Слушах сутринта президента Плевнелиев. Как навремето "го били направили член на БКП". Но той после си бил хвърлил книжката. И си мислех за някакви неща...
Мислех си за дядо ми. И него са искали "да го направят член на БКП". Все пак е въвел първия имунизационен календар в България. И не са можели да му дадат пост, ако не е член на БКП. Но "не са го направили". По една проста причина. Не е искал. И е отказал. И "не са го направили" член на БКП.
После се сетих за Цецка Цачева и нейното:
"Е, то, тогава всички бяхме комунисти."
Явно наистина е говорила за висшия ешалон на ГЕРБ.
Ако БСП искаше да е силна опозиция, щеше да стои в парламента и през две минути да казва:
"И ето, нашата по-млада сестра от комунистическото ни семейство, ПП ГЕРБ, прави..."
Ама то БСП. Как да се сети, че комунист или сътрудник на ДС е обида.
Комунистите все нещо някой друг ги прави. Прави ги член на партията. Или им подава оставките. Или им ги гласува. Друг. Не те. Не лично. Истинският мъж, като реши, става и си тръгва. Не чака някой друг да му го гласува. И в живота, и в работата, и в политиката. Истински. Мъж.
Демокрацията е като оставките. Май ги има, ама не трябвало да ги има. Май няма да ги гласуват, ама може и да ги гласуват. Оставките на Шрьодингер. Демокрацията на Шрьодингер.
Ето, да не кажете, че само критикувам. Днес съм мил и конструктивен. И с конкретно предложение. Този парламент има вариант, в който измива срама. И остава в историята. Само трябва да направи следното:
1. Събират се в сряда.
2. Гласуват закон, че всички, които са били членове на БКП, нямат право да заемат избирателни, държавни или общински или каквито и да е други административни длъжности (все пак има закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен).
3. Саморазпускат се.
Няма да реши всички проблеми. Но е добро начало. Знаково. Че нещо може да се промени.
Не разбирам хората, които не искат промяна. И които искат стабилност. Истинска стабилност има само в смъртта. Защо избират смъртта пред живота? Защо?
Разхвърляни мисли. А е само понеделник...
Усмихната седмица!
*Коментарът е от профила на Любомир Аламанов във фейсбук. Заглавието е на редакцията.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
