В първия и засега единствен игрален филм “Gamer” на Олег Сенцов благодарение на таланта си в областта на компютърните игри младежът Алекс успява да напусне недолюбвания си роден град Симферопол на Крим. Проваля си и един ден се връща.

Филмът разказва за живота на Алекс – една история на отчаянието. Обратното – за самия Сенцов връщането в родния му град Симферопол би било осъществена мечта.

От четири години украинският режисьор се намира в наказателен лагер в Северен Сибир. В Москва той беше осъден на 20 години лишаване от свобода по обвинение за планирани атентати. Сенцов беше арестуван и отвлечен в Крим, където протестираше срещу анексирането на полуострова от Русия. Мечтата му е да се върне в Крим, когато е сложен край на руската окупация. А може би и вече не мечтае – нито за свобода, нито за Украйна. През май 42-годишният Сенцов обяви гладна стачка, за да привлече вниманието не само върху себе си, а върху съдбата на всички политически затворници в Русия.

Тежки здравословни поражения

Сенцов се превърна в глас на близо 70 украинци, които по политически причини и при нечовешки условия са хвърлени в руски затвори, казва евродепутатът от Християндемократическия съюз на Меркел Михаел Галер. Самият той гласува Сенцов да бъде отличен с наградата “Сахаров”. С този приз Европарламентът изпраща ясно послание към Москва, казва и евродепутатката социалдемократка Петра Камереверт и допълва:

“Ние не забравяме Крим и украинските граждани.”

В началото на гладната си стачка Сенцов обяви, че ако се наложи, ще гладува, докато се спомине. Когато след близо 4 месеца глад го заплашиха с насилствено захранване, в началото на октомври той сложи край на гладния си протест. Според семейството му здравето му е сериозно увредено. Почти всички органи били засегнати – черен дроб, сърце и дори мозъкът. Това оповести братовчедката на Сенцов Наталия Каплан. Според нея никой не би могъл да каже дали Олег ще оживее.

От отвличането му, ареста и присъдата филмови сдружения и ограганизации по човешки права, както и ЕС, Европейският съвет и САЩ се застъпиха за освобождаването на украинеца. Европейската филмова академия основа фонд, който да поеме разноските по защитата, както и да подпомага семейството му, най-вече двете му малки деца.

Не е ясно как Русия реагира на края на гладната стачка, нито на усилията Сенцов да излезе на свобода. Въпреки всичко присъждането на наградата “Сахаров” едва ли би могло да стане в по-подходящ момент. Този четвъртък в Москва започна пореден процес срещу друг недолюбван режисьор – Кирил Серебренников.

Задава се зрелищен процес

На руснака, който редом с дейността си като филмов и оперен режисьор, ръководи и московския театър “Горки”, е повдигнато обвинение за злоупотреба с държавни средства. От лятото на 2017 г. той няма право да напуска жилището си в Москва. Наскоро мярката му за неотклонение домашен арест бе удължена до 3 април 2019 г.

Кирил Серебренников.

Както по-рано при Сенцов, когато главният свидетел на обвинението оттегли показанията си, изтръгнати под натиск от разследващите, и критичният към режима Серебренников е заплашен от зрелищен процес, който най-вероятно ще приключи с дългогодишна присъда лишаване от свобода. Обвиняват го, че е получил субсидия за постановка, която никога не е била осъществена. При това са налице не само свидетелски показания на зрители, а и отзиви в печата за премиерата.

Докато Сенцов отложи плановете си относно следващ филмов проект, за да се ангажира с протестите през 2014 г. на киевския площад и след ареста му дори трябваше да се откаже от тях, Серебренников продължава да работи. Той обработи филма си “Лято” под домашен арест. През май т. г. лентата имаше впечатляваща премиера в Кан. На 8 ноември излиза на екран в Германия.

Във филма Серебренников показва възхода на руския рокер Виктор през последното десетилетие от съществуването на Съветския съюз. Внушението е, че през 80-те години на миналия век Санкт Петербург е бил по-свободен и креативен, отколкото днешна Москва.

Какви истории е искал да разкаже в следващите си филми Олег Сенцов, едва ли скоро ще узнаем. Най-вероятно и никога, ако не преживее наказанието си. Чрез наградата “Сахаров” обаче неговото политическо наследство ще живее.