На 3 октомври 1990 година, след 40-годишно разделение, Федерална република Германия и Германската демократична република най-сетне се обединяват. Това историческо обединение става възможно едва след падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 година. Какво се случва с "двете Германии" днес - на 3 октомври 2018 година.

28 години след Обединението различията още не са се стопили. Но не по всичко Западът е в по-добра позиция.

Това, по което източната част на Германия продължава да изостава, са големите концерни, заетостта сред по-младите хора и равнищата на заплащането. Изводът е от поредния годишен доклад за развитието на процесите в двете части на страната, който пак за пореден път констатира, че Изтокът все още има какво да наваксва. Но и – че по някои показатели ситуацията там е по-добре, отколкото в някогашната Федерална република.

В структурен план източните провинции продължават да изостават що се отнася до изследователската активност и приложението на иновациите. Освен това далеч по-слабо е застъпена интернационализацията, което се отразява както на ефективността на производството, така и на размера на заплатите. Драматичният спад в раждаемостта от началото на 90-те години, както и масовата миграция от Изток на Запад вече са в миналото, но и днес оказват своето влияние – най-вече спрямо броя хора в трудоспособна възраст.

Същевременно застаряването настъпва по-рано, отколкото в западните провинции – все обстоятелства, които не допринасят за уеднаквяването на икономическия потенциал и на условията на живот. Поради това структурните слабости на Изток продължават да са на вниманието на правителството, което не се е отказало да ги отстрани.

Напредъкът обаче също е факт – например що се отнася до пазара на труда. Ако в началото на 2000-та година разликата в нивата на безработица между Запада и Изтока е била над десет процента, през 2017-та е само 2,3. Като положителен се оценява и фактът, че половината от работещите в източната част на Германия са жени – т.е. съвместяването на семейството и професията е много по-достъпно, отколкото на Запад.

Да – различията в заплащането остават и в източните провинции то е по-ниско. Но пък в нетните доходи няма толкова големи амплитуди, каквито се срещат в западните части на Германия.

„На „новите“ провинции трябва да спре да се гледа единствено и само като на проблем“, казва въз основа на данните от доклада пълномощникът на Федералното правителство по развитието на източните територии Кристиан Хирте. Той подчертава, че като цяло икономиката в източна Германия се развива успешно и не би трябвало да е източник на недоволство от условията, в които живеят хората в тази част на страната. Още повече, че тя не е единственият фактор, оказващ влияние за не най-оптимиситчните нагласи сред източните германци – политиците би трябвало да докажат, че се отнасят сериозно към техните грижи, да се вслушат в тях и да им предложат перспектива, настоява Хирте. И специално изтъква, че това би могло да стане чрез по-активното присъствие на представители на новите провинции на най-високо държавно равнище и в медиите – нещо, което за момента ни най-малко не е факт, дори и в самите „нови“ провинции.