Полурежисьорът Питър Фарели досега бе известен с филми като „От глупав по-глупав“, „Ах, тази Мери“, „Аз, моя милост и Айрин“, „Лепнат за теб“… за които хора и критици често спорят дали са по-глупави, отколкото смешни, или обратното. Но ето, че на 61, с първия си самостоятелен филм (досега Питър снимаше заедно с брат си Боби) той изненада цял свят и особено българите.

„Green Book“ („Зелената книга“) предизвика масово възхищение и сред зрителите, и сред критиците. Медиите го наричат „вълнуваща драмедия“, „социален коментар върху расизма в САЩ през 60-те“, който е „особено актуален днес“. Филмът вече спечели 16 отличия от фестивали, включително и наградата на публиката в Торонто, но търговското му разпространение предстои. У нас не е включен в програмата на кината до края на 2018-а.

В „Green Book“ участват двама големи актьори – двукратно номинираният за „Оскар“ Виго Мортенсен и носителят на „Оскар“ Махершала Али. Третата по важност роля е на Линда Карделини, която играе съпругата на Тони. Българският зрител обаче е стреснат, трогнат и очарован така, както не е бил от времето, когато Станислав Яневски игра куидич с Хари Потър. Настоящото вълнение е заради участието на друг наш сънародник, Димитър Д. Маринов – в ролята на Олег, руски челист. В официалния трейлър го виждаме 3 или 4 пъти в две различни сцени, има и една реплика:

„Защото се иска смелост, за да промените сърцата на хората“.

Преди да проверим как (и дали въобще) критиката отразява българското участие във филма, предизвикало тръпки на национална гордост, нека видим каква история разказва „Green Book“.

В търсене на нова работа, след като нощният му клуб е затворен за ремонт, охранителят Тони Валондала, наричан Тони Уст(н)ата (защото говори прекалено много), пробва да бъде нает като шофьор и бодигард на известния пианист д-р Дон Шърли. Първата среща не минава добре, тъй като неуместното поведение на Тони се сблъсква със сложната, резервирана личност на музиканта. Накрая обаче Тони е нает, тъй като чернокожият Дон се нуждае от някой, който да го пази от неприятности по време на осемседмично концертно турне из най-затънтените райони на американския Юг от началото на 60-те.

Звукозаписното студио на Дон връчва на Тони копие от „Зелената книга на негъра-автомобилист“ – ръководство за афроамериканци как да пътуват безопасно през южните щати. Отначало двамата имат предостатъчно причини да не се разбират, д-р Шърли е високообразован човек с аристократични маниери, докато Тони Устната е охранител и уличен побойник, който едва се е научил да чете. Но постепенно, докато се сблъскват по няколко пъти на ден с дискриминацията и сегрегацията, всеки започва да променя отношението си към другия…

В тази история българинът Димитър Маринов играе един от останалите двама (бели)музиканти в триото на Дон Шърли.

Филмът е по действителен случай. Дон Шърли (1929 – 2013) е ямайско-американски класически и джаз пианист и композитор, който още на 9-годишна възраст е поканен да учи теория в Ленинградската консерватория. През 1945-а свири с Бостънската филхармония, следваща година – с Лондонската. Бил е приятел с Дюк Елингтън, записал е много албуми, композирал е симфонии и е един от тримата пианисти, изнасяли концерти като солисти с оркестъра на Миланската Скала (другите двама са Артур Рубинщайн и Святослав Рихтер). Шърли е имал докторска степен по музика, психология и църковно изкуство. Говорел е свободно осем езика и е бил талантлив художник. През 1962-а изнася серия концерти в южните щати, като негов шофьор и при нужда телохранител е Тони Устната.

Тони Устната (1930 – 2013) е работил като охранител и управител в нощни клубове, а в началото на 70-те – след запознанство с Франсис Форд Копола, последвано от малка роля в „Кръстникът“, става актьор. Играл е мафиоти във филми като „Разяреният бик“, „Добри момчета“, „Дони Браско“, „Семейство Сопрано“… Той е авторът на „Зелената книга“, от която е вдъхновен сценарият на едноименния филм.

31 позитивни ревюта, 10 смесени и 1 отрицателно формират дотук високата средна оценка от 70 точки за „Green Book“ в сайта „Метакритик“. Най-много точки – 100 – му дават „Обзървър“, „Вашингтон Пост“ и „Сан Франциско Кроникъл“, а най-малко – 30 – „Ню Йоркър“. Но това са крайни мнения (специално критикът в „Ню Йоркър“ се дразни, че филмът умишлено се опитва да спечели „Оскар“, като просто преобръща ролите от „Да возиш мис Дейзи“).

Всички останали критици присъждат на филма между 60 и 85 точки – и онова, в което са единодушни, е отличната игра на Виго Мортенсен и Махершала Али – „те двамата могат да направят страхотно вино и от изветрял оцет“. Някои предпочитат единия:

„В един от най-добрите филми на десетилетието чарът на Виго Мортенсен е толкова голям, колкото шкембето му“, пише „Обзървър“. (Актьорът е качил 12 кг за ролята.)

Други като „Инкуайърър“ са си харесали Али още в заглавието:

„Виртуозна игра на Махершала Али като виртуоз“.

„Инкуайрър“ споменава и българина — само във визитката на филма, веднага след Мортенсен, Али и Карделини. Което все пак не е малко – от актьорите в повечето текстове присъстват само имената на Али и Мортенсен.

Изключението е „Варайъти“, цитираме последната част от едно много дълго изречение:

„… което означава да остави жена си Линда Карделини у дома с децата, докато двамата колеги музиканти на Шърли, басистът Майк Хатън и руският челист Димитър Д. Маринов, пътуват с друга, собствена кола“.

Българинът Димитър Д. Маринов в кадър от филма – на заден план

Името на Маринов се среща в още няколко изброявания на актьорите от филма (и все на различни места, но никога по-напред от четвъртото), изглежда това е всичко, което водещите критици имат да кажат за нашия сънародник. Вярно, че не открихме нито една хвалба за него, но пък нямаше и нито една забележка към играта му.

Явно „Страстите Христови“ на Мел Гибсън остава единственият голям холивудски филм, в който наши сънародници не просто участваха (както например Жорж Ганчев или Башар Рахал), но имаха и роли с реплики и бяха забелязани от чуждите критици. При това бяха двама: Христо Шопов и Христо Живков. На тях тогава не им се наложи да говорят английски.

Впрочем, на Димитър Д. Маринов също не му се е наложило да демонстрира верен американски говор, той играе руски музикант. Българският актьорски шанс в Холивуд засега остават само ролите на чужденци.

Площад Славейков