Съдия Атанас Н. Атанасов от СГС проведе забележителен (и покъртителен) разпит на Викторио Александров днес. Макар в рамките на мярката за неотклонение да не е длъжен да вниква в детайли, довели до смъртта на 1-годишната Никол Александрова и майка ѝ Дарина Министерска, съдията остави задържания половин час да говори почти сам.

Викторио (26 г.) пред очите на свелите си глава родители подредено и прецизно, с точност, типична за сотаджия (или полицай), включваща фрази като "пристигнах на адреса", ясни спомени дори за квадратури на помещения, имена на бензиностанции и др., разказа за разпада на връзката си с 23-годишната Дарина и случилото се на 29 октомври.

Публикуваме думите му с незначителни съкращения.

След като съдията попита Викторио психически как се чувста, той отговори, че понякога неговата приятелка му казвала, че е "влюбена в шизофреник". Но иначе бил добре, изключая физически (мъжът бе с превръзка на главата, където го е одраскал куршумът при т.нар. му опит за самоубийство, б.а.)

Въпреки неподлежащите на коментар - поне на пръв поглед доказателства на прокуратурата - намерените гилзи, съвпадението им с раните, откритото писмо, в което Викторио пише на родителите си, че се кани да избяга в чужбина, показанията на свидетели и факта, че е лабилен и трябва да е в ареста, съдията му даде думата.

След като се уговориха, че на 25 октомври Викторио е бил изгонен от апартамента в "Надежда" късно по нощите въпросът бе - какво се е случило.

"Дълго е. Разказът ще бъде от 10-15 минути - каза младият мъж.

- Имаме време, това ни е работата.

- Предишната вечер (т.е. 28 октомври) имахме спорове с моята прителка Дарина. Тя искаше да отида да видя детето аз помолих баща ми да дойде с мен. Отидох да видя детето и взех моята дъщеричка и отидох в съседната стая. Там беше баща ѝ да разговарят - да няма излишно напрежение. С Дарина от известно време имахме спорове. Бях се изнесъл на 25-и, същия ден, по-скоро през нощта към 11 ч.

На 25-и си тръгнах със скандал напълно доброволно, без никакви действия от моя страна и т.н. Оставих ключовете от апартамента, взех си багажа, сакове... В следващите дни сме се виждали всеки ден 6-8-10 часа. На 26-и и 27-и имах възмоност да нахраня два пъти детето си, да я приспя, да си играя два дни с нея. Да купя мокри кърпички за детето и всичко необходимо, докато мен ме няма да може да води нормално отглеждане, без да се лишава от нещо.

Имах намерение да не се притеснява тя финансово, понеже не взимаше голямо майчиство - докато мен ме няма. Та, на 26-и и 27-и прекарахме деня заедно без абсолютно никакви проблеми. Почти все едно бяхме заедно – все едно не съм си тръгвал от апартамента.

Нито скандали, нито е имало заплахи

На 28-и бях дневна смяна – от 7:15 до 19:15 ч. В 19:35 бях в гаража който е на "Данаил Николаев", премирах, взех си автомобила, отидох да взема баща ми и с Дарина да говоря евентуално какво ще правим оттук-нататък. Пристигнах с баща ми заедно...

В понеделник баща ѝ беше силно афекитран и търсеше повод да се заяжда и да провокира агресия в мен. 30-40 мин аз се занимавах с дъщеря ми, без да обръщам никакво внимание на разговора, който течеше в хола (т.е. - между родителите и Дарина, б.а.). Отивам в хола и питам дали е готово, защото е време да нахраня детето.

Баща ѝ спомена нещо, но аз казах, че единственото, което сме си говорили с Дарина... Споменах нещо, което засегна баща ѝ по един начин и започна спор.

Аз се базирах изцяло на факти, които Дарина ми е разказвала и те просто не приеха моето мнение. Поспорихме малко. Баща ми излезе през това време, а баща ѝ отиде в детската стая. И се извиних по най-учтивия начин - казах, че не съм прав и също съм афектиран от тези действия, защото съм изхвърлен от този апртамент посред нощ, защото ми се казва, че ще ми вземе детето и повече никога няма да го видя... Понеже с техните имаше дори спорове за името на дъщеря ми - майката на Дарина не признаваше моята фамилия и искаше детето да носи името Никол Викторио Министерска. Тези заплахи продължиха.

(Тук той се отклонява, че запознал баща ѝ с "някои факти от нейния живот", които дори и той не знаел. Според Викторио така той му доказал кротко "цялата истина" и че дори и сам да има вина, Дарина не казвала абсолютно цялата истина дори пред родата.)

- Как приключи вечерта. Вие останахте ли там?

- Не, скарахме се. Баща ѝ взе повод да се скара с мен, аз реших да си тръгна, Дарина ме помоли също да си тръгна. Отидох в апартамента ни в кв "Х. Димитър". Преди да си легна, продължихме чата във фейсбук с Дарина - за това какво се е случило и защо така.

Аз казах, че не искам да има конфронтация и съм готов да се разберем по мирен начин и както тя реши. Тя имаше намерение за споразумение за виждане на детето и родителските ми права.

(След това той - по думите му си легнал, на 29-и се събудил нормално, само майка му звъняла да го чуе къде е и дали е добре.)

Малко по-късно започнахме чат с Дари как е детето - спала ли е, акала ли е, яла ли е. Имахме непрекъснати спорове с моята бивша прителка, че не се справя с грижите за детето, което мога да удостоверя с факти, както и за нейното малтретиране, което също мога да установя с факти.

Като всеки норамлен баща се интересувах как е тя – какво прави, дали случайно не е болна, не се ударила...

(Чатът обаче "не тръгнал добре". Двамата се скарали освен за другото и за нещата, които мъжът плаща - телевизията, интернета и СОТ, който му бил на отстъпка като за служител. Той поискал да ги прекрати, за да си ги прехвърли тя на нейно име, защото "не трябва да покривам всички сметки, които не са пряко свързани с отглеждането на детето. А тв и интернет не са пряко свързани".)

Имахме и спор за кучето, което тя намери през април, 2017 г., около град Елин Пелин на бензиностанция "Пегас", което до този момент се отглеждаше в моето семейство. Това куче е нейно и нейна отговорност. След като стигнахме до момента, че ще приключим нашите отношения с изключение на тези за дъщеря ми, аз считах, че е редно кучето, което е нейно, да отиде при нея.

Тя се съгласи с това, без да го оспорва.

Понеже тя каза, че повече никога няма да видя детето и споразумението ще бъде направено по най-лошия вариант за мен...

- Това вас ядоса ви ли ви?

- Това не го чувам за първи път. Ако и на вас (обръща се пряко към съдията, б.а.) ви казват, че ако не изпълнявате това, това и това, вие няма да си видите детето и ще бъдете изхвърлен от апартамента, в който живеете, предполагам, че и вас това би ви ядосало. Възнамерявах да се разбираме с нея до подписване на споразумение за виждане на детето.

Аз ѝ обявих, че предишната вечер Дарина не мислеше тези неща и искаше само едно: аз да бъда изгонен от апартамента и да бъде заличен достъпът до детето по всеки възможен начин. По думите на баща ѝ – че те си имат достатъчно пари и не е необходимо аз да ѝ помагам.

- На 29-и октомври ходихте ли до апартамента?

- Да, да - малко след телефонния разговор аз ѝ казах, че ще отведа кучето... (тук не се разбира) Но просто реших, че това голямо куче, порода ротвайлер е някаква опасност за моето дете. Все пак е голямо куче, а нашето дете е още малка и не знае как да се пази. Реших да отида да ѝ кажа, че кучето в колата...(не се разбира). И ако имам възможност и за половин-един час да видя дъщеря си.

(После той разказва как трудно се намират места за спиране, понеже времето било хубаво, а са точно да Северния парк, как след това позвънил на звънеца и Дарина го пуснала.)

През това време детето беше в хола и видя, че аз идвам. Изключително много се зарадва като всяка дъщеря, която види баща си. С високо вдигнати ръчички, смеейки се...

През това време входната врата е - както съм аз (показва подсъдимата скамейка на около метър от банката на съдията), когато влезете вътре, от задната страна имате сухо помещение метър на метър. Дарина отвори това помещение и извади обувките ми, с които бях на кръщенето, те са ми и от бала – и каза да си вземам всичко, което е от апратамента. Дъщеричката ми стигна до вратата, избута вратата да ме види... Аз се протегнах и я гушнах.

Тя (Дарина) каза, че след малко ще дойде един човек и ще има проблеми. Аз питах кой ще дойде – "Един приятел, за да не съм сама."

Аз ѝ казах, че няма да се бавя. Влязох, държейки дъщеря ми прегърната в ръцете ми и говорейки. Говорейки съвсем нормални неща какво се случва.

Дарина каза: "Това, което беше, е всичко между нас - каквото било-било, всичко приключва тук и сега. Ще се виждаме само след изпълнението на споразумение в съда. Уведоми ме, че трима адвокати независимо един от други пишат това споразумение. Аз ѝ казах, че съм готов да подпиша споразумението, но да виждам дъщеря си, както сме говорили – според споразумението.

През това време отстъпих крачка назад, защото Дарина отиде, взе един плик и взе да разглабя устройствата за телевизия, интернет в плика. Като крещеше: "Нали това искаше, толкова ли не може да изчакаш, аз как ще се справя без интернет, как ще комуникирам с теб без интернет?!"

Все пак казах, че телефонът може да се ползва и без интернет.

Тя ми каза, че не иска да разговаря с мен, иска да се виждаме само в присъствието на адвокат.

Обяснавам моите действия спрямо детето:

Тъй като аз работя дневна, нощна и 3 почивам. Тези 4 дни, в които аз съм вкъщи - включително преди нощната - това означава, че детето беше оставено на моите грижи. Последните действия бяха, тъй като нейното семейство беше на почивка в Египет...

(Тук съдията го подканя да се върнат на случилото се на 29-и в апартамента в "Надежда".)

Дарина ми каза, че човекът идва и трябва да си тръгна, за да не стане проблем. Аз ѝ казвам: "Аз съм дошъл с добро и си тръгвам с добро". През това време... Ядоса се.... Била с боклук.

"Каква глупачка съм, защо си мислех, че ще се промениш, ти никога няма да промениш отношението си към моите родители, аз повече не искам да те виждам, не искам да контактуваш с детето, освен по начина, по който съдът ще определи."

Тя каза още, че ако съдът определи, тя ще плати разноските на моята страна по делото.

В този момент тя изтръгна детето ми от ръцете... По начин, който ми остави изключително голяма травма, защото аз не съм такъв човек. Тя да изтръгва така детето!

Малката се разпака.

И оттам нататък помня от действията си само как бягам по стълбите в посока парка.

- Вие имахте ли оръжие у вас?

- Да, пистолетът ми "Смит и Уесън" (после пояснява хладно и ясно, че той не е служебен, а законно притежаван, лично негов.)

- Защо го бяхте взели?

- Защото аз си го нося в чантичката с документи.

В конкретния случай го взех, защото на 25-и, когато бях изхвърлен, тя ме изхвърли със заплаха – присъстваха няколко човека, доколкото разбрах е уведомено 2-ро районно (всъщност има жалба от Викторио срещу Дарина в 5-о РПУ). И малко по-късно пристига лицето Антон - той е семеен приятел на Георги и Ваня Министерски.

- Използвахте ли вашия пистолет?

- Г-н съдия, нямам спомен за действията си. Следващите ми напълно ясни спомени са как съм прегърнал детето и как тичам по стълбите. Много по-късно успях да си разясня.

-  Какво си разяснихте?

- Че може би съм... Дарина и провокиран... и може би безсилен, лишен от... Че може би ще изгубя най-скъпото нещо в живота си.

- После какво си спомняте?

- Помня, че бяхме в парка, говорехме. Разхождахме се... (между убийството на Дарина и на малката има повече от 7 часа, б.а.) Видях, че е студено. Съблякох горнището си и я завих, като непрекъснато следях нослето, ръчичките и ушичките. Забавлявахме се - с камъчета и тревички си играехме. Помня кога стигнахме до Илиянци пеша, разхождайки се.

- Имате ли спомен да сте се качвали в такси?

- Имам спомен, че преди таксито са качихме в градски транспорт – ако не ме лъже паметта, № 26 може би беше... С който стигнахме до последната спирка - не мога да ви кажа кое село или град, просто не съм ходил дотам и не съм запознат (линията ходи до кв. Гниляне, част от Нови Искър, б.а.).

Седнахме с детето да обядваме. Тя яде топла пилешка супа с хлебче, тя много обичаше филийки хляб.

Стояхме и чакахме коли на стоп в посока – София.

- Какво възнамерявахте да направите?

- Да се прибера в нас.

(Тук съдията го пита писал ли е писмо, но Александров отрича да е опитал да избяга след деянието - въпросното писмо до родителите му, в което твърди, че ще изчезва в Турция, било от дата 24-и или 25-и, б.а.)

- После какво стана - вие сте с детето, яли сте...

- Помня, че спрях кола, да се прибирам у нас. Спря ни млада жена с детенце, която имаше малко работа в центъра.

- Кажете ми в такси качвал ли сте се?

- Стигнах до "Х. Димитър" и видях нашия апартамент. И някаква патрулка отдолу.

След което явно усещах, че съм направил нещо, което не е трябвало. И изпаднах в паника. Видях такситата и просто тръгнах...

Имам спомен, че отидох и попитах дали могат да ме откарат до "Надежда", да се приберем в нас. В нас - имам предвид в апартамента, в който живеехме с Дарина в "Наджеда"- 4 на ул. "Бели Дунав" 2.

Помолих шофьора да ме закара дотам. Когато видях блока, явно съм изпаднал в някакъв стрес...

Следващите ясни спомени, които имам, са как сме на Долни Богров. Отидохме до езерцето - малката се радваше на водата. Дадох ѝ камъчета да си играе, но на нея ѝ се спеше, защото не знам откога не беше спала. Спрях малко, погледнах бензиностаницята и реших да починем в една от постройките отстрани.

Вече се чудех какво правя там, как съм стигнал... А явно има някаква причина да съм там, но малката взе да мрънка.

Изпях ѝ една нейна любима песничка - "Зайченцето бяло", защото тя заспива само с нея... Малката заспа, прегърната в мен... Аз - поогледах се, зачудих се къде съм, зачудих се какво става и явно съм заспал.

Имам ясен спомен от това. Защото помня ярка светлина, крясъци и какво се случи – нямам спомени....

Светлината  в линейката...

- Пистолетът тогава във вас ли беше?

- Да.

- Предполагам, че сте обичал вашето детете. Представял ли сте си, че може да го нараните по някакъв начин?

- Никога не съм си представял и никога не съм наранявал – един път, като ѝ режех ноктите... (тук не се разбира, но явно е страдал, че я е заболяло, б.а.)

- В момента осъзнавате ли какво се е случило с вашата жена и вашето дете?

- Няколко часа след като бях в болницата, полицаите ме информираха какво се е случило и какво съм направил. Аз не мога да повяравм, че това съм го направил аз.

- Вие за нещо съжалявате ли?

- (Не се разбира.) Съжалявам за всяко едно мое действие... Дарина е казвала, че по-добър баща от мен няма да намери.

Тук съдията му дава право на последна дума:

"Г-н съдия, искам да помоля да ми наложите домашен арест с оглед, че наистина не се чувам добре, имам отворена рана в главата, както ви казах и вие може да се убедите. И вчера не можех да извадя (не се разбира) от раната си. Аз осъзнах, че повече никога няма да видя жена си и детето си. Психически се сринах отвсякъде. Единствените хора, които могат да ми помогнат, са моите родители и няма никаква опасност да избягам или да се укрия, защото вярвам, че те ще бъдат неотлъчно до мен. Те са единствените хора, които могат да ме подкрепят, да ми помогнат."

Съдебният състав остави в ареста обвиняемия. Мярката подлежи на обжалване.