От тримата номинирани днес за кандидат-министри на мястото на подалите оставки, едно име изпъква заради кариерния си възход под егидата на ГЕРБ - на 42-годишния Александър Манолев, който се очаква да е новият министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

През 2015-а зам.-министър, днес вече министър

Синът на бившия кмет на Кулата и бивш виден митничар Димитър Манолев е едва от 2015 година в изпълнителната власт, но вече има зад гърба си заместникминистерски пост в туризма, през 2016-а поема ръководството на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. През 2017-а Манолев е депутат от ГЕРБ - макар на пето място в листата, влиза в парламента, тъй като е третият от всички партии по получени преференции - 6703. Влиза като представител на гражданската квота на ГЕРБ.

Стоя малко в парламента - до момента, в който премиерът подписа назначението му като заместник-министър на икономиката.

Публично известното за Манолев е, че е завършил местната гимназия по туризъм в Петрич, после британския University College of London и има специализации в Будапеща, Прага  и Лондон. През 2002 г. e директор по търговските въпроси в "Транскарт" АД, от май 2004 г. до май 2005 г.  - директор "Интеграция и развитие" в ЗАД "Булстрад Виена Иншуранс Груп" АД. След това е изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на "Булстрад Здравно осигуряване" АД. В периода 2006-2009 г. Манолев работи като ръководител дирекция в "Мобилтел" ЕАД. До 2011 г. е в управителното тяло на "Булгартабак" - тогава все още държавна, където остава до приватизацията на тютюневия холдинг. Следва малко частен бизнез, докато не влиза в политиката - а оттам започва да катери йерархията в държавната администрация. Настоящата му номинация за министър е пореден връх.

На него ще се падне да подпише два огромни откъм финанси проекти - за концесията на летище София и проекта за нова жп линия между Елин Пелин и Костенец, което е най-мащабният железопътен проект в този програмен период - за 1.024 милиарда лева. Проект "Модернизация на железопътен участък Елин Пелин - Костенец" се финансира от оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 с 451 млн. евро, а за трите обособени позиции по проекта са подадени 19 оферти.  

Врачанският кадър

Петя Аврамова е депутат от ГЕРБ и областен координатор на партията във Враца, откъдето тръгва и политическата ѝ кариера. 55-годишната Аврамова е инженер, а настоящата министерска номинация може да се сравни само с тази на колежката ѝ Десислава Атанасова, която довърши мандата в първия кабинет "Борисов" като четвърти здравен министър. 

По времето на онзи първи кабинет на Борисов, Аврамова е председател на общинския съвет и заместник-кмет на Враца. В парламента е заместник-председател на комисията по регионално развитие и е също и в енергийната комисия. Всъщност тя е по-скоро енергетик - завършила е Техническия университет в София със специалност "Топлинна и масообменна техника" и цели 10 години е работила в "Топлофикация - Враца", след което е била управител на фирма в областта на енергетиката и собственик на фирма за проектиране. Депутат трети мандат, което показва, че управляващата партия ѝ е гласувала голямо доверие - очевидно поради нейната лоялност.

На Аврамова ще се падне рязането на ленти за тол системата, която трябва да е готова окончателно до средата на август 2019 г., както и на окончателно готовата "Струма" и участъци от "Хемус". За догодина са планирани още 75 км от магистрала "Хемус" - от Ябланица до пътен възел Боаза, от Боаза до пътя Ловеч-Плевен, както и участъкът Белокопитово-Буховци.

Ако несбъднатият от миналия век проект за тунел под Шипка стартира най-сетне, пак врачанката ще обере част от лаврите за това. Само преди пет дни предшественикът й Николай Нанков съобщи, че строителството на връзката, която трябва да свърже двете части на страната - Северна и Южна България, ще стартира през 2019 г. - с дължина на тунела от 3220 м.

Човекът на Системата

Не се е случвало в най-новата история на България главният секретар на МВР - човек, който обикновено е от Системата (именно с главна буква), да заеме по-късно и поста на министър на вътрешните работи. Но на главен комисар Младен Маринов този шанс му се удаде.

След 72 часа парламентът ще гласува името на 47-годишния Маринов, който ще застане начело на МВР. Той си е стопроцентов продукт на Системата, започнал от най-долните й стъпала. Завършил е Академията на МВР през 1991 г. и започва работа във вътрешното министерство същата година.

През 1997 г. получава магистърска степен от Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност - МВР. През 2005 г. се дипломира по специалност право в Юридическия Факултет при УНСС. През 1997-а е назначен на офицерска длъжност в отдел "Охранителна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи и след 16 години работа вече е заместник-директор на СДВР. 

Протестиращите срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и продължилите впоследствие месеци наред протести при кабинета "Орешарски" помнят добре името му. Той стана известен покрай антиправителствените протести през 2013 г., когато отговаряше за опазването на реда около Народното събрание - и се случи т. нар. нощ на белия автобус, когато беше направен опит депутати бъдат изведени от парламента с автобус. Последва полицейско насилие срещу протестиращите.

Главен секретар е на МВР от 9 май 2017 г.

В мандата на Маринов ще бъде избран изпълнителят на обществената поръчка, която предшественикът му Валентин Радев пусна на 20 август - за изграждане и поддръжка на системата за издаване на личните документи от поколение 2019 г., които ще са с биометрични данни. Бъдещият изпълнител трябва да изгради цялата система, а след това и да обслужва процеса по издаване на документите – доставка на бланките и транспортирането на персонализираните документи, както и обезпечаване на процеса софтуерно и хардуерно.
За всичко това МВР ще му плати 238 млн. лева.