Гражданската култура в българското общество от последните няколко години създаде измамно, но устойчиво усещане за протестирането като режисиран, преднамерен акт. Стана така, че едва ли не, ако излезеш на улицата с искания за промяна на някакво управленско решение или оставка, значи си платен, а ако не си взел пари, значи си най-малкото „лумпен“. Някой те е организирал, мотивирал и мобилизирал. В същата рамка беше поставен и протестът от неделя. Стотици от цялата страна се включиха в блокирането на основни пътни артерии заради цените на горивата, увеличение на данъци и застраховки.

Розовият балон, в който плува управлението, се спука

Защото протестите от неделя са много по-близо до “вековната злоба на роба” (по Гео Милев), отколкото до “кой ви плати”. Липсата на социална чувствителност на управляващите, самозабравянето и обикновеният политически цинизъм могат да мобилизират много повече работещия българин да излезе на улицата, отколкото “опити за провокация“ и „политическа дестабилизация“, както ги определи в понеделник зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Ако трябва да сме честни, животът в България поскъпна драстично в последните години. И всеки, който пазарува всекидневно в магазина, може да усети това, когато пълни пазарската кошница с масло, мляко, сирене, месо и други стоки от първа необходимост. През май тази година КНСБ излезе с данни, че за времето от 2008 г. насам издръжката на живот в България е нараснала с 30,7 %. Хранителните стоки за същия период са поскъпнали с близо 37%, а нехранителните - с 24,5%. След последното увеличение на цените на природния газ, а това се отрази и на всички други цени на стоки и услуги, от синдикатите изчислиха, че до края на годината месечната издръжка на лице от 4-членно домакинство ще достигне 597 лв.

Нито официозните данни за „рекордно ниска“ безработица, нито увеличението на заплатите в бюджетния сектор с 10%, камо ли приказките колко „добре се живее в България“ могат да опровергаят тези данни. Защото не може всички да са на държавна служба, нито да зависят от благоразположението на премиера Бойко Борисов – той да се разпореди кой публичен сектор какво парче от бюджетната баница ще получи. Не бива да се подценява и това, че годишната инфлация в България достигна 3,5% през юли, а до края на година вероятно ще нарасне.

Хиперболите на премиера Борисов: „държавата не е била никога в по-добра кондиция от сега“, а бюджет 2019 е „един от най-амбициозните от началото на прехода“ само говори колко наясно са управляващите със слабостите на икономическата среда у нас. Едновременно с това общественото недоволство се мотивира не само от все по-празния джоб, но и от политическото говорене, в чиято словестна центрофуга не спира да се върти думата „стабилност“. Тя втръсна на всички, но не и на управляващите, които вече я ползват като знаменитата фраза „гусфраба“ - като успокоение при изпадане в нервна криза. „Всеки може да избере – дали да имаме политическа криза и хаос, или да имаме стабилност“, коментира в понеделник и Цветан Цветанов.

Има ли предвидимо бъдеще?

А на въпроса дали протестите срещу високите цени на горивата, поскъпването на „Гражданската отговорност“ и раздутата държавна администрация са организирани, няма еднозначен отговор. Защото едва ли управляващият иска да се самосвали за трети път. Но може да използва недоволството "да натисне“ търговците на гориво у нас да смъкнат цените. Вероятността опозицията да яхне протестите е по-голяма, но готова ли е тази опозиция за предсрочни избори, след като дори и президентът Румен Радев заяви, че „протестите са закономерни, но правителствената оставка не е решение“.

Както е казал народът: Няма дим без клечка. Всеки протест трябва овреме да бъде хванат и организиран, за да не тръгне в погрешна посока. Но, разбира се, и това не е достатъчно. Хората искат да имат сигурна перспектива, предвидимо бъдеще и нормални доходи. Мнозина хвърлят обещания, но реално никой не ги изпълнява.