Прави ли се наука в България? Да, и често от най-младите учени, дори такива, все още борещи се за бакалавърската си степен.

Микаела Станчева, Ася Николова и Славена Тодорова са студентки в Софийския университет, специалност “Молекулярна биология”, но освен с тежката програма на Биологическия факултет работят и върху проект за международното състезание по синтетична биология iGEM (International Genetically Engineered Machine), провеждано всяка година в Бостън, Масачузетс, САЩ.

Проектите за iGEM са нови научни разработки на базата на синтетични ДНК части и естествени генетични компоненти, с които всеки отбор разработва някакъв обществено значим проект. България ще участва за трета година в състезанието.

А Микаела, Ася и Славена ни разказаха повече за своя проект:

Какво представлява състезанието iGEM?

Микаела: Идеята е една група от хора - независимо дали са ученици в гимназията, студенти или колектив от вече реализирали се млади учени, да се съберат и да създадат един реално работещ научен проект, от самото начало до самия край, включително набиране на спонсори и представяне на резултатите пред обществото. Последният етап е защитата на извършената работа на финалите в Бостън, което на нас ни предстои.

А върху какво работи българският отбор?

Славена: Нашият проект е концентриран върху създаване на система за детекция на различни мутации, водещи до развитието на генетични заболявания. Избрахме да работим със заболяването муковисцидоза, тъй като това е най-разпространеното генетично заболяване в България и в Европа като цяло. Ще използваме системата CRISPR/Cas9.

Ася: Ще разработим една система, която може да дететктира специфична ДНК-последователност. Така ще може да се разбере, дали определена мутация, която причинява дадено заболяване, е налична в дадена проба. Това ще позволи откриването на самото заболяване по-ефективно, по-бързо и в по-ранен стадий, което е много важно за пациентите.

Ще ни разкажете ли повече за заболяването муковисцидоза?

Микаела: При муковисцидозата в ДНК на даден човек настъпва мутация, която води до грешка в един важен белтък. Основен и най-фатален резултат от това е натрупването на жилав гъст секрет в белите дробове. Опитваме се да се преборим с проблема с късната детекция на това тежко състояние, който за съжаление се проявява често в България.

Колко хора боледуват от това заболяване?

Ася: Носителите на мутацията са 1 на всеки 33, в Европа - 1 на всеки 25.

Славена: Това не означава, че всеки от тях е болен, а че носи този дефект, който може да предаде на потомството си.

Какви задачи ви предстоят сега?

Микаела: Предстои ни да нанесем финални щрихи на нашия проект, дори днес след учебните ни занятия. След това ще изпратим готовия проект. После идва подготовка и заминаване за защита на резултатите на “Голямото джамборе”, както се наричат финалите в Бостън. Там ще защитим своята работа като изнесем презентация и представим научен постер.

И след това, в най-добрия случай?

Славена: Да си намерим спонсори, които харесват нашия проект и са готови да го финансират, за да продължим работата по него.

Това в България ли ще стане?

Микаела: Много зависи - сложно е в света на науката, защото спонсорите имат много сериозни изисквания. И да видят, и да не видят потенциал в нашия проект, ние ще продължим да работим по него на локално ниво според нашите възможности. А може да се наложи и работа в чужбина.

Какъв всъщност е състезателният елемент в iGEM?

Славена: Сега покриваме определени научни критерии, които са за съответния медал - златен, сребърен или бронзов. Не е само проекта, а и много други неща, които сме правили като колаборации с други отбори, както и различни социални кампании.

Ася: Всъщност, България първата година получава бронз, втората сребро, и сега очакванията са големи....

Значи от вас се чака злато? Има ли други български отбори?

Славена: Не, само един е. Дори сме от малкото отбори от източна Европа.

Микаела: Всъщност да популяризираме науката, да запознаваме хората с нашия проект, да получаваме обратна връзка и да я интегрираме в нашия проект - това са основните човешки практики по дефиницията на iGEM.

Технологията, доколкото разбирам, може да се ползва и за детекция на други заболявания?

Славена: Да, дори и не само за генетични, но и за бактериални и вирусни инфекции. Имаме идея след това да работим с ХИВ - вируса на СПИН. И сега има тестове за него, но малко хора биха се престрашават да отидат и да си направят тест.

Ася: Всъщност точно заради това - престрашаването... идеята на системата е да бъде достъпна за хората. Проектът ще позволи на хората сами да си направят теста и да не се притесняват, че някой може да разбере за заболяването им. Което е важно за заболявания, които водят до стигматизиране, като ХИВ.

Микаела: Проектът ни на най-базово ниво представлява, да речем, нещо подобно на тест за бременност – веднъж реализиран, всеки ще може да го закупи и да си го занесе вкъщи. Използва го, като сам вкарва свой генетичен материал. Той става субстрат, основата, върху която може да работи системата CRISPR, която сме модифицирали така, че да разпознава конкретното заболяване. Ако в пробата се намери ДНК последователността, асоциирана с болестта, тогава тестът ще го отчете. Също като тест за бременност, но не с чертичка, а с цветове.

Това звучи като изключително елегантно решение. Защо никой не го е измислил досега?

Славена: И сега има генетични тестове, но не толкова достъпни. Принципът е ясен и вече експериментално доказан, но системата CRISPR трябва да бъде оптимизирана за конкретните заболявания, което изисква доста и специализирана лабораторна работа.

Окей, вие от какво се нуждаете, за да стигнете до Бостън?

Микаела: Нужна ни е стандартната финансова подкрепа, но и моралната подкрепа на нашите съмишленици и колеги.

Получавате ли я от Биологическия факултет?

Ася: Не можем да се оплачем, ръководството на факултета винаги ни е подкрепяло с голямо желание, но за съжаление възможностите им са ограничени.

Славена: От някои хора я получаваме, а от други - не.

Нека бъдем позитивни, разкажете ми за тези, които ви подкрепят?

Ася: Първо, нашите научни ръководители за трета година към отбора – гл. ас. д-р Славил Пейков от катедра Генетика на СУ и гл. ас. инж. д-р Борис Киров от Технически университет София. Веднага след тях идват колективът в София Тех Парк и лаборатория БиоИнфоТех, като тяхната помощ е безценна, тъй като ни дават възможност да работимт безвъзмездно по нашия проект с високотехнологично оборудване в една от най-добрите лаборатории в България. Основен поддръжник на трите български отбора до момента е и Студентски съвет при Софийски университет „Св. Климент Охридски”, без чиято помощ не бихме могли да се справим с големите такси за участие. Благодарим и на фирма Куестърс България, както и на всички останали компании и хора, които повярваха в нас през годините и ни подкрепиха финансово.

***

За да представят проекта си в Бостън, Микаела, Ася и Славена трябва да заплатят солена такса за участие и пътни разноски. Ако искате да помогнете на техния проект и българската наука, можете да го направите на следната банкова сметка:

За сдружение СНЦ Ай Джи и Ем България

No: BG35FINV91501216732479

BIC: FINVBGSF