8 страни от ЕС настояха днес да бъдат одобрени санкции срещу извършителите на кибератаки.

Това стана по време на Съвета „Външни работи“ в Люксембург. България е представена от вицепремиера и външен министър Екатерина Заариева.

Групата, която поиска санкциите за авторите на кибератаки, е предвождана от Холандия. Останалите са Великобритания, Финландия, Дания, Литва, Латвия, Естония и Румъния Те призоваха за спешно създаване на правна рамка, която ще позволи да се вземат наказателни мерки срещу компютърните пирати.

„Отсъствието на твърди международни действия създава усещането, че кибератаките ще остават безнаказани“, се заква в тяхна обща позиция, цитирана от АФП.

Те искат предложението да бъде обсъдено на Европейския съвет в Брюксел,който ще се състои на 18 и 19 октомври.

Дипломатически източник заяви, че всички са съгласни да се наложат санкции, но най-напред трябва да се разберат за правната рамка, тъй като възникват много въпроси като доказването на отговорността за дадена атака.

Същевременно външните министри одобриха днес нов режим за санкции срещу нарушителите на Международната конвенция за химическите оръжия. ЕС вече ще може да санкционира „лица и компании, замесени в разработването и използването на химически оръжия където и да било, независимо от националност и местонахождение“.

Друга обсъждана тема бе Либия. Първите дипломати на страните от ЕС призоваха за трайно примирие между враждуващите фракции. Те потвърдиха подкрепата си за усилията на специалния представител на ООН Гасан Саламе за напредък в политическия процес и създаването на необходимите условия за провеждането на президентски и парламентарни избори.

Върховният представител на ЕС за външните работи и политиката за сигурност Федерика Могерини повдигна и въпроса с изчезването на саудитския журналист Джамал Хашоги в Турция. Тя се надява въпросът да бъде изяснен докрай със съдействието, което вече оказват саудитските власти.

След Съвета се проведе Годишната среща на министрите на външните работи от ЕС и страните от Източното партньорство. Участниците направиха преглед на изпълнението на 20-те цели за 2020 г., приети миналата година.

Екатерина Захариева изтъкна стратегическия интерес на ЕС от изграждането на демократично, стабилно и проспериращо пространство на Източното партньорство. Тя обърна внимание на значението на разширяването на Европейската транспортна мрежа към шестте партньора и укрепването на енергийната свързаност.