Не съществува закон, който да позволява преграждане на държавни граници, мостове и пътни артерии от националната, камо ли и от европейската пътна мрежа - това, което наблюдаваме напоследък. 

Именно такава е основата на прессъсобщенията на МВР вече няколко дни, откакто протестите в страната започнаха да стават все по-осезаеми и придобиха верижен характер. Те включваха както блокада на международните коридори Е-79, Е-80, Дунав мост-2, гранични пунктове - като "Кулата" и стратегически пътни възли  като "Драгичево" (само с него изолираш кажи-лечи цяла Югозападна България в едната посока и пътя към София - в другата, б.а.). 

Участниците в блокадата на прохода Петрохан в неделя например получиха масово актове. Санкциите са по Закона за движение по пътищата. Там гамата от възможни глоби е изключително голяма, като трябва да напомним, че Закона за движението по пътищата предвижда и санкции за пешеходци. Хубавото е, че всички те, разбира се, подлежат на атакуване пред местния Административен съд.

Същия ден организаторът Георги Ганов получи и акт за неизпълнение на полицейско разпореждане по Закона за МВР.

Освен по споменатия Закон за движение по пътищата, от прессводките научаваме, че полицаите в последните дни съставят и актове по Указа за борба с дребното хулиганство (един от най-ретроградните остатъци в законодателството ни, създаден през 1963 г.) и по Закона за българските лични документи - т.е. че някой не е можел да представи лична карта.

Тези дни са на дневен ред и полицейски разпореждания по чл. 64 и 65 от ЗМВР - т. нар . предупредителен протокол, чиято адимнистративна тежест е... меко казано, спорна.

Чл. 65. (1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.

(2) За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.

(3) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел.

Какви са санкциите?

По-надолу (в чл. 257) четем:

Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

(2) За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв.

Второто е и най-масовата санкция, която полицията налага на място. Заслужава да се отбележи, че ако не изпълниш разпорежданията на пожарникар в търговския ти обект например, Законът за МВР е далеч по строг -  глоба от 200 до 2000 лв.

Нормата, до която полицията почти не прибягва, е член 85 от ЗМВР:

Чл. 85. (1) При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при:

1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган.

От МВР изтъкват още, че използват инструментариума на ЗАНН - Закона за административните нарушения и наказания. Спорд него администартивинте наказания можат да бъдат три: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност (като третото е слабо вероятна хипотеза, б.р.).

Сщо така в чл. 28. на ЗАНН обаче четем, че всичко може да бъде относително и по преценка на органа, който е на място:

За маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

А полага ли се наказателна отговорност?

Клуб Z се свърза с един от най-уважаваните специалисти по наказателен процес и доктор по право Петър Раймундов.

"Когато всички нарушават закона, има нарушение, но няма нарушител."

Този постулат от римското право ни припомни бившият върховен съдия и върховен прокурор.

"Обществената нагласа е такава в момента, че според мен никой прокурор и никой полицай няма да тръгнат да съдят такива хора - това би довело до още протести", заяви Раймундов.

Според него властите съвсем очевидно "проявяват известна търпимост". Юристът припомни, че съвсем неотдавна самите полицаи преграждаха софийски кръстовища (напълно незаконно, б.р.) и тогава пък обществото прояви "известна търпимост" към тях.

Според Петър Раймундов винаги много се различава поведението на хора, ако имат разрешително за протеста и ако нямат. Макар да няма закон, който да позволява преграждането на държавни граници и магистрали, субективното им възприятие при наличие на позволение от общината, е че всичко им е позволено.

Докторът по право напомни, че в НК съществува специален раздел "Престъпления против реда на управлението" - от чл. 269 и нататък. Ето и някои от текстовете:

Чл. 269. Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода до шест години.

(2) Когато престъплението по ал. 1 е извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от две до осем години.

Чл. 270.  Който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.

"Много трудно може да се докаже, че те са искали да попречат на органите на държавната власт и управлението", отбелязва юристът. Той даде пример, че трудно се прокарва границата докъде хората са използвали въпросните прийоми като начин на изразяване на тяхното политическо виждане и откъде нататък стават нарушители (дори и днес в СГС имаше точно такова прието от съда становище - за младежа, надраскал графити по Паметника на Съветската армия, б.р.).