобивна мина. 

Имерат, навремето малко селце с 1200 жители недалеч от западната граница на Германия, приютило едновременно ферми и предприятия, сега е занемяло. Семейство Порц е сред последните, които все още са тук. Те живеят сред купища отломки, след като съседите им били преместени на 12 километра западно, в Нови Имерат.

Изчезващи села

Под селото и околните земи в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия отдавна са открити залежи от близо 1,3 милиарда тона лигнитни въглища

Малцина сред местните жители възприели заплахата сериозно и животът продължил, докато разработването на мината не станало реалност и селата били планирани за разрушаване. Имерат е сред последните, които стоят на пътя на разширяването на откритата мина "Гарцвайлер". Тя се управлява от германския енергиен гигант RWE, произвеждащ една трета от общата енергия в Германия.  Когато "Гарцвайлер" бъде завършена, ще са изчезнали 20 села. 

Според плановете близо 5000 души ще бъдат принудени да се преместят, компенсирани с нова къща или с пари кеш. Според RWE почти половината от местните просто са взели парите. 

"Очакваме "Гарцвайлер" да бъде открита до средата на века", посочва говорителят на RWE Гидо Щефен.  "Германия прави радикални промени, но дори в дългосрочен план, за да осигурим енергия, не можем да забравим за традиционните електроцентрали", допълва той. 

Според сайта на компанията, след като бъде завършена, мината ще покрива оперативна площ от около 32 квадратни километра. Размерът на одобреното миннодобивно поле обхваща 114 квадратни километра. 

Планът за разширяване не е бил неочакван за местните жители. През 60-те години на миналия век околни села за първи път освобождават място за добива на въглища въпреки шумните обществени протести. Според протестиращи прегазването на местните общности заради търговските интереси продължава в национален мащаб.

Германската Агенция за защита на околната среда посочва, че федералният закон за миннодобива дава приоритет на добива на суровини пред интересите на общото благо. 

От 1945 година стотици села са отстъпили пред нарастващата нужда от енергия, предвид че 40 % от германската енергия идва от въглища.  RWE, най-големият в Европа емитент на въглероден диоксид, признава, че лигнитните въглища са евтини за производство, но вредни за околната среда. 

"Целта ни е да намалим на половина емисиите въглероден диоксид с 50 % до 2030 година", обяснява говорителят на компанията Щефен. 

Преместване

Това, което е останало от Имерат (и други близки села), са зловещи празни улици и изоставени къщи. Шумът на булдозерите, тътнещи из призрачните селища, е вездесъщ.  Църквата на Имерат, която местните жители наричаха с любов "Катедралата" и преди 130 години са събрали пари за построяването й, бе разрушена през януари. В Нови Имерат семпла модерна църква замества импозантната, извисяваща се катедрала.

Семейство Порц трябва да напусне дома си през септември. 

"Така стоят нещата", казва г-жа Порц, която е в 60-те си години и помага в работата на фермата.  "Знаех, че този ден ще дойде, а и всички имаме нужда от ток", допълва тя. 

Жената твърди също така, че е оптимистична за новия си дом.

Старата, обгърната от бръшлян фермерска къща ще бъде погълната от мината и семейството ще се премести в три модерни жилища, на 12 километра от стария им дом. Съпругът на Кристиане Порц, който е израснал в семейната ферма и е гледал как там растат още две поколения, не приема промяната лесно. 

"Това е кошмар. Непрекъснато мисля за него", казва той.

Наред с човешката цена за сплотени семейства като неговото, се очакват и щети за околната среда. 

"Напълно е неприемливо, че въгледобивни компании като RWE все още искат да разрушават домове и природата заради мръсните лигнитни въглища. Те са неефективни, отделят много въглероден диоксид и не могат да бъдат гъвкав партньор на чистите възобновяеми източници като вятъра и слънцето", казва активистката Анике Петерс от "Грийнпийс". 

Заедно с местни жители "Грийнпийс" и други групи протестираха срещу насилственото преместване и заявяват плановете си да засилят демонстрациите. 

"Местната съпротива срещу лигнитните въглища е по-силна от всякога", казва Йохана Винтер от Klimacamp - инициатива за защита на околната среда. 

Този месец се планират още протести срещу това, което активистката на Klimacamp Мая Роте нарича "явен пример как правилата на капитализма ограничават демокрацията".

Родина

На около 6 километра от Имерат е разположен Берверат - малко фермерско селце, сгушено между зелени поля и ябълкови дървета. То трябва да бъде разрушено през 2023 година и местният агроном Елионоре Крайнс се бори яростно за оцеляването на фермата си. 

"На първата среща с RWE представител на компанията ни заяви, че емоциите ни не са от значение", разказва тя. "Веднага след това потърсихме правна помощ", допълва жената, седнала на дървена пейка пред фермата си. 

Разходите са големи - до 250 евро на час, а семейството все още не е продало земята си. След продажбата RWE финансира преместването. 

"Собствеността ни е отчуждена и начинът ни на живот ще трябва да се промени. Отглеждането на животни е разрешено в Берверат, но няма да бъде възможно в Нови Берверат, така че фермерите ще трябва да си помислят", посочва тя.

Децата и родителите на Крайнс живеят във фермата, където тя се грижи за възрастната си майка. Правилата означават, че животните й няма да могат да бъдат част от новия й живот. 
"Вярно е", признава Щефен от RWE.

"Новите села трябва да отговарят на нови строителни разпоредби. Някогашните села ще изглеждат като модерни предградия с отделни къщи и малки градини", допълва той. 

Добивът на въглища на територията на селото трябва да започне към 2028 година и ще продължи до около 2045 година. След края му районът ще бъде наводнен с води от река Рейн и превърнат в езеро. 

"Разрушаването на села като Берверат трябва изцяло да бъде избегнато. Германия трябва постепенно да се откаже от използването на въглища най-късно до 2030 година", казва Петерс от "Грийнпийс". 

Обратно в Имерат. Малка къща все още се издига на входа на селото. На табела над вратата пише "Haimat" (приблизително превеждано като "дом", "родина"). Това е една много германска концепция, която носи усещане за принадлежност и корени. Празна и безжизнена, къщата сега стои със спуснати кепенци и обрасла алея в очакване на булдозерите.