Третомандатният Бойко Борисов съвсем му изпусна края на едноличните обещания - този път да се плащат заплатите на свещенослужителите. Да не би с омбудсмана Мая Манолова да са в конкурс по добротия? 

Извън шегата - вече става прекалено. "Прикачването" на двете най-големи вероизповедания - православното, което е традиционно по Конституция, и на мюсюлманското, към бюджетното кранче не е заради това, че някой във властта чува "тръбите на Последния ден" и мисли за вечното спасение.

Рационалното и не в публичен интерес обяснение е простичко - политическо влияние. Нищо, че по Конституция "религиозните институции са отделени от държавата", а "религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели". 

В Гърция например също се плащат заплатите на близо 10 000 свещенослужители на гръцката православна църква. Въпреки че темата предизвика сериозни разногласия в гръцкото общество, значително по-религиозно от българското, където храмовете се пълнят по Коледа и Великден, и до днес заплатите се плащат. Независимо от бюджетните кризи, драконовски бюджетни съкращения и заеми от близо 310 милиарда евро за последните 10 години.

Това започна при консерваторите от "Нова демокрация". И въпреки че по онова време радикалната левица СИРИЗА ги критикуваше, кабинетът на Ципрас продължи практиката.

"Гръцките политици дадоха на църквата имунитет от данъчно облагане. Тази връзка даде на политиците по-голяма политическа власт, по-голяма аудитория и избирателна база. Но в същото време държавният бюджет губи важен източник на приходи и това води до дефицит", заяви през 2011 г., когато кризата владееше Гърция, депутатът от СИРИЗА Константинос Захаридис.

Тогава в Гърция набра сила и популярност инициативата 'Tax The Church', но въпреки това, както и в България, но и в повечето европейски страни, вероизповеданията са освободени от данъци. И както и в България не се допуска външен одит.

Няма основателна причина в 21 век църквата да зависи от държавата и публичните данъци. В България субсидията за 2018 г. за регистрираните вероизповедания, в т.ч. и Българската православна църква, е скромна сума - 5 милиона лева. С тези средства се подпомагат православни църковни общини в чужбина, ремонтират се храмове.

Парите са наистина малко. Но от друга страна, според Закона за вероизповеданията: чл. 23. (1) Регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди. (2) Сделките по ал. 1 не са търговски по смисъла на Търговския закон.  

Чл. 25. (1) Държавата може да подпомага и насърчава регистрираните по този закон вероизповедания за осъществяване на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения при условия и по ред, определен в съответните специални закони.

Църквата получава приходи от гробищни паркове, наеми от ресторанти, от паркинги, заведения, каквито има в и към повечето големи храмове и манастири у нас, които са и туристически обекти. Не плаща данъци върху тях. Има приходи от имоти, от земи, а само от свещоливницата се твърди неофициално, че са над 20 милиона лева годишно.

Да сте чули за ревизия на Светия Синод - или финансов одит, макар че опция за такъв е предвидена по закон? Някой знае ли колко изобщо печели Българската православна църква? 

Имаше една закана в първия кабинет на Борисов от тогавашния данъчен №1, но тогава чухме твърде много обещания, включително и за проверки на едни сметки в "Креди Суис" от един швейцарски диск. А за обещанията на властта, както знаете, гравитацията не е в сила.

При толкова сериозни приходи, свещенослужителите в БПЦ са държани на мизерни заплати, под минималната. Ако са в по-богата енория - добре, защото приходите от "треби" там са високи, и макар да се заделя за Синода, пак остава за разпределяне.

Но в бедни райони, където погребенията са скромни, че и без опело, кръщенета и освещавания на офиси има рядко, както и сватби? Добре би било да проверим в колко от 140-те църкви, обновени с над 50 милиона лева от Програмата за развитие на селските райони в първия кабинет на Борисов, има свещеници.  

В действителност именно заради тези хора, мнозина от които вършат своето дело със самоотверженост и вяра, има нужда от някакъв контрол и проверки на приходите. А точно това Борисов обеща да няма, защото изглеждаше твърде притеснително за синодалните старци: "Никой никога не е мислил доходите на свещениците да бъдат взимани, събирани или проверявани".

Що се отнася до мюсюлманското вероизповедание там има един особено важен - и нерешен от години въпрос, за който Борисов е наясно. Висшият ислямски институт да бъде лицензиран като висше учебно заведение, за да не учат български мюсюлмани за духовни пастири в Саудитска Арабия например. Това искат от мюсюлманското вероизповедание. А въпросът е обвързан и с втора джамия в София, за която има и парцел в Малинова долина - и вероятно и затова си виси още откакто Борисов беше столичен кмет.

Разбира се, има и още едно обяснение за... добротията. Ние всички вкупом се уморихме да обичаме Борисов. Началника - не.