Наскоро гледах стар български филм - “Покривът” (1978), с Петър Слабаков и Пепа Николова. Наистина е добър. Не само защото режисьор му е големият Иван Андонов, не само защото сценарият на Кънчо Атанасов е толкова истински, а актьорите автентични - като поведение и диалози. Шарен е - откъм сюжет, ситуации, сред които любовта между шофьора Киро, който прави “черни курсове”, за да вдигне къща, и една циганка.

И се зачудих защо в днешните български сериали няма нито турци, нито роми. И в сюжетите, и сред актьорския състав. Сякаш сме държава от един монолитен етнос, при това предимно софиоцентричен, с позаимствани от западни филми сюжети и реплики. В един от британските сериали “Убийства в Мидсъмър” има полицаи от индийски произход, в “От местопрестъплението” и други американски криминални поредици етническото многообразие - и в актьорския състав, и в сюжетната линия, е съвсем ясно. А във френската криминална поредица “Кандис Реноар” сценаристите са поставили помощници от португалски и арабски произход на комисарката-блондинка, така както в “Профилиране” комисарят е цветнокож.

Но нито в медицинската драма "Откраднат живот:Анатомия на гнева", нито в позабравения "Стъклен дом" и "Под прикритие" няма да откриете друг, освен българския етнос, дори и сред наркогрупите, независимо от публичната тайна за лабораториите за дрога в ромските гета, продажбата на наркотици и др. Нито сред полицаите - тайни и явни, вероятно защото и в МВР, и българските служби тях почти ги няма. Всъщност в "Под прикритие" се появи "турска" сюжетна линия - но "героите" бяха от съседна Турция, а и тя дори раздразни някои зрители.

Дори и да се появят хора от друг етнос, ще бъдат стигматизирани - в ролята на крадци, убийци и т. н., каза по този повод колега журналист. Най-вероятно. 

Мнозина ще възразят, изтъквайки достойнства на сериалите. Но на мен, въпреки добрата игра на отделни актьори, просто не са ми истински - и етническата еднотипност също е сред причините за това в държава, в която по данни на The World Factbook, онлайн издание на ЦРУ, 76.9% от населението на Българи са етнически българи, турците са 8%, а ромите - 4.4 процента, като за тях има бележка - че ромската популация е подценена и в действителност съставлява 9-11% от населението.

И журналистите сме виновни. Хората от други етноси влизат в новините и публикациите главно заради криминални престъпления - убийство, кражба, телефонна измама, протести на тютюнопроизводители. Капсулирали са се.

Чиста раса - (кра)сив народ, пишеше на една стена, сричката "кра-" беше зачеркната. На други им харесва.

Вместо културологична дискусия, сега се разпенва "културна" -  как и дали сумите, които властта отделя от данъците на българските данъкоплатци, да се отпускат само за позитивни и имиджови продукции за държавата. Чиста проба реприз - освен депутатско натегачество.

Не че няма сюжети, на които да заложи следващият български блокбастър. “Когато се строяха магистралите”, “Живата вода на Плиска” или “Българските вампири”, “Преброяването на олигарсите”, “Той се сражаваше с Октопода” и т.н. Едва ли ще бъде трудно да се подберат текстописците и актьорите за ГЕРБутвърждаващите архетипи.

“Разчитаме на плодовете от тази благородна инициатива и дълбоко вярваме, че в утвърждаването на новите ценности призванието на полицая ще намери своите талантливи пера”, беше казал преди повече от 10 години вътрешният министър Румен Петков, подписвайки дългосрочно споразумение за сътрудничество със Съюза на българските писатели. Според него дейността на МВР трябва да се популяризира с очерци и разкази в издания на СБП - които едва ли някой извън СБП чете, като "Пламък", "Словото днес" и "Новият пулс". Но този социалистически реализъм не трая дълго.

От всички изкуства (обаче) за нас най-важно е киното, казал др. Ленин в една беседа с др. Луначарски. И целият СССР се покрил с мрежа от киносалони.

Заради проекта “1300 години България” през миналия век се появяват 80 филма, сред които тогавашният “блокбастър” “Хан Аспарух”, но и големият и до днес “Мера според мера”. Разбира се, бюджетът на днешното Министерство на културата и на Комитета за изкуство и култура и Националната координационна комисия 1300 години България с председател Людмила Живкова трудно могат да бъдат сравнени.

Но опитите на властта да въздейства чрез филмопроизводството за собствения си имидж не са приключили с документалните филми на Лени Рифенщал или поръчката на руския президент Путин за "кино за износ", възложена на любимия му режисьор Никита Михалков - преди време председател на комисия към руското Министерство на отбраната. 

В свое разследване от юли 2017 г. журналистите Том Секър и Матю Елфърд разкриват, че Пентагонът, ЦРУ и националната разузнавателна агенция на САЩ са популяризирали войната и военните чрез повече от 800 филма и 1000 телевизионни продукции, било чрез финансиране, консултантска помощ и др. Техните разкрития се базират на документи, получени по силата на Freedom of Information Act, нещо като нашия закон за достъп до обществена информация.

Джон Войт в "Трансформърс" - точно след като американски войници са били нападнати от робота Десептикон, "връзката" на Пентагона в Холивуд Фил Струб вмъква: "Доведи ги у дома", придавайки на военните защитно, патерналистично качество, макар в реалността да се случва точно обратното, пишат разследващите журналисти.

Що се отнася до позитивния имидж на властта, ами припомнете си сериалите - да сте видели в тях корупция по най-високите етажи, прокурори, действащи по политическа поръчка, фалшиви клинични пътеки, за да се получи финансиране от здравната каса, обръчи от фирми, които се отчитат в партийните каси след спечелена обществена поръчка, застреляни бизнесмени - видни спонсори на управляващи, и неразкрити поръчкови убийци, фирми, регистрирани в Цуг в началото на прехода, а участниците в тях - днешни бизнесмени, руски шантаж...

Няма такива работи. Какво по-позитивно от това.