Темата на нашата конференция на пръв поглед може да звучи изненадващо: "Евроизбори 2019 г. – европейска мечта или европейски кошмар?" Не са ли свободните избори винаги потвърждение на демокрацията, знак за победата на свободата над несвободата, следователно сбъдването на една мечта, която дълго време не е била реалност за много хора?

Сигурно. Но свободните избори могат да доведат на власт хора, за които не е важно демократичните институции да функционират и с това да консолидират подкрепата си сред населението. Като германец, който добре познава историята на Германия, мога добре да преценя това, но изобщо не се гордея с него.

Сегашният Европейски парламент (ЕП) се характеризира с голямо мнозинство на поддръжниците на Европейския съюз (ЕС), това са повече от 520 от всичките 751 депутати, които са членове на Европейската народна партия (ЕНП), на социалдемократите, на либералите или на зелените. Фракцията на левите, на комунистите и на левите социалисти с нейните 51 депутати е много хетерогенна и по отношение на поведението си спрямо ЕС. После има три фракции от консерватори, популисти и десни екстремисти с общо 150 депутати, които всъщност са безнадеждно разединени, но от друга страна са обединени от позицията за повече или по-малко силно отхвърляне на ЕС. Някои от тези депутати, а именно онези, които принадлежат на Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП), вече постигнаха целта си, след Брекзит те няма вече да са част от ЕП.

Но според всички настоящи проучвания популистите и десните екстремисти ще спечелят повече от необходимото и така ще компенсират загубата на тези депутати. Наистина в много държави от ЕС избирателките и избирателите вземат своите решения все по-често в последната минута, затова днешните анкети не са особено меродавни. Въпреки това: фактът, че според настоящите проучвания почти една трета от евродепутатите биха могли да бъдат настроени от скептично до открито враждебно спрямо ЕС, наистина е кошмарен.

Ние не знаем как ще се организират те след изборите, знаем също, че са в конфронтация помежду си, но и че са обединени от деструктивното си поведение. За представителите на тези групировки има обаче един голям фактор на несигурност: До евроизборите популисткото правителство на Италия може да успее да тласне страната към икономическата разруха. Но това би било опустошително за цяла Европа, да се надяваме, че няма да се стигне дотам.

Eвропейската народна партия, и за нас това е добра новина, има много добри шансове да стане отново най-голямата партия и с това да образува най-голямата фракция. Социалдемократите няма да могат да компенсират загубата на местата на британската Лейбъристка партия, редица социалдемократически партии в Европа са в много тежко състояние. Колко голяма ще стане фракцията на АЛДЕ (Алианс на либералите и демократите в Европа) до голяма степен зависи от това, дали френската "Напред, република!" (La République en Marche!) ще влезе в нея или ще образува собствена фракция.

При всички положения образуването на мнозинство в Европарламента ще бъде по-трудно. Това не трябва да е кошмар, а със сигурност е изпитание за демократите.

А кого ще избере България? Според настоящите проучвания ГЕРБ, БСП и ДПС са донякъде стабилни. Под въпрос е дали националистите, т. нар. Обединени патриоти, въпреки че са в конфронтация помежду си, ще се явят заедно на изборите. Неясно е също дали освен бъдещите депутати на ГЕРБ в Европарламента ще влязат и други кандидати, които да са в състава на ЕНП. Това също зависи от факта дали ще успее изковаването на изборна коалиция на тези граждански сили. Ако те се явят разделени, ще се окажат в една обречена на неуспех надпревара, при тези избори предвид на малкия брой на предстоящите за заемане мандати всъщност няма да е достатъчно да се прескочи 4-процентната бариера, необходими са много повече — почти 6%.

Аз съм изключително благодарен на нашия партньор, Гражданския съвет, за това, че днес може да се занимаем и с въпроса кое е определящо за членството на България в ЕС, парите или ценностите на ЕС, този въпрос трябва да се постави в редица държави. Известно е, че Германия е държавата с най-големите нетни вноски в рамките на ЕС, въпреки това една много голяма част от германците подкрепя членството в ЕС. Но все по-често се чува изречението: "Те искат само нашите пари", следователно не са заинтересовани от европейските ценности или ги отхвърлят.

Но ЕС е на първо място съюз на ценностите, европейските договори, именно Договорът от Лисабон, включително и Европейската харта за основните свободи, дават информация за това с кои ценности се чувства ангажиран ЕС. Все пак ЕС естествено е и солидарна общност, по-силните помагат на по-слабите. ЕС е естествено и една икономическа общност, eдинният европейски пазар е най-голямото икономическо пространство в света, по-голямо от САЩ, по-голямо от Китай. То може и в бъдеще да бъде успешно, ако се стопанисва солидно. Понастоящем Европейската централна банка подпомага чрез политиката си на ниски лихви силно задлъжнелите страни на Европа. Това не е в интерес на страни с нисък държавен дълг като България и не е в интерес на Германия. В продължителен период от време това заплашва и одобрението на ЕС.

Ние имаме следователно достатъчно материал за дискусии. Още веднъж към основния въпрос. Дали европейските избори ще се превърнат в мечта или в кошмар зависи и от нас. Все още има време да действаме енергично, все още има време да убедим избирателите с действени концепции за бъдещето.

Да използваме този шанс! Национализмът и популизмът не предлагат решения, те са по-скоро опасност за мира и свободата. И ние трябва ясно да кажем това на хората.

*Изказването на Торстен Гайслер, представител на фондация "Конрад Аденауер" за България, е направено на дискусия днес, организирана съвместно от Сдружение “Граждански съвет” и Фондация "Конрад Аденауер" под наслов "Евроизбори 2019 - европейска мечта или европейски кошмар". Цялата дискусия може да проследите тук.