Има две мнения за проекта за газопровода „Северен поток 2“. Едно от тях бе споменато преди няколко месеца от анализатора на Сбербанк Александър Фек и му струваше работата. Той написа, че нито един от проектите за тръбопроводи на „Газпром“ не се изплаща – строят се не в интерес на акционерите, а в интерес на изпълнителите. Да се чете – не заради печалба, а заради подкупи.

„Стигаме до извода, че решенията на „Газпром“ са напълно логични, ако предположим, че компанията се управлява в интерес на своите подизпълнители, а не за постигане на търговска печалба“, написа Фек.

Наскоро почти същото каза и един от най-добрите руски анализатори в областта на нефта и газа Михаил Крутихин:

„Това е абсолютно ненужен проект. Мотивациите за него бяха две – да накажем украинците като ги лишим от транзит и да дадем възможност на строителните фирми да напълнят гушите. Друга мотивация Русия няма. „Северен поток 2“ никога няма да се изплати, ако се отчита инвестиционният компонент – това са 44 милиарда. Затова просто да отпишат парите. Проектът е очевидно губещ“.

При цялото уважение и към Фек, и към Крутихин, въпросът е малко по-сложен.

„Лишаването от транзит“ ще струва на украинците максимум 2 милиарда долара. Това не са критично количество пари и могат лесно да бъдат компенсирани от ЕС или САЩ. А с прекъсването на газа няма да поставим Украйна на колене – страната вече четвърта година получава газ от Европа по реверсивните връзки.

„Газовото оръжие“ срещу Украйна се оказа за еднократна употреба. Веднъж като го използва, Русия се лиши от възможността да го използва повече, а заедно с това – и от няколко милиарда долара, загубени от „Газпром“ заради умишленото намаляване на доставките на газ за Европа, да не говорим за репутацията на надежден доставчик, която бе загубена още по-рано.

Същото се отнася и за свръхпечалбите на изпълнителите. Тези свръхпечалби, без съмнение, са важни, но ако ставаше дума само за тях и ако САЩ не се бяха обявили против строителството. Междувременно „Уолстрийт джърнъл“ съобщава, че е почти готов законопроектът за санкции срещу фирмите, които участват в строителството на „Северен поток 2“. Работа ли е на американците, ако ротенбергци и тимченковци изкарат пет пъти повече пари? Тази афера само ще усили напрежението от социалното неравенство в Русия.

Главната цел на „Северен поток 2“, разбира се, е геополитическа. (Изобщо в Кремъл много обичат геополитиката.) Целта се състои в това Германия да бъде привързана към Русия. Ако „Северен поток 2“ бъде построен, Германия ще бъде главният разпределител на руски газ за Европа. А руският газ, особено при изчерпване на находищата в Северно море, ще остане ако не единственият, то безалтернативен източник. В смисъл, че ако руският газ изчезне от пазара, замяната му ще бъде скъпа и трудна.

Германия, разбира се, и сега се явява главният разпределителен център за руски газ. „Северен поток 2“ само изостря съществуващите тенденции, разширява статуквото. Самият „Северен поток 2“ гарантира, че Германия ще бъде принудена да продължава да се съобразява с Русия, каквото и да направят в Кремъл.

А Кремъл може да направи две неща. Първо, отново да започне пореден рунд от хибридната война срещу Украйна, като се надява на снизхождение от страна на Германия. И второ, да се опита да анексира още нещо – да, поне Беларус.

Икономиката на Русия е в свободно падане. Рейтингът на президента пада; анексията на Крим помогна за неговото повишаване. В такава ситуация е въпрос на време следващият „Кримнаш“.

Всички забравиха за Грузия и Украйна, но на техния фон Беларус:

а) е много апетитен залък;

б) позволява да се решат известни проблеми за 2024 г.

Тогава изтича поредният президентски мандат и за да бъде удължен, трябва промяна на конституцията. А в случай на обединение на Русия и Беларус също ще се наложи промяна на конституцията. Държавата ще се промени – конституцията също.

Александър Лукашенко редовно дава да се разбере, че обединението е желано.

През юли 2018 г. Държавната дума прие законопроект, предвиждащ пълна отмяна в следващите шест години на експортните мита върху нефта. В случая с Беларус това означава, че страната, която до сега живее от това, че внася руски нефт без експортно мито, преработва го и го продава на Запада, ще изгуби конкурентното си предимство, а заедно с него и около 3 милиарда долара годишно, което е около 5% от БВП на страната.

Не е трудно да забележим, че капацитетът на „Северен поток 2“ от 55 млрд. куб. метра е колкото капацитета на беларуската тръба, която обаче е 100-процентова собственост на „Газпром“.

Сега „Газпром“ не може да прекъсне доставките по тази тръба, защото това ще доведе до срив на доставките за Европа и ще предизвика скандал. Но няма да е трудно да пресуши тръбата след изграждането на „Северен поток 2“. При това беларуската газова мрежа има една фундаментална и потенциално фатална разлика от украинската – и магистралните, и разпределителните тръбопроводи принадлежат на 100% на „Газпром“. Т.е. ще бъде невъзможно получаването на газ по реверсивен път.

Така че, казвате, Крутихин и Фек не са прави? Те разсъждават късогледо за подкупите, за това, че проектът е икономически неизгоден, а тук има толкова геополитика!

Да обвържем Германия! Да си гарантираме нейния неутралитет по отношения на всякакви действия на Русия, а между другото да използваме „Северен поток 2“ като бухалка, с която да присъединим Беларус!

Крутихин и Фек, разбира се, са прави. Поне по две причини.

Първо, „геополитика“ в съвременния свят съществува само там, където не работи икономиката.

Русия нямаше да има никаква нужда да „привързва“ към себе си Германия с неизгодни тръбопроводи, ако можеше да привърже към себе си целия свят със своите водещи икономически и научни достижения.

Русия, също така, нямаше да има никаква нужда да се страхува от санкции от страна на Германия, ЕС и САЩ, ако водеше вменяема външна политика вместо хибридни войни. Ако перифразирам известната фраза – геополитиката е последното убежище на патриота.

На второ място, именно „геополитиката“ е най-удобна за оправдаване на подкупи и икономически неизгодни проекти.

Геополитиката и подкупите са така обвързани в Русия, че е сложно да се ориентираш кое е кокошката и кое е яйцето. Ние строим губещи газопроводи, за да имаме възможност да водим хибридни войни – или ние водим хибридни войни, за да можем после да оправдаем желанието ни да строим губещи газопроводи.

...

Коментарът на Юлия Латинина е от "Новая газета". Преводът е на Клуб Z.