Медиите и "кадифените ръкавици", с които ги пипат депутатите

Прокламираният като общ дебат за проблемите на медиите с цел създаване на медийно законодателство се ограничи предимно до обсъждане на законовите изменения, предложени от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Велислава Кръстева, Хамид Хамид и Йордан Цонев.

След едно отлагане днес комисията по култура и медии в Народното събрание организира дискусия с издатели и управители на медии „във връзка с“ предложените изменения в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Те бяха приети на първо четене, предстои безпроблемното им минаване и на второ.

Най-общо, с него депутатите от ДПС предложиха към Министерство на културата да се води регистър със собствениците на всички медии, в т.ч. така наречените скрити собственици – тези, които определят редакционната политика. Същото ще важи и за източниците на финансиране – от дарителски есемеси до банкови кредити.

В момента информация за собствеността имат задължение да депозират пред МК само печатните медии, а тези по Закона за радиото и телевизията – пред Съвета за електронни медии (СЕМ).

Предвидени са и санкции. Лице, което не подаде декларация или подаде такава с невярно съдържание, се наказва с глоба или имуществена санкция от 10 000 лева до 15 000 лева, а при повторно нарушение - от 20 000 лева до 30 000 лева.

Около този закон много се шумеше, най-вече защото неговият съавтор Пеевски сам притежава медии и през годините името му често се свързваше като „скрит собственик“ на редица извън официалното му „портфолио“. Днес участниците в срещата обаче демонстрираха съгласие по почти всички въпроси, свързани с текстовете на ДПС.

Проверители на факти

Участие в дискусията взе еврокомисарят по цифровата икономика Мария Габриел, която анонсира създаването на кодекс между медиите, рекламодателите, социалните мрежи и неправителствения сектор като мярка в борбата с дезинформацията. През декември Европейската комисия ще направи анализ и ако установи, че отчетените резултати не са задоволителни, „ЕК ще излезе с предложения от законодателен характер“.

Габриел каза още, че целта на Комисията е да създаде и независима европейска мрежа от „проверители на факти“. Ангажименти обаче не ѝ позволиха да остане на дискусията.

Критично за „закона Пеевски“ се изказа Весела Вацева, председател на Българската асоциация на регионалните медии. Тя изтъкна това, което бе една от основните критики към предлаганите текстове изобщо – че на Министерството на културата се вменяват дейности, с които би трябвало да се занимават други институции – като Търговския регистър по отношение на собствеността. "На МК се вменява и да казва кои пари са лобистки и кои не“, посочи Вацева.

Няма кого да съдиш

За собственика на сайта OFF News Владимир Йончев предложените изменения изобщо нямат място в закона за депозиране на печатните произведения. Но все пак открои друг проблем - при копирането на съдържание от т. нар. фалшиви сайтове. Идеята на Йончев бе ГДБОП да установява кой е крайният собственик на фалшивата медия, за да може засегнатото лице да я съди. А ако ГДБОП не може да открие собственикa - да блокира страницата.

„“Тесла“, „Секира“, „Бръмбар“ и т. н. ни копират съдържанието. Когато отида при Явор Колев (началник на сектор киберсигурност в ГДБОП, б.р.) и искам да му се оплача, искам да съдя този сайт за плагиатство, ми казват „няма кого да съдиш“. Искам да знам кое е крайното лице“, посочи Йончев.

Отвърна му Велислава Кръстева – само че името на закона щяло да бъде приведено в съответствие с направените в него промени.

Кристиян Коев, който наскоро оглави медиен „клъстер“ пък поиска на принципа на СЕМ да се направи комисия, която да защитава обществения интерес – т.е. да следи за фалшиво съдържание.

„По Конституция има разделение на властите, ако сметнем, че медиите са четвърта власт- това е нужно. МК да бъде изключено от уравнението, защото е представител на държавата, а тя не трябва да регулира медиите – може да има обвинения в цензура“, смята флейтистът, прочул се и като антипротестиращ при протестите срещу кабинета „Орешарски“.

Пипайте с кадифени ръкавици

От Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в лицето на Симона Велева пък посочиха, че финансовите санкции, предвидени в проекта са необосновано високи и малките медии могат да бъдат сериозно ударени.

„Кой и как ще установява разграничението между собственика и лицето, което определя редакционната политика?, попита тя.

И постави още един проблем, в случая свързан с новия регламент за защита на личните данни - GDPR – как личните данни на хората, пуснали един есемес като дарение например ще бъдат оповестявани публично.

След което призова депутатите с цитат от един от доайените на административното право Петко Стайнов:

„Народното събрание не трябва да е ковачница, в която се коват законите, а трябва да е лаборатория, в която работят най-способните химици и пипат с кадифени ръкавици“.

Зина Трифонова от Управителния съвет на БНТ пък постави въпроса с липсата на регулации в онлайн сектора на фона на свръхрегулациите за телевизиите и радиата.

“Има сектори без никаква регулация и законова регламентация на дейността си – това на практика е нелоялна конкуренция. Не може едни играчи на пазара да са поставени при много сериозни изисквания и условия, а за други – да няма никакви изисквания към тях“, посочи Трифонова.

Това обаче донякъде ще намери своето разрешение в бъдещите директиви за авторското право и за аудио-визуалните изкуства. С втората на СЕМ ще се вмени да следи и видеосъдържанието в сайтовете.

Не е панацея

Теодор Захов от Съюза на издателите в България (СИБ) пък посочи, че „законът Пеевски“ има нелош замисъл, но и не е панацея.

„Когато законът беше внесен, на нас ни изглеждаше като целенасочена акция да се оспори, че г-н Пеевски контролира голяма част от пазара, в т. ч. на разпространението. Добрата новина е, че между двете четения голяма част от нещата са коригирани. Това не прави закона панацея“, посочи Захов.

И изброи някои недостатъци, в т.ч. твърде високите прагове на глобите, особено що се отнася до малките медии.

„Не е тайна, че издържането на медии в България е много трудно. 80% от онлайн рекламата отива в гугъл. Похвално е да се знае откъде идва финансирането, но никой закон не може да реши проблема с финансирането кеш. Този закон обаче не може да бъде считан за завършен процес. МК не изглежда като орган, който трябва да се занимава с тази регулация. Да приемем, че оттук насетне всичко ще изглежда една идея по в бяло“, допълни Захов.

Главният редактор на „Монитор“ (вестник и сайт, чийто издател е Пеевски) Любомира Будакова отчете „промяната към добро“, която били претърпели от АЕЖ и СИБ. И изказа положително становище по закона:

„Когато говорим за битката срещу фалшивите новини, говорим за професионализъм. Да не тръгнем да съжаляваме малките сайтчета, които не само пускат тези информации, но и ни копират. Кой говори през медиите е най-важното", каза тя.

И все пак - кой?

Критично бе становището на Министерство на културата. То бе изразено веднъж писмено, а сега и от зам.-министър Румен Димитров. По думите му „предлаганата нова парадигма поставя МК във функция на наблюдение на всички медии, но това не му отива“.

Димитров предложи да два нови независими органи, които да събират информацията за собственост и финансиране, депозирана от медиите.

Подкрепа МК видя в лицето на председателя на правната комисия в парламента Данаил Кирилов, въпреки че бил изненадан от становището на министерството. Кирилов посочи, че между първо и второ четене трябва да се реши към коя институция ще се води този регистър, както и „как ще стане връзката от регистъра към евентуалната санкция“.

По проблема, поставен от Владимир Йончев – за непосочените издатели – последиците за втория трябвало да бъдат заличаване (което няма как да стане в публичните блог платформи, б.р.). „Мисля че е справедливо, но не знам дали това отговаря на европейския стандарт“, все пак допълни Кирилов.

Съвносителят на проекта Йордан Цонев обаче настоя МК да приема декларациите.

„Министерство на културата се явява депозитар, трябва да съхранява информацията. Санкцията касае тези, които не подават декларация. Вие виждате, че няма декларация – има глоба“, посочи Цонев.

Ако при разпространението министерството забележело, че има над 1/3 собственост в едни ръце – трябвало да сезира Комисията за защита на конкуренцията, за да извърши тя анализ има ли концентрация.

Така пак не стана ясно а) как Министерство на културата ще установява кой е скритият собственик на дадена медия; б) как ще проверява вярно или невярно е съдържанието в една декларация, за да сезира КЗК, НАП и пр.

„От предпазливост не искахме да сваляме кадифените ръкавици. От тези по-кадифени ръкавици, ако смятате, че има – ОК“, сложи край на дискусията Йордан Цонев.