„Поне десет заместник-министри мюсюлмани“ обеща лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред избирателите в джебелското село Припек. Това е единственото село в общината, където майчиният език на местните хора е българският, а не турският. Преди 12 години Общинският съвет в Джебел закри училището, припекчани излязоха на бунт, дойдоха дори пред парламента в София. Зад административните обяснения прозираше напрежението - „турската“ местна власт срещу „българското“ село. Намеси се президентът Георги Първанов, училище има и днес. Години след това Припек продължаваше да гласува за БСП на всички избори. До миналата година, когато ГЕРБ се превърна в първа политическа сила. Важната разделителна линия е „Кой е с ДПС и кой е срещу ДПС“.

И малко пари, разбира се. Борисов откри в Припек спортна площадка, построена с 45 хиляди лева от партийната субсидия на ГЕРБ. И малко обещания, разбира се. Бившият премиер обеща власт поне за „10 мюсюлмани“. Тук първите възникващи въпроси – защо пък точно 10, защо пък точно зам.-министри, как ще доказват, че са мюсюлмани, а ще имат ли квоти вегетарианците, а левскарите, и т.н., по-скоро могат да ни отдалечат от същината на въпроса. А той, според мен, е:

Защо отново квоти?

Българската нация е достатъчно пъстра – българи, турци, роми, арменци, евреи, гагаузи... Религиозното разнообразие също е част от реалността – християни има православни, протестанти, католици, мюсюлманите са сунити и алиани и т.н. Самите мюсюлмани са и българи, и турци. И тук идва разликата в гледната точка – едни виждат това като проблем, други – като богатство. Нормално е в управлението да участват с равни възможности и според личностните си качества представители на всяка една група. Но не е нормално това да става с квоти и на принципа „да си закачим етноброшка“.

Преди последните избори за български представители в Европейския парламент ГЕРБ представя своите кандидати. Цветан Цветанов чете имената от листата. Идва осми номер: „Асим Адемов, български мюсюлманин". Другите имат професия и кариера, Асим има религия. По време на кампанията често това име бе използвано в словесни схватки, за да демонстрира „интеграцията“. Офертата за 10 зам.-министри мюсюлмани е абсолютно същата. Не заради личностни качества, а заради религиозна принадлежност. Едни ще попитат какво ще стане, ако не се намерят 10 подходящи кандидати, които да са точно мюсюлмани? Пак ли ще ги назначим, само и само да попълним етнорелигиозната квота? Други ще попитат какво ще стане, ако някои от тези 10 мюсюлмани са много по-подготвени от съответните министри? Пак ли ще ги оставим чак на втория ред, защото просто там е отреденото място за мюсюлманите? И двете групи питащи ще бъдат прави.

Моделът „ДПС“

За съжаление на българските мюсюлмани, дори и ГЕРБ да изпълни обещанието си, това по никакъв начин няма да ги направи по-интегрирани в управлението на България. Специалната „кошара“ за мюсюлмани е много по-близка до гетоизирането на турците зад оградата „ДПС“, където на практика 10-и ноември не е идвал. В годините на т.нар. преход големите партии се опитваха да разрушат монопола на Ахмед Доган над българските мюсюлмани като се опитваха да копират... Ахмед Доган. В силните години на СДС Иван Костов подкрепяше отцепилия се от ДПС Гюнер Тахир с неговата „копи-пейст“ партия Национално движение за права и свободи (НДПС). В очевидно силното си настоящо състояние ГЕРБ отваря квота за мюсюлманите – отново там, на втория ред, с точна бройка и т.н. Дори и в Реформаторския блок „турската“ квота отново е отделена – партията на Корман Исмаилов НПСД.

Всичко това е ужасно далече от целта, която би трябвало да си поставим като общество – да управляват най-добрите, а всички да имат шанс да станат от най-добрите. И никой да не изтъква като нещо особено, че в листата му са подредени Георги, Ахмед и Исак, а в правителството му старшинството е в реда Ахмед, Исак и Георги.

Докато всички останали партии продължават да гледат на различните различно, ДПС ще бъде непокътнато. И избирателите му ще продължат да търпят проявите на мафиотизиране на част от върхушката си, защото това ще продължи да бъде единствената партия, в която се чувстват свои. Съзнателно или не изказването на Бойко Борисов затвърди този модел.