Заради фланелката, която те прави мъж и футболист

Днес е голям ден. Започва италианското първенство, неповторимото "калчо". С Кристиано Роналдо и завърналия се Леонардо Бонучи "Ювентус" изглежда още по-силен и не се вижда как може да бъде повален след седем поредни години на върха. Което не значи, че не може да стане.

Във вчерашния ден обаче се случи нещо, което докосна милиони запалянковци по света. Не е задължително да харесваш "Ювентус", за да го забележиш и отчетеш.

Вторият капитан на Юве Клаудио Маркизио скъса договора си с клуба в последния ден на трансферния период и след 25 години си тръгва от отбора, с който направи първите си стъпки във футбола и му беше верен четвърт век.

"Хиляди мисли и образи минаха през главата ми миналата нощ. Не мога да спра да гледам тази снимка, с тези райета, на които написах моя живот на мъж и футболист. 

Обичам тази фланелка до такава степен, че въпреки всичко съм убеден, че на първо място е отборът. Винаги е било така. 

Дори в тежък ден като днешния отстоявам този принцип. Вие сте най-хубавата част от тази великолепна история. Именно заради това след няколко дни ще се сбогуваме по специален начин. 

От друга страна осмицата не е нищо друго освен безкрайност, погледнала нагоре."

Това написа Маркизио в социалните мрежи и направи моментът още по-специален. Дали пък някои вчера не си дадоха сметка, че той е наистина специален футболист, макар и това да не личеше винаги, просто защото за да забележиш и оцениш ролята му се изисква малко повече? А осмицата е заради номера, който халфът носеше в "Ювентус".

Накъде се е запътил сега? Казват, че към Мейджър лигата на САЩ, но за момента това е по-скоро спекулация.

Кой е Клаудио Маркизио?

Малко са футболистите в днешно време, прекарали в един клуб 25 години. Няма да се сетите за много такива.

Клаудио Маркизио е роден в предградие на Торино на 19 януари 1986 г. Той е най-малкото от три деца, а родителите му са имали семеен бизнес. Те са фенове на "Ювентус" и дълги години са притежавали сезонни карти за мачовете на "Старата госпожа". Така децата им от малки са опознали стадион "Деле Алпи".

Маркизио буквално прохожда с топката в малкия спортен клуб "Сиспорт", който се спонсорира от автомобилния концерн ФИАТ. Млади треньори от академията на "бяло-черните" го забелязват, когато е на седем (!) и привличат в отбора, на който и без това е фен.

Същевременно той продължава да практикува няколко спорта, сред които лека атлетика и ски. Като тийнейджър се запалва по топографията. Години по-късно Клаудио казва, че наистина е харесвал тази професия и е гладал на нея като на алтернатива, ако не му потръгне с футбола.

В ранните си тийнейджърски години Маркизио играе като атакуващ халф, опитвайки да следва пътя на кумира си Алесандро дел Пиеро. Постепенно е преквалифициран като вътрешен полузащитник. На 18 години русокосият юноша започва да тренира с първия отбор на "Ювентус". Тогава вече е капитан на "примаверата" (втория отбор) на клуба, с който става шампион на Италия. 

Минава време, преди да дебютира официално за Юве - това става през есента на 2006 г., когато е на 20 г.

На следващата година е преотстъпен на "Емполи" за сезон 2007/2008. Маркизио впечатлява, а тимът изпада от Серия А. Така младокът е привикан обратно в Торино от Клаудио Раниери, който е решен да даде шанс на младока.

Футболистът улавя шанса. А в колонката си в престижния в. "Гадзета дело спорт" бившият нападател на "Милан" и "Фиорентина" Стефано Боргоново пише, че Маркизио му напомня на великия Марко Тардели, световен шампион от 1982 г., един от емблематичните италиански футболисти на 70-те и 80-те години. Ювентинец, разбира се.

Сравнението не остава незабелязано от феновете на "бяло-черните" и то следва Маркизио до днес. А той си има и прякор - Il Principino ("Малкия принц"). Лепват му го, когато е новобранец в "Ювентус", а запалянковците го подемат и правят паралел с Даниеле де Роси от "Рома". Двамата си приличат като външност, стил на игра и футболна съдба.

А има защо да е сравняван с Тардели. Клаудио Маркизио беше "халф мечта" за много от треньорите си в "Ювентус" и националните отбори на Италия. Той има доста разнообразни качества. Може да снове между наказателните полета, да отнема топката, да върши "черна работа", но също така да диктува ритъма на играта, да подава, да бележи...

Специалисти, които наистина разбират играта, казват, че той е бил основната причина Пол Погба да изглежда толкова добър в "Ювентус".

Войник, който не хленчи, не ламти за договори за много пари. Не е много и по нощния живот и показването по събития. Обича модата и хубавите дрехи и за разлика от не малко футболисти има добър вкус.

Той стана национал в "А" отбора на "адзурите" на 23 г. Любопитно е, че първият официален мач на Маркизио за Италия е срещу България - в квалификациите на Мондиала в Южна Африка на 9 септември 2009 г. в Торино. "Скуадрата" спечели с 2:0 с голове на Фабио Гросо и Винченцо Якинта през първото полувреме.

На Световното Италия не направи нищо запомнящо се, като отпадна още в групата, а Марчело Липи се провали в опита си да използва Клаудио като типична "десетка". Италианците се изложиха и четири години по-късно в Бразилия (пак не прескочиха групата), когато Маркизио вкара страхотен гол на Англия с удар от около 25 метра.

За жалост малко по-късно контузии започнаха да спъват кариерата на халфа. През пролетта на 2016-а той скъса коленни връзки и това го извади от европейското във Франция. Завърна се, но нова травма в коляното още през август 2017-а помрачи почти целия изминал сезон. И вчера той просто реши да си тръгне.

Клаудио Маркизио има 389 мача и 37 гола за "Ювентус", с който е шампион седем пъти, а четири пъти е вдигал купата на Италия. В 55 двубоя е носил фланелката на Италия (5 гола).

Спечелил е няколко индивидуални награди, включително е избиран за №1 на сезона във фенската класация на "тифозите" на "Старата госпожа". Попада в идеалния отбор на Шампионската лига за 2014/2015 г.

Зет на бивш играч на "Торино"

Маркизио е женен за Роберта Синаполи, бивша тенисистка и също националка на родината си. Имат двама сина - Давиде (9 г.) и Леонардо (6 г.). Роберта е почитателка на градския съперник "Торино". Винаги е било така - нейният баща е играл за "Торо", макар и само като юноша, а после е ритал за нискоразредни клубове в Италия.

Особено в началото на връзката им с Роберта, нейният баща често подкачал Клаудио по клубна линия. Двамата са запазили отлични отношения.

Днес е голям ден. "Калчото" се завръща. Един започва в "Ювентус" - Кристиано Роналдо, друг си тръгва - Клаудио Маркизио. Клубът и феновете му готвят изненади и подобаващо изпращане. Има и много неща, които остават завинаги - мислите, спомените, емоциите, снимките...