„Полицаите ни обясниха, че това е човекът, прострелял жена си по-рано и избягал с детето. Знаехме вече за случая, защото колегите от дневната смяна бяха ходили на адрес в „Надежда”.

На място заварихме човек, гол до кръста, по очи с белезници. Имаше огнестрелна рана на главата, непроникваща, но беше в съзнание. Когато го качихме, той промърмори  „Прострелях детето, прострелях детето”  два пъти  и започна да прави гърчове.”

Това разказа пред Нова тв д-р Марчел Стефанов от Центъра за спешна медицинска помощ в София. Именно младият реаниматор е шеф на втория екип, който около 23:30 ч. отива във фаталната вечер на 29 октомври в Долни Богров с цел да качи ранения Викторио Александров.

"Ние сме се заклели да помагаме. Гледаш да му запазиш живота", отговаря лекарят на въпрос как се оказва помощ дори на такъв човек, който току-що е убил майката на детето си и самото детенце.

Доктор Стефанов и д-р Емил Тарашоев са начело на медицинските екипи, които се отзовават на сигнала за простреляните едногодишно бебе и баща му. Първо пристига линейката за момиченцето.   

Д-р Емил Тарашоев от ЦСМ разказва, че състоянието на бебето е било изключително тежко и раната е била несъвместима с живота.

„Аз не помня как съм се качила в линейката, само казах: „Помогнете ми, защото държа детето”, разказва медицинската сестра Елеонора Младенова.  

Лекарите казват, че са направили всичко, което е зависело от тях.

Когато тръгват към адреса, всички от медицинския екип знаели за убийството в столичния квартал „Надежда”. Но не са предполагали, че именно детето на тази жена се нуждае от помощ.

Вторият екип пристига 2 минути след първия.

Д-р Стефанов коментира и версията, която Викторио изложи пред съда по време на мярката за неотклонение - той изложи всичко в детайли, но не помнел моментите на убийствата.

"При положение че още на самото място по времето на шока той знаеше, че си е прострелял детето, мисля, че това са абсолютни глупости!", заключава д-р Стефанов.