Георги Шопов е председател на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) и управител на "Тобо Груп". По образование е строителен инженер, завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия. Работил е като проектант, инвеститорски контрол и изпълнител.

- Г-н Шопов, Националната асоциация на строителните предприемачи съществува вече почти две години. Как оценявате работата си до момента?

Като браншова организация в този значим за обществото сектор, успяхме да провокираме диалог по едни от най-наболелите теми. От своето създаване участвахме в редица законодателни инициативи – внесохме становища по Закона за застрояване на Столична община, новата наредба за начина за реда на провеждане на местен референдум в община „Младост“, изразихме позиция по Националната жилищна стратегия. Работим съвместно с администрацията, други професионални организации, участвахме в различни работни групи. За този кратък период успяхме да се утвърдим като професионално сдружение, активен участник в обществения диалог и представител на водещите строително-инвестиционни компании. Показателен e фактът, че за малко повече от година членовете на НАСП се увеличиха с 50%. Това доказва доверието към нас и желанието на предприемачите за съществени промени в системата на работа.  

- Асоциацията е внесла предложения за промени в ЗУТ. За какво се отнасят и кога очаквате те да бъдат разгледани?

На първо място, ние като предприемачи искаме прости и ясни правила, по които да може да се регулират и застрояват територии. По този начин ще се избегнат субективните фактори при тълкуванията на текстовете, правилата за строителство трудно ще бъдат заобикаляни и ще се прилагат еднакво за всички. Преди да бъдат приети от цялото общество, те трябва да се подложат на обсъждане, за да не се поражда излишно напрежение при започването на всеки нов обект.

За съжаление сме свидетели на твърде много промени „на парче“ в Закона за устройството на територията. Видимо е, че по този начин няма как да постигнем дългосрочни резултати. За последните промени в проекта са създадени две работни групи - в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в Камарата на строителите. НАСП  работи заедно с КСБ. За нас е важно законът да се раздели на 3 отделни - за градоустройство, за проектиране и за строителство. Трите направления на инвестиционния процес са много различни и когато съществуват в един закон, го правят тромав и тежък.

Настояваме да се опростят процедурите, изисквани със закона, с цел по-точното им и бързо прилагане. Т.е да има точно разписани срокове за извършване на всяка процедура от страна на администрацията и възможност за персонални санкции при неспазване на сроковете. Затова администрацията трябва да бъде разтоварена от съгласуване на проектите във всичките им части и да се концентрира върху проверка за спазване на градоустройствените показатели.

­- До каква степен според Вас браншовите организации като НАСП влияят на бъдещето на сектора?

Само по себе си създаването на професионално сдружение във всеки един сектор на икономиката представлява предизвикателство. Ясно е, че компаниите, които членуват в Асоциацията, всъщност са конкуренти едни на други. Обединявайки се, ние надхвърляме интересите на собствения си бизнес, в името на подобряването на средата. НАСП не се използва за лобиране по конкретни обекти и казуси. Ние търсим работещи решения за сектора. Те могат да бъдат постигнати чрез законодателни промени и именно ние като представителна структура можем и трябва да инициираме необходимите действия.

Промените, за които настояваме, не касаят само нас като предприемачи. В дългосрочен план те ще окажат влияние върху цялото общество. Защото жилищното строителство е един от двигателите в икономиката – осигурява трудова заетост, генерира доходи към държавния бюджет и разширява предлагането на пазара на имоти, с което се повишава достъпността на жилищата.

­­­- Какви са приоритетите на НАСП за 2019 г.?

Ще работим активно за облекчаване на административната тежест в строителството. Сложната и неработеща нормативна база сериозно затруднява сектора. Времето за реализиране на един инвестиционен проект често не отговаря на съвременната динамика. А последствията от забавянията се плащат от крайните клиенти, заради оскъпяването на продукта при по-високите разходи за изпълнението му. В днешно време е недопустимо толкова малко административни услуги за строителите да се изпълняват по електронен път. Това е още един въпрос, по който ще търсим решение през следващите месеци.

Занапред искаме да наблегнем и върху промяната на общественото мнение относно строителните инвестиции. У нас се гледа негативно на почти всяко строителство, но зад всеки един строеж има две страни. Ясно е, че за определено време живущите в района ще трябва да приемат шума и мръсотията. След този период обаче идват и ползите – обновяване на сградния фонд, развитие на строителството и много свързани бизнеси, плащане на данъци и осигуровки. Затова всички процеси трябва да следват планове, които да подлежат на публично обсъждане. Те са общественият договор между гражданите, управлението и инвеститорите.