Реалният ръст на БВП в България за 2018 г. се очаква да достигне 3,5 на сто.

Очаква се той да се повиши през следващите две години на 3,7 на сто през 2019 г. и на 3,6 на сто през 2020 г.

Това се казва в огласената днес икономическа прогноза на Еврокомисията за есента на тази година.

Българското Министерство на финансите е по-оптимистично от Брюксел в прогнозите си, тъй като залага ръст от 3,6%, коригиран спрямо пролетните му очаквания за 3,9 на сто. За 2019 година МФ се надяват на растеж от 3,7%, също коригирани от прогнозираните през март 3,8 процента.

Данните за целия ЕС бяха обявени от Пиер Московиси – еврокомисаря по икономиката, финансовите въпроси, данъчното облагане и митниците. (Данните за всяка страна поотделно можете да намерите ТУК).

Прогнозата за България

Според документа растежът в България се дължи на силната динамика на вътрешното търсене през първата половина на годината.

Очакванията за ръст на БВП за тази година се понижават от 3,8 на 3,5 на сто заради по-слабия износ, но темпът на растеж се запазва значително над средния за ЕС от 2,1%.

Въпреки по-виските от очакваното резултати у нас продължава да се увеличава възползването от капацитета, което е добре за привличането на инвестиции. И частните, и публичните инвестиции продължават да бъдат силни, подкрепени от ниския лихвен процент и финансиране от страна на ЕС.

БВП се очаква да продължи да расте стабилно през 2019 и 2020 - съответно с 3,7 и 3,6 процента.

Догодина общественото потребление ще се увеличи заради увеличаването на заплатите в държавния сектор.

Очакванията за инфлацията се повишават от 2 на 2,6 процента в резултат на повишените енергийни цени. Очаква се инфлацията да се понижи до 2 на сто през 2019 и 1,8 на сто през 2020.

Безработицата е рекордно ниска. Тя се е доближила до нивото си от 2007 г. преди кризата. Това се дължи на голямото увеличаване на броя на заетостта. Очаква се безработицата тази година да бъде 6 на сто, като до 2020 спадне на 5,7 на сто.

Недостигът на работна сила и планираните увеличения на заплатите в държавния сектор се очаква да качат ръста на възнагражденията над тозина производителността през прогнозирания период.

За Европа

Изключително благоприятната глобална ситуация през миналата година допринесе за значителна икономическа активност и за увеличаване на инвестициите в ЕС и в Еврозоната. Въпреки по-несигурната среда икономиките на всички държави членки се очаква да продължат да бележат ръст, макар и с по-бавни темпове, благодарение на силното вътрешно потребление и инвестициите. При отсъствието на съществени сътресения се очаква Европа да може да поддържа икономически растеж над потенциалния, активно създаване на нови работни места и намаляваща безработица. Този сценарий обаче е изложен на все по-голям брой взаимосвързани рискове от влошаване на ситуацията, предупреждава Еврокомисията.

Вътрешното търсене като стимул на растежа

Нарастващата глобална несигурност, напрежението в международната търговия и по-високите цени на петрола ще имат отрицателен ефект върху растежа в Европа. След няколко години на стабилен растеж на заетостта перспективата за забавяне на подобренията на пазара на труда и за увеличаване на ограниченията по отношение на предлагането в някои държави членки би могла също да подсили това неблагоприятно въздействие.

За първи път от 2007 г. насам се очаква през 2019 г. инвестициите във всички държави членки да нараснат. Предвид всички тези фактори се очаква БВП във всички страни да продължи да расте, но с намаляващи темпове, които изглеждат малко по-слаби от очакваното през лятото.

Безработицата продължава да намалява

Условията на пазара на труда продължиха да се подобряват през първата половина на 2018 г. Ръстът на заетостта остана постоянен, дори когато икономическият растеж започна да се забавя. Създаването на работни места ще продължи да бъде подпомагано от постоянен растеж и структурни реформи в някои държави членки. Очаква се безработицата да продължи да намалява, но с по-бавни темпове отколкото в миналото, тъй като ръстът на заетостта в крайна сметка ще намалее поради все по-големия недостиг на работна ръка и забавения икономически растеж.

Прогнозите са, че през тази година безработицата в 27-те страни от ЕС (без Великобритания, която ще го напусне през 2019 г.) ще достигне 7,4 на сто. През 2019 и 2020 г. тя ще намалее съответно до 7 и 6,6 %. Това представлява най-ниското равнище на безработицата, регистрирано от началото на месечните данни за нея през януари 2000 г.

Инфлация, стимулирана от цените на петрола

Очаква се общата инфлация да остане умерена. Въпреки че същинската инфлация, която изключва цените на енергията и на непреработените храни, бе сравнително ниска досега през тази година, очаква се тя да се утвърди отново като основен двигател на общата инфлация през 2020 г. поради увеличението на заплатите на фона на затягането на пазарите на труда.

Рискове и несигурност

Прогнозите са изготвени в контекста на голяма несигурност и съществуват много взаимосвързани рискове от влошаване на ситуацията. Реализирането на който и да е от тези рискове може да увеличи останалите и да засили тяхното въздействие. Прегряването на икономиката на САЩ може да доведе до по-бързо от очакваното повишение на лихвените проценти. Това ще има многобройни отрицателни последици извън САЩ, най-вече в страните с бързо развиващи се пазари, уязвими на промени в капиталовите потоци и сизложени на дълг в щатски долари. Така може да се засили напрежението на финансовите пазари.

Възможно е ЕС също да пострада поради силните си търговски връзки и експозициите на банките. Очакваното увеличение на дефицита по текущата сметка на САЩ може също така да създаде допълнително напрежение в търговията с Китай.

Всяко увеличение на напрежението в търговията ще се отрази неблагоприятно и на ЕС. В рамките на Съюза съмненията по отношение на качеството и устойчивостта на публичните финанси в силно задлъжнелите държави членки могат да се пренесат в националните банкови сектори. Това ще доведе до нарастване на безпокойството във връзка с финансовата стабилност и ще затрудни икономическата активност.

Остават и рисковете, свързани с изхода на преговорите за Брекзит.