Ел класико? Не, най-големият мач във футбола е Суперкласико

“Финалът на “Копа Либертадорес 2018” е между “Бока Хуниорс” и “Ривър Плейт”. Ако имам избор дали да отида в рая или на тези два мача, кое да избера? Мисля, че дори Адам и Ева биха ми казали: Иди на мачовете, Рей.”

Това написа в туитър Рей Хъдзън, бивш английски футболист и треньор (най-вече в САЩ), а сега коментатор на тв канала beIN Sports. Казаното от този колоритен човек илюстрира какво означава за любимата игра този сблъсък, считан от някои за най-големия в клубния футбол.

Поводът е, че двата най-велики аржентински клуба играят финал за “Копа Либертадорес” (южноамериканския аналог на Шампионската лига) на 7-и и 28 ноември. Те са спорили на полуфинал, но никога досега на финал. От догодина решителният двубой за отличието ще е в един мач, а не в два, както досега. Вече се знае и мястото - Сантяго, Чили.

Всичко това пали кръвта, стига да се интересуваш от футбол и хоризонтът ти е малко по-далеч от “Левски” - ЦСКА, Белград, Атина, Рим, Милано, Манчестър, Ливърпул, Глазгоу и т.н., и т.н.

Спорно е кой е по-по-най - Ел класико (“Реал” Мадрид - “Барселона”) или Суперкласико (“Бока” - “Ривър”). А защо пък не "Милан" - "Интер"?

И в трите случая има много история, страст, люто съперничество, драми, една цяла култура, която надскача чисто спортния аспект. Пропълзяла е в целия жив живот. В Ел класико има много блясък и комерсиален елемент. Дори без Лионел Меси и Кристиано Роналдо в този мач играят някои от най-великите футболисти в света. Ние сме в Европа и този двубой е много по-близо до нас, гледаме го, обсъждаме и т.н. Някога и българин - Христо Стоичков, остави стъпката си (буквално и преносно) във вечната битка.

Суперкласико е далеч от този комерсиален блясък не само защото най-добрите аржентентиски футболисти играят в Европа. Но това по никакъв начин не го накърнява, не и в Латинска Америка. Битката “Бока” - “Ривър” е много повече от това. Върнете се по-горе на думите страст и люто съперничество. Ел класико е спектакъл. Суперкласико е нещо много над това.

То е на феновете, на техните емоции, нрави и бит. Те превръщат стадионите “Ла Бомбонера” и “Ел Монументал” в пъстри жарави с хореографии по трибуните, които ви спират часовника. Българи, които са присъствали, казват, че през всичките 90 минути имаш чувството за земетресение заради това, че всички са прави и скачат почти постоянно.

Този мач, макар и често белязан от насилие и нарковойни, е много по-близо до корените на футбола, отколкото което и да било дерби на Европа. Може би сте чували лафа, че аржентинските футболни запалянковци не просто присъстват на мача, те участват в него. 

И така, какво прави Суперкласико толкова велико?

Историята

Нека започнем оттам, че повече от 70 процента от аржентинците следват един от двата отбора. Те са много популярни и по цял свят. Твърди се, че зад “Бока” са 40 на сто от този процент, а зад “Ривър” - 33%. Това е условно. И не го казвайте на някой фен на “милионерите”, защото е много възможно да ви докара проблеми.

“Клуб Атлетико Ривър Плейт” е създаден през 1901 г. край доковете на Буенос Айрес в район, наричан “Ла Бока”. “Клуб Атлетико Бока Хуниорс” е роден през 1905 г… край доковете на Буенос Айрес в район, известен като “Ла Бока”. Люлката е една и съща.

“Ривър Плейт” е обединение на други два малки клуба. Кръстен е на Рио де ла плата (“Сребърната река”) - голямото устие на реките Парана и Уругвай, което служи за граница между Уругвай и Аржентина.

Италиански емигранти поставят началото на “Бока Хуниорс”. В деня, в който е трябвало да решат какви да са клубните цветове, виждат на пристанището шведски параход, така “Бока” получава кръщение в синьо и жълто.

Първият официален мач между двата съперника е на 24 август 1913 г. и “Ривър” печели с 2:1. Така се ражда съперничеството.

През 20-те години на маналия век “Ривър Плейт” е преместен в далеч по-престижни квартали на столицата като “Риколета”, а след това и “Белграно”. Това моментално дава отражение и клубът къса с бедността. Получава професионален статут. Това е причината за прякора “милионерите”, за първи път влязъл в употреба през 1931 г. Оттогава се счита, че “Ривър” е отборът на аржентинската буржоазия и елит, докато “Бока” остава на народа. 

С днешна дата това е много размито. И двата гранда имат привърженици сред всички слоеве на аржентинското общество.

Феновете на “Бока” наричат “враговете” си “гайинас” (“кокошките”). През 1966 г. “Ривър” губи финал за “Копа Либертадорес” срещу “Пенярол” с 2:4, след като води с 2:0 (двубоят е трети и на неутрален терен). На следващия мач в местното първенство - срещу “Банфийлд”, по играчите на “Ривър Плейт” е хвърлена кокошка с червена ивица - препратка към основния екип на тима - червена диагонална ивица на бял фон. Десетилетия наред прякорът е обиден, но постепенно става един от символите на клубната идентичност.

От другата страна обидите са “лос чанчитос” ("прасенцата") и “бостерос” ("събирачи на тор"), тъй като според тях на “Ла Бомбонера” миришело много лошо. През 2012 г. по време на дербито на своя стадион феновете на “Ривър” пуснаха над трибуната с фенове на “Бока” голямо надуваемо прасе. Подобно нещо виждахме на концертите на Роджър Уотърс на последните му турнета, в които и София беше спирка. 

Кой е по-велик?

Един от най-трудните въпроси в света на футбола. Въпрос за 1 милион. Цифрите и фактите показват следното. “Ривър Плейт” е по-стар с четири години. Играе на много по-голям стадион - капацитетът е 70 127 зрители, докато “Бока” може да побере максимум 49 000 на “Ла Бомбонера”. Арената на “бяло-червените” е позната и от издадени официално концерти на AC/DC и други големи групи. Който е гледал, знае.

“Кокошките” имат 36 шампионски титли на Аржентина, тези на “прасенцата” са 33. “Бока” обаче води за “Копа Либертадорес” - 6 отличия срещу 3. Ако се сметне всичко (заедно с националната купа), “синьо-жълтите” имат преднина - 67:63.

През 2011 г. “милионерите” изпаднаха от елита, нещо, което досега не се е случвало на “Хуниорс”. “Това петно никога няма да бъде изтрито”, пее публиката на “Бока” по адрес на “врага”.

В общата статистика на “Суперкласико” “отборът на народа” има 88 победи, 77 мача са завършили наравно, а 81 са били спечелени от “Ривър Плейт”. 

Последните три мача донесоха радост от “кокошките” - 1:0 на 22 януари, 2:0 за Суперкупата на Аржентина на 15 март и 2:0 съвсем наскоро, на 23 септември.

Големите имена 

Въпреки голямата вражда и разделение точно 100 футболисти са обличали екипите и на двата колоса. Сред тях са Клаудио Каниджа и Габриел Батистута. И двамата играят първо в “Ривър”, после в “Бока”. Обратният път изминава Оскар Руджери, световен шампион от Мондиал ’86. 

“Много е трудно, казва бившият защитник през 1985 г., когато след 147 мача за “Хуниорс” отива при “богатите”. - Едните те смятат за предател, а другите не ти вярват. Трябва да мине време, за да утихнат страстите и да спечелиш доверие.”

Диего Марадона дълго е изкушаван да отиде на “Ел Монументал” като играч на “Архентинос Хуниорс”. През 1981 г. той преминава в “Бока” за по-малко пари. Казва, че и през ум не му е минавало да загърби голямата си любов заради по-добрите условия на “Ривър”.

Една трагедия

На 23 юни 1968 г. на стадиона на “Ривър Плейт” 71 души умират, а 150 са ранени заради срутване след дерби. Средната възраст на жертвите е 19 г. Съборена е врата на един от входовете. До днес се спори за причината. Версиите са за провокации и от двете страни, довели до инцидента. 

След три години разследването е прекратено, тъй като полицията не открива виновници.

Последното ни отвежда до десетки инциденти през годините между двете агитки. Много често Буенос Айрес прилича на бойно поне. Има прекратени мачове, десетки жертви и насилие.

Така през последните години гостуващи фенове не се допускат на “Ел Монументал” и “Ла Бомбонера”. Тъжно, но факт. Още по-тъжно е, че и там футболът е раздиран от войни между наркокартели и улични банди. И в двете агитки има такива елементи и цели фракции.

Когато в края на 2015 г. бе избран за президент на Аржентина, Маурисио Макри, бивш бос на "Бока", обяви война на тази пропита от дрога война. Постигна немалко, ала пътят до поне частично прочистване е дълъг и не зависи само от него. 

И независимо че на стадионите на двата финала ще има само “свои”, по традиция хиляди полицаи ще охраняват улиците на Буенос Айрес и другите големи градове в Аржентина.

На 7 ноември Буенос Айрес ще се тресе. Също така на 28-и. Както земята, така и цялото аржентинско общество. Суперкласико получи своя нов връх като интрига и залог. 

За добро или лошо ние сме далеч от епицентъра, но поне можем да погледаме. Тук-там може да прочетете списък с нещата, които един футболен фен трябва да направи, преди да умре. Сред тях е посещение на Суперкласико. Пътят към рая минава през “Ел Монументал” или “Ла Бомбонера”.