Парламентът прие на първо четене два проекта за промени в закона за вероизповеданията. Първият е внесен от ГЕРБ, БСП и ДПС. Той въвежда забрана религиозните общности и институции да получават финансиране от чужди държави и лица, както и контрол от страна на държавата върху финансирането.

Предлага се и нов модел на финансиране на вероизповеданията - държавна субсидия за тези от тях, към които принадлежи не по-малко от 1% от населението на страната. На този критерий отговарят само православните и мюсюлманите. Останалите вероизповедания ще получават субсидия по досегашния ред.

Предлага се размерът на субсидията да се определя по модела на финансиране на политическите партии, като максималният размер на субсидията е 15 млн. лв. на вероизповедание, а заплатата на свещенослужител се приравнява на заплатата на учител.

Вторият законопроект е внесен от "Обединени патриоти". В него законово се определя понятието "религиозен радикализъм". Предлагат се промени във финансирането, регистрационния режим, обучението в средните и висшите духовни училища и административните санкции. Промените включват допълнително финансиране на религиозното образование в училищата, както и възможността по утвърдени от МОН програми да бъдат осъществявани образователни дейности от вероизповеданията.

Нека със закона за вероизповеданията да противодействаме на радикалния ислям, но да не пречим на традиционните вероизповедания в България, които спазват законодателството. Това каза Николай Тишев (БСП). Той специално коментира забраната за чужди граждани да проповядват в страната.

"Това ще удари и католическата църква. На много места в католическите църкви в България служат чужди граждани. Така че трябва много внимателно да отсеем сухото от суровото", изтъкна Тишев.

Васил Антонов (БСП) декларира, че партията ще подкрепи и двата законопроекта на първо четене. Той обаче призова текстовете да се прецизират между двете четения и допусна, че ако това не се случи, то социалистите биха могли да гласуват "против".

Зам.-шефът на ГЕРБ и лидер на парламентарната група Цветан Цветанов изтъкна променящата се среда за сигурност в Европа. Според него промените в закона ограничават възможността за външно влияние на други държави върху вероизповеданията в България.

"Много са правителствата и парламентарните мнозинства, коментирали темата за вероизповеданията, но никой не е намирал политическа воля да осигури необходимия държавен ресурс, за да се финансират вероизповеданията в България. Постигнатият консенсус даде възможност да отворим една дискусия, която отсъства от 1990 година. На срещата, на която присъстваха част от вносителите и представители на БПЦ, за съжаление отсъстваха колегите от БСП. Искам да ги успокоя. Ангажиментът, който поехме пред БПЦ, е, че работната група ще бъде с максимално дълъг срок - 21 дни, за да могат да бъдат чути всички мнения", каза още Цветанов.

Той благодари на БСП за подкрепата, но изтъкна, че лидерът на партията Корнелия Нинова отсъства от заседанието.

"За мен няма по-важно от това да отговорим на очакванията на вероизповеданията в страната. Когато народните представители имат своя парламентарен ангажимент, по такива ключови закони да отсъстват от заседание, това означава, че те не уважават избирателите си. Нека да се обърнем и към президентството и те да изпратят свой представител. До момента те не участват по никакъв начин в тези дебати. Смятам, че хубаво би било да изпратим писмо и да призовем експерти от президентството да се включат, за да може действително да облечем със съдържание казаните думи за постигнатия консенсус", каза Цветанов.