Ad Config - Website header

 

Article_top

През по-голямата част от първата половина на своето съществуване Европейският съюз се състоеше почти изцяло от държави от Западна Европа като Франция, Италия и Белгия. Картината обаче съществено се промени след началото на новото хилядолетие, когато в съюза започнаха да бъдат приемани една след друга страните от бившия съветски блок - Унгария, Полша, Чехия, Словакия, балтийските държави, малко по-късно България и Румъния, след тях и Хърватия.

Въпреки че ЕС интегрира новите си членове в структурите си на управление, останаха някои основни различия в общественото мнение между страните от Западна Европа, от една страна, и от друга - държавите от Централна и Източна Европа. Това потвърждава анализ, основан на данни от сравнителни изследвания в страните от ЕС, извършени от центъра "Пю" в периода между 2015 и 2017 година.

Хората над 18 години в държавите от Централна и Източна Европа са много по-малко склонни от гражданите на западноевропейските страни да отговорят положително на въпроса дали ще приемат мюсюлмани или евреи в техните семейства или като съседи, много по-нетолерантни са към еднополовите бракове. В същото време централно- и източноевропейците са по-склонни да възприемат християнството като важен компонент от тяхната национална идентичност и да декларират по-високи нива на религиозна принадлежност.

От социологическия център извеждат шест основни извода от анализа, който е основан на социологически проучвания в 24 държави на ЕС - 13 в Западна Европа и 11 в Централна и Източна Европа. Систематизацията е на Джеф Даймънт и Скот Гарднър.

Различията между двете части на ЕС не са малки и оформят една разделителна линия, която някои биха определили като преобладаващо либерални настроения vs консервативни.

1. Централно- и източноевропейците биха приели много по-трудно от западноевропейците мюсюлмани или евреи като членове на семейството им или като съседи. В почти всички страни от региона данните сочат, че по-малко от половината от пълнолетното население декларира, че би приело мюсюлмани като част от фамилията си - като най-ниските проценти са в Румъния (29%) и в България (32%). Същевременно в по-голямата част от западноевропейските държави над половината от пълнолетните анкетирани биха приели мюсюлманин в семейството си, във Финландия това са две трети от хората, в Испания - 74 на сто. Същият общ модел се повтаря, когато въпросът е за приемането на евреи.

2. Мнозинството от хората във всички изследвани западноевропейски държави са "за" еднополовите бракове, докато в Централна и Източна Европа е точно обратното - мнозинството е против. Така 88 на сто от пълнолетните испанци и 75 на сто от германците имат положително или силно положително отношение към въпроса дали гейовете и лесбийките трябва да имат законново право да сключват еднополови бракове. На другия полюс са хората от Централна и Източна Европа - 74 на сто от румънците и 79 на сто от българите са против или силно против подобна възможност. Това разделение намира отражение и в законодателството в двата региона. Повечето западноевропейски страни, които са членки на ЕС, позволяват еднополовите бракове. Те обаче не са разрешени в повечето от държавите в другата част на съюза.

Within EU, Western Europeans more likely than Central, Eastern Europeans to favor same-sex marriage

3. Гражданите на централно- и източноевропейските страни в много по-голяма степен са склонни да разглеждат религията като централен компонент от тяхната национална идентичност. В около половината от държавите от региона, участвали в проучването, мнозинството декларира, че християнството - независимо дали стана дума за католици, православни или лутерани, е важен елемент от това да са "истински литовци", "истински поляци" и т. н. В Румъния и България съответно 74% и 66% отговарят, че е много важно или важно до някаква степен да си християнин, за да имаш съответната национална идентичност. Това разбиране е много по-слабо разпространено в изследваните западноевропейски държави. Там мнозинството от анкетираните отговаря, че да си християнин не е много важно или не е въобще важно като част от националната идентичност.

4. Гражданите на държавите от Централна и Западна Европа са по-склонни да смятат, че тяхната собствена култура е по-висша от останалите. Въпросът, който задават от центъра "Пю" е, дали респондентите са съгласни със следното твърдение: "Нашият народ не е идеален, но нашата култура е по-висша от останалите." С това твърдение се съгласява мнозинството от анкетираните в пет от изследваните държави - Гърция (89 на сто), България - (69 на сто), Румъния - (66 на сто), Полша - (55 на сто) и Чехия - също с 55 на сто. Освен това хората в Централна и Източна Европа са по-склонни да подчертават произхода като част от националната идентичност. Например над 80 на сто от поляците смятат, че да си роден в Полша и родителите ти и т. н. да са родени там е важно, за да бъдеш истински поляк. За сравнение на такова мнение са малко под половината от германците, които смятат, че произходът е важен, за да си истински германец.

5. Преобладаващо в 20 от 24-те държави от ЕС, които участват в проучването, най-много хора се определят като християни. Но процентът на християни е по-висок в Централна и Източна Европа. 98 на сто от пълнолетните хора в Румъния казват, че са християни. В Германия 71 на сто от хората се определят като християни. Има съществен спад на процента на хора, които се определят като християни в западноевропейските държави. В Испания 66 на сто от анкетираните се самопоределят като християни в сравнение с 92 на сто, които казват, че са били отгледани като християни. От друга страна, процентът на християнското население в Централна и Източна Европа остава стабилен.

6. Западноевропейците са по-малко религиозни от хората в другия регион на ЕС. Много по-малък процент от тях отговарят, че религията е важна в техния живот, че се молят всеки ден и че посещават религиозни служби поне един път в месеца. Например само 11 на сто от хората в Германия и 10 на сто от британците казват, че религията е важна в техния живот. За сравнение гърците са 55 на сто, румънците - 50 на сто.

 

През по-голямата част от първата половина на своето съществуване Европейският съюз се състоеше почти изцяло от държави от Западна Европа като Франция, Италия и Белгия. Картината обаче съществено се промени след началото на новото хилядолетие, когато в съюза започнаха да бъдат приемани една след друга страните от бившия съветски блок - Унгария, Полша, Чехия, Словакия, балтийските държави, малко по-късно България и Румъния, след тях и Хърватия.

Въпреки че ЕС интегрира новите си членове в структурите си на управление, останаха някои основни различия в общественото мнение между страните от Западна Европа, от една страна, и от друга - държавите от Централна и Източна Европа. Това потвърждава анализ, основан на данни от сравнителни изследвания в страните от ЕС, извършени от центъра "Пю" в периода между 2015 и 2017 година.

Хората над 18 години в държавите от Централна и Източна Европа са много по-малко склонни от гражданите на западноевропейските страни да отговорят положително на въпроса дали ще приемат мюсюлмани или евреи в техните семейства или като съседи, много по-нетолерантни са към еднополовите бракове. В същото време централно- и източноевропейците са по-склонни да възприемат християнството като важен компонент от тяхната национална идентичност и да декларират по-високи нива на религиозна принадлежност.

От социологическия център извеждат шест основни извода от анализа, който е основан на социологически проучвания в 24 държави на ЕС - 13 в Западна Европа и 11 в Централна и Източна Европа. Систематизацията е на Джеф Даймънт и Скот Гарднър.

Различията между двете части на ЕС не са малки и оформят една разделителна линия, която някои биха определили като преобладаващо либерални настроения vs консервативни.

1. Централно- и източноевропейците биха приели много по-трудно от западноевропейците мюсюлмани или евреи като членове на семейството им или като съседи. В почти всички страни от региона данните сочат, че по-малко от половината от пълнолетното население декларира, че би приело мюсюлмани като част от фамилията си - като най-ниските проценти са в Румъния (29%) и в България (32%). Същевременно в по-голямата част от западноевропейските държави над половината от пълнолетните анкетирани биха приели мюсюлманин в семейството си, във Финландия това са две трети от хората, в Испания - 74 на сто. Същият общ модел се повтаря, когато въпросът е за приемането на евреи.

2. Мнозинството от хората във всички изследвани западноевропейски държави са "за" еднополовите бракове, докато в Централна и Източна Европа е точно обратното - мнозинството е против. Така 88 на сто от пълнолетните испанци и 75 на сто от германците имат положително или силно положително отношение към въпроса дали гейовете и лесбийките трябва да имат законново право да сключват еднополови бракове. На другия полюс са хората от Централна и Източна Европа - 74 на сто от румънците и 79 на сто от българите са против или силно против подобна възможност. Това разделение намира отражение и в законодателството в двата региона. Повечето западноевропейски страни, които са членки на ЕС, позволяват еднополовите бракове. Те обаче не са разрешени в повечето от държавите в другата част на съюза.

Within EU, Western Europeans more likely than Central, Eastern Europeans to favor same-sex marriage

3. Гражданите на централно- и източноевропейските страни в много по-голяма степен са склонни да разглеждат религията като централен компонент от тяхната национална идентичност. В около половината от държавите от региона, участвали в проучването, мнозинството декларира, че християнството - независимо дали стана дума за католици, православни или лутерани, е важен елемент от това да са "истински литовци", "истински поляци" и т. н. В Румъния и България съответно 74% и 66% отговарят, че е много важно или важно до някаква степен да си християнин, за да имаш съответната национална идентичност. Това разбиране е много по-слабо разпространено в изследваните западноевропейски държави. Там мнозинството от анкетираните отговаря, че да си християнин не е много важно или не е въобще важно като част от националната идентичност.

4. Гражданите на държавите от Централна и Западна Европа са по-склонни да смятат, че тяхната собствена култура е по-висша от останалите. Въпросът, който задават от центъра "Пю" е, дали респондентите са съгласни със следното твърдение: "Нашият народ не е идеален, но нашата култура е по-висша от останалите." С това твърдение се съгласява мнозинството от анкетираните в пет от изследваните държави - Гърция (89 на сто), България - (69 на сто), Румъния - (66 на сто), Полша - (55 на сто) и Чехия - също с 55 на сто. Освен това хората в Централна и Източна Европа са по-склонни да подчертават произхода като част от националната идентичност. Например над 80 на сто от поляците смятат, че да си роден в Полша и родителите ти и т. н. да са родени там е важно, за да бъдеш истински поляк. За сравнение на такова мнение са малко под половината от германците, които смятат, че произходът е важен, за да си истински германец.

5. Преобладаващо в 20 от 24-те държави от ЕС, които участват в проучването, най-много хора се определят като християни. Но процентът на християни е по-висок в Централна и Източна Европа. 98 на сто от пълнолетните хора в Румъния казват, че са християни. В Германия 71 на сто от хората се определят като християни. Има съществен спад на процента на хора, които се определят като християни в западноевропейските държави. В Испания 66 на сто от анкетираните се самопоределят като християни в сравнение с 92 на сто, които казват, че са били отгледани като християни. От друга страна, процентът на християнското население в Централна и Източна Европа остава стабилен.

6. Западноевропейците са по-малко религиозни от хората в другия регион на ЕС. Много по-малък процент от тях отговарят, че религията е важна в техния живот, че се молят всеки ден и че посещават религиозни служби поне един път в месеца. Например само 11 на сто от хората в Германия и 10 на сто от британците казват, че религията е важна в техния живот. За сравнение гърците са 55 на сто, румънците - 50 на сто.

Коментари

Все пак тия изследвания са

Все пак тия изследвания са бошлаф. Не ги виждам тия 18% в полза на "браковете" в България. Просто има по-пасивна част от противниците, и по-активна. И тук ролята на БПЦ е почти никаква, защото тя не владее положението. Всъщност ако не се вземат в ръце, след 2 поколения и у нас положението ще е както в Западна Европа

В БПЦ не трябва да се вземат в ръце!

Там трябва да се оповават на Бога другарю, а не на Сталин и Берия!

Да, трябва да се уповават.

Да, трябва да се уповават.
Отвори Библията на "мъжеложец".
Вие сте от Сталин и Берия, дето си говорите на другари. Друг ваш навик е да плюете старите си идоли и да величаете новите.
Така и Мохамед, разбил е езическите идоли в Кабата и е основал нов култ, уж чисто нов, иначе пак същия

Иначе, и тоя софтуер ви се

Иначе, и тоя софтуер ви се изчерпа, почва да повтаря едни и същи ключови фрази. Скоро ще настигне outcasta

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията