Сред неизброимите иронични моменти на преговорите за Брекзит, този трябва да е един от най-впечатляващите. Твърдите британски националисти в Северна Ирландия могат да постигнат това, което 30 години размирици не успяха – вот за обединение на Ирландия.

Почти година преговорите между Обединеното кралство и Европейския съюз продължават да буксуват заради Ирландия. Брюксел и Дъблин желаят да защитят целостта на подписаното през 1998 г. споразумение "Голям Петък". То постигна мир в Северна Ирландия и предотврати издигането на твърда граница между „севера“ и останалата част от острова.

Позицията на Великобритания е много по-комплексна. Министър-председателката Тереза Мей заяви, че няма да подкрепи споразумение, което може да раздели Северна Ирландия от останалата част на Обединеното кралство. Въпреки това, спекулира се, че е склонна да подкрепи регулаторна граница в Ирландско море.

Това няма как да бъде прието от Демократическата юнионистка партия (ДЮП), британските националисти от Северна Ирландия, на които Мей разчита, за да си осигури мнозинство в парламента.  Лидерката на партията, Арлин Фостър, е подчертавала многократно, че няма да подпише сделка, която разделя Северна Ирландия от Великобритания.  

Стратегията на ДЮП досега е била да заплашва Консервативната партия на Мей, че ще оттегли подкрепата си, което предизвика остър отпор и конфликти в редиците на консерваторите.

Ако изследваме заедно всичките гореизброени елементи, непреодолимо ще достигнем до заключението, че Брекзит би бил много по-лесен за британците, ако Северна Ирландия гласува за отделяне от Обединеното кралство и за присъединяване към останалата част от острова – възможност, която е въплътена в "Голям петък". Тя допуска извършването на "гранично допитване" и би позволило обединяване при наличието на одобрение от мнозинството.

Вероятността това да се случи се повишава с всеки изминал ден. Докато някои твърдят, че ирландските републиканци използват Брекзит само като прийом в кампанията си, истината е, че те не са задължени да го правят.

Гражданите на Ирландия, Северна и Южна, гласуваха за споразумението "Голям Петък", като целяха да постигнат мир след 30 години насилие. Договорката е важна за защитата на гражданите. Фостър, чиято партия се противопоставя на споразумението, твърди, че то не е неприкосновено. Това създава чувство за несигурност у хората.

Фундаменталистко-християнският поглед на ДЮП също не се подкрепя от мнозина граждани на Северна Ирландия, които възприемат обществото на южните си съседи като модерно, плуралистко и приобщаващо. Общество, което е приело референдуми за равенство при браковете и права за възпроизводителността – права, които влизат в разрез с идеите на ДЮП.

С намаляващото въздействие на Католическата църква в Северна Ирландия, старият страховит фактор: "Свещеното право - Правото на Рим", е изоставен.

Това дори не взима под внимание икономическия растеж, по-високите надници и промишлената продукция в Републиката. Една Обединена Ирландия, в която средната годишна заплата е 45 000 евро, вместо 30 000 евро, привлича вниманието на много юнионисти.

Изглежда сякаш британското правителство се е отказало от "севера".

Десетилетия наред Консервативната и Юнионистката партии не направиха нищо, за да разрешат проблемите на Северна Ирландия. Пренебрегването и липсата на инвестиции в инфраструктурата оставиха северната част на острова с твърде малко железопътни линии и две магистрали, които свършват на средата на нищото. Транспортната инфраструктура не е достатъчна, за да привлече инвестиции отвън, които биха могли да съживяват "загиващия" индустриален сектор.

Двете електрически централи в Северна Ирландия бяха изоставени и сега са почти неизползваеми. В момента съществува единен пазар на електроенергия на острова, като при Брекзит мнозина от северняците се страхуват, че ще "останат на тъмно".   

Двайсет и една години след подписването на споразумението "Голям Петък" няма нито действащо Народно събрание в Стормонт (сгради, в които се помещават правителството и парламента в Белфаст), нито някакви призиви или инициативи от страна на държавния секретар - Карен Брадли за активна работа на институциите.

Въпреки всичките доскорошни заявки, че Северна Ирландия е неотделима част от Обединеното кралство, очевидно е, че единственият "алчен стратегически и икономически интерес" на Тереза Мей е удължаването на живота на правителството.

Нещо повече, предвид настоящото мрачно настоение спрямо Брекзит, лесно може да се предположи, че много от лидерите сред консерваторите биха мълчаливо подкрепили провеждането на "гранични допитвания" - само и единствено да се прекратят "спирачките" на Брекзит.

Начинът, по който ДЮП третира Брекзит, напомня паметното изказване на Едуард Карсън, бившият лидер на юнионистите, който по време на дебат в Уестминстър през 1921 г. изрече следните думи:

"Оказах се голям глупак. Бях една кукла, както и Ълстър, както и Ирландия, в една политическа игра, която помогна на Консервативната партия да се добере до властта".

Това може и да е добре дошло за ДЮП. Но останалата част от Северна Ирландия най-вероятно мисли по съвсем различен начин.

Коментарът е на Патрисия Мак Брайд, адвокат и политически анализатор, за "Политико", откъдето го препечатваме с малки съкращения. Заглавието е на Клуб Z.