Лятната ваканция свърши и медийното законодателство отново влиза в дневния ред на депутатите. Тази седмица по инициатива на председателя на комисията по културата и медиите Вежди Рашидов ще се състои дискусия по законовите изменения, направени от народния представител от ДПС и собственик на медии Делян Пеевски. 

Както е известно, в началото на февруари Пеевски и колегите му от парламентарната група Велислава Кръстева, Хамид Хамид и Йордан Цонев внесоха промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, свързани с прозрачността на собствеността на медиите. 

Пеевски и компания дори поискаха да се обявяват собствениците в сянка - т.е. не официално посочените според Търговския регистър лица, а тези, които определят редакционната политика (ако има такива). Най-общо от ДПС искат всички медии, без изключение, да отчитат собственост и източници на финансиране. Това ще важи и за разпространителските фирми.

"Законът Пеевски" дълго време отлежава в деловодството на Народното събрание и беше гласуван чак на 4 юли. Подкрепиха го от ГЕРБ, Обединени патриоти и ДПС. 

Депутатите дадоха и максимално дългия срок за внасяне на предложения по текстовете - четири месеца - до 3 септември. Оказа се, няма много желаещи да участват в процеса.

Какво прави правителството

Дискусията е насрочена за четвъртък в сградата на Народното събрание и е отворена за всеки, който иска да вземе отношение по темата. Становища в 4-месечния срок са изпратили само от Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" и новосформираната организация Клъстър за свободно слово, медии и журналистика с председател Кристиян Коев (познат като антипротестиращ при протестите срещу кабинета "Орешарски").

По-любопитно обаче е какво прави Министерският съвет по анонсираното от самия премиер Бойко Борисов написване на медийни правила. 

Както е известно, буквално дни след като депутатите от ДПС оповестиха проекта си, на заседание на кабинета Борисов внесе собствена точка в дневния ред - и тя гласеше: да се възложи на работна група от министерствата на културата, икономиката и финансите да изготви законодателство за изсветляване на собствеността и финансирането на медиите. 

Макар и основната цел на текстовете и на депутатите, и на кабинета да е една и съща, правителството все още не е оповестило своя вариант на "изсветляване" на пазара. 

Междувременно проектът на Пеевски получи одобрението на Комисията за защита на конкуренцията, а Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество излезе с решение след сигнал, че депутатът не е в конфликт на интереси като законодател и собственик на вестници.

В същото време, видно от гласуването на първо четене, "законът Пеевски" ще бъде приет и на второ със същото мнозинство от депутати на ГЕРБ, ОП и ДПС. Подкрепа може да дойде и от народните представители от "Воля" на Веселин Марешки, които в по-голямата си част се въздържаха при юлското гласуване. 

Така на практика отвсякъде бе постлан пътят към приемането на предложенията на ДПС.

Предложение

Все пак депутати от управляващото мнозинство споделят, че работната група в МС пише медийни текстове, колкото и апокрифни да остават те. Според тях текстовете до голяма степен преповтаряли стари предложения на Съюза на българските журналисти (СБЖ) - отпреди две години.

Едно от предложенията на СБЖ бе и обществените, и частните, и регионалните медии да си поделят процент от републиканския бюджет, като сумата се разпределя и контролира от обществен съвет, в който не участват представители на изпълнителната власт.

Така и регионалните медии, които са на ръба на оцеляването, ще успеят да изплуват - бе мотивът. Имаше искане и за регламент за прозрачност на собствеността. Друга от идеите бе да се регламентира ясно държавното субсидиране на медии, за да е ясно разпределянето на субсидиите както за обществените медии, така и приходите от държавна реклама. Сред исканията бе и да не се допускат до държавно и европейско финансиране редакции, които не са подписали Етичния кодекс.